На 3 юни 1989 г. в 23:45 часа (московско време) става
най-тежката железопътна катастрофа в
историята на Русия, в която загиват 575
души. Мястото е в Южен Урал – на 11 километра от град Аша, а причината е
изтичане на газ от преминаващия на 900 м. тръбопровод Западен
Сибир-Урал-Поволжие при специфични метеорологични условия.
Газът е изтичал поне от 20-25 дни от пукнатина, която се
разраства. Миризмата е усещана от населението в близките села и от влаковите
машинисти, които неколкократно са уведомявали своите диспечери, но на сигналите
им не е реагирано.
Около три часа преди катастрофата манометрите отчитат падане
на налягането в тръбопровода. Вместо да бъде потърсена причината, дежурният
персонал увеличава подаването на газ, за да възстанови налягането. В резултат
от това пукнатината бързо нараства до почти два метра. Газът се събира в долина
при пълно безветрие и наподобява „газово езеро”.
По това време в района навлизат два насрещни влака по
Транссибирската магистрала. За лош късмет влакът от Новосибирск закъснява със 7
минути и двете композиции се разминават точно на обгазеното място. С цел
безопасност машинистите намаляват скоростта, като включват спирачките на
колелата. Възможно е именно те да предизвикват страхотната експлозия. Според
друга хипотеза това може да е искра от пантографа на някой от локомотивите.
Силата на взрива е полкова голяма, че чупи стъклата на
намиращия се на 11 км град Аша. Стълбът от пламъци се вижда от 100 км. Пожарът
обхваща 2500 декара. Има сведения, че взривът е задействал сигнала за тревога
на ПВО на североамериканския континент (НОРАД).
Според различни оценки взривяването на хомогенната
газо-въздушна смес има характер на обемен взрив с мощност до 12 килотона ТНТ,
което е сравнимо с мощността на ядрения взрив в Хирошима.
Двете композиции имат общо 38 вагона с 1284 пътници (в това
число 383 деца) и 86 члена на двете локомотивно-влакови бригади. От ударната
вълна са изхвърлени от линията 11 вагона, от тях 7 изгарят напълно. (Свидетел
лекар-травматолог твърди, че вагоните са извити като „банани”.) Останалите
вагони са обгорени вътре и отвън.
По официални данни 575 души загиват (според друга информация
645); 623 стават инвалиди от тежките изгаряния и телесните травми. В състава
пътуват два вагона деца на летен лагер на Черно море в Адлер (край Сочи).
Повечето от тях изгарят.
Разследване и последици
Разследването установява, че газопроводът „Западен
Сибир-Урал-Поволжие” с диаметър на тръбите 72 см. и дължина 1852 км. е
проектиран и първоначално построен като петролопровод с постановление на
Министерския съвет на СССР.
Ръководството на Министерството на нефтената промишленост
обаче сменя предназначението на вече почти готовия петролопровод в продуктов
(газов). В първоначалния проект спешно са направени корекции, свързани със
специалните изисквания относно сигурността на транспортирания сгъстен газ. При
това грубо е игнорирано изискването, че техническите правила забраняват да се
транспортира сгъстен газ под налягане по тръбопроводи с диаметър над 40 см.
Трасето на газопровода на 14 места пресича железопътни
линии, като на 4 места те са електрифицирани. Сред тях е Транссибирската
магистрала с голям товаропоток. Трасето в продължение на 273 км опасно се
сближава (под 1 км) с железниците, а така също преминава близо до уралските
градове Миняр, Златоуст и Кропачьово.
По време на експлоатацията от 1985 до 1989 г. на газопровода
стават 50 големи аварии и повреди, не довели до човешки жертви. След аварията
край Аша газопроводът не е възстановен и е ликвидиран.
Официалната версия твърди, че причина за изтичането на газа
е „възможна” повреда, нанесена на тръбите от екскаватор при неговото
строителство през 1985 г.
Съдебното разследване по аварията продължава 6 години. Към
отговорност са привлечени 9 длъжностни лица, основно строители, заплашени от
затвор до 5 г. Двама са амнистирани, тъй като са „орденоносци”. Изобщо не е
потърсена отговорност, а само са привлечени като свидетели, от хората,
разпоредили и утвърдили нарушенията за препрофилиране на петролопровода в
газов, както и опасните сближавания.
През 1992 г. на мястото на трагедията е издигнат 8-метров
мемориал. Всяка година край паметника на жертвите от катастрофата се провежда
траурет митинг.
