понеделник, 6 юни 2022 г.
Зеленски беше на фронтовата линия!
Володимир Зеленски посети командните пунктове и фронтовите позиции в Лисичанск, който се намира на западния бряг на река Сиверски Донец - срещу Северодонецк, където украинските войски отблъскват руските сили, които по-рано изглеждаха почти превзели стратегическия град.
Украинският президент посети и Соледар, където разговаря с военнослужещи, съобщиха от президентството. Лисичанск е част от Луганска област, непосредствено до Северодонецк, а Соледар е в Донецка област.
Украйна ликвидира няколко ключови руски военни ръководители! Контраатака на Украйна освободи половината Северодонецк
Двама руски генерали бяха ликвидирани вчера в Украйна:
Първият беше ликвидиран при целенасочен удар на украински защитници в района на Николаевка, Луганска област. Генерал-майор Роман Кутузов командваше 1-ви армейски корпус от т. нар. „ДНР“.
Вторият е генерал - лейтенант Роман Бердников е ликвидиран при засада на автомобила му в Донецк. Информацията е потвърдена от руски щабни офицери.
Украински снайперисти убиха небезизвестния руски войник Владимир Анданов „Ваха“ . Наемник от ЧВК Вагнер, той се бие в Украйна и Сирия от 2014 г. През февруари 2015 г. той уби украински военнопленници в предградието Логвинове.
Областният управите на Луганска област Сергей Гайдай заяви:
Рашистите са деморализирани от факта, че не могат да превземат Северодонецк за 102 дни. Нашите защитници контролират половината град и вече са го разчистили. Да продължим напред.
От доклада на Института за изследване на войната:
Украинските сили продължават да провеждат ограничени и локализирани, но успешни контраатаки срещу руски позиции в цяла Украйна на 5 юни, включително завземане на големи райони на Северодонецк — градът в Луганска област Кремъл е концентрирал по-голямата част от силите си върху залавянето.
Ключови акценти:
Украинските контраатаки в Северодонецк отново завладеят големи части на града и принуждават руските войски да излязат от южните предградия на града.
Руските сили продължават усилията за сближаване на Словянск от югоизток от Изиум и западно от Лиман, но остават малко вероятно да направят забележителен напредък около Словянск поради продължаващото им приоритизиране на Северодонецк.
Украинските войски съобщава, че са провеждали ограничени и локализирани контраатаки северно от Харков.
Руските сили продължават да държат защитните си линии и да стрелят на украински позиции по Южната ос.
неделя, 5 юни 2022 г.
Днес е денят на руските генерали😆
Втори руски генерал е убит за един ден. Генерал - лейтенант Роман Бердников е ликвидиран при засада на автомобила му в Донецк. Информацията е потвърдена от руски щабни офицери. Припомням, че по-рано днес беше ликвидиран руският генерал - майор Кутузов.
За патрЕотите!
Кратък профил на българо-руският патрЕот: Облечен в западни дрехи, седнал в западен автомобил, снима със западен телефон с американски софтуер и качва материали в западни социални мрежи, за да ни убеди, че трябва да сме срещу Запада и САЩ, и за Русия!
ГЛОБАЛНАТА КАТАСТРОФА НА РУСОФИЛИЯТА
Коментар на проф Калин Янакиев в портал Култура
Върху образа на Русия,изграждан от нейните собствени и редица чужди апологети в течение на почти целия ХХ век, нахлуването ѝ в Украйна нанесе непоправим, глобален, практически смъртоносен удар. И все пак първият удар върху този неин образ бе нанесен от краха на комунизма. Защото трябва да си дадем сметка, че макар и до 1989 г.
Русия постоянно да бе водила агресивна политика, комунистическата глобална утопия даваше мощно „алиби“ на всичките ѝ тогавашни инвазии. За адептите на тази утопия, каквито имаше из целия свят, всички руски агресии – дори най-грубите и откровените – можеха да бъдат оправдавани с борбата за „бъдещото безкласово общество“, с подкрепата на „пролетариите от всички страни“, които „нямат отечество“ (според догматиката на марксизма), но гледат с есхатологична надежда към страната, която „стои в авангарда на битката за всеобща свобода и равенство“.
При всички свои инвазии в чужди страни, следователно, комунистическа Русия можеше да разчита на определени групи в тях, които в даден момент можеха да „въстават“ срещу „световния империализъм“, решително да „поемат по некапиталистически път“ и ето – в такъв случай Русия не нахлуваше в тези страни, но се „притичаше на помощ на техните народи“. Дори откровено имперските агресии в Унгария (1956 г.), в Чехословакия (1968 г.) или инсценираната „народна революция“ в Афганистан, макар всички да съзнаваха техния истински характер, винаги намираха, включително на Запад и в елитни левичарски интелектуални кръгове, свои влиятелни оправдатели, защото съветска Русия бе и трябваше да си остане идеологическата „метрополия“ на този сюблимен глобален „идеал“.
И ето: след като подир 1989 г. въпросният „идеал“ показа по неопровержим начин своята несъстоятелност, доведе буквално до фалит както сателитите на тази „метрополия“, така и нея самата и за броени години се изпари от главата на абсолютно всички (днес комунистите навсякъде в света са маргинални групи от маниакални субекти), Русия остана без глобално идеологическо алиби за агресиите си, без – както казах в предишен свой текст – своя „велика идея“. Само че неочаквано се оказа, че тя просто не може без „велика идея“, че нормалността (която на политически език се нарича „либерална демокрация“) я хвърля в дълбока, общонационална депресия, която тя патологично (и по стар исторически навик) проецира навън, убедена, че виновни за нея са „враговете“ ѝ – митически обобщеният руски антагонист, „Западът“. На мястото на глобалистичната „велика идея“, каквато до 1989 г. бе „комунизмът“, Русия – след кратък период на политически „ступор“ – все по-сприхаво започна да инсталира… старата великоруска имперска идея. Тази последната обаче – ще трябва да си дадем сметка – бе неприкрито национално егоцентрична, не даваше никакво идеологическо оправдание за инвазиите ѝ и поради това не можеше повече да разчита на каквото и да било глобално съчувствие.
На никакво глобално съчувствие не можеше да разчита например маниакалната „евразийска идея“, чиито интелектуални „гуру“ без стеснение (и даже с опиянение) заеха от профашистки политически мислители от миналото визиите за „изконното“ противоборство на „сухоземния и героичен Бегемот (у Карл Шмит това бе тогавашна Германия, у евразиеца Дугин – настоящата Русия) и трансокеанския меркантилен и разлагащ Левиатан“ (тоест и у двамата – Западът). Тези неоевразийски „гуру“ започнаха да учат, че в настоящия момент Русия е призвана да разпростре „Евразия“ от своята „сърцевинна земя“ до… самия Атлантически океан, защото „такава е геополитическата ѝ съдба“.
На никакво глобално съчувствие не можеше да разчита обаче и кристализиралата с особена сила през последните години идея на най-близкия Путинов кръг (включително на върховния му „жрец“ патриарх Кирил) за „Русский мир“ („Руският свят“), която се зае да отрича напълно националната самобитност на повечето бивши съветски народи и да обявява тяхната самостоятелна националност за продукт на извършено в минали епохи – отново със съдействието на „Запада“ – предателство към „русизма“, за което те трябваше да бъдат наказани с „изтриване на тяхната фалшива идентичност и култура“.
На никакво глобално съчувствие не можеше да разчита дори новосъчиненият антагонизъм на следкомунистическа Русия със световния либерализъм. За новите руски идеолози понятието „либерализъм“ бе превърнато буквално в заместител на комунистическото „империализъм“. Населяващите практически целия свят извън Русия „либерали“ бяха стилизирани в този антагонизъм като тотално извратени пост-човеци – „джендъристи“, трансхуманисти, „политкоректни идиоти“, бездушни „консуматори“, войнстващи атеисти и т.н.
Какво обаче им противопоставяше, с какво обещаваше да ги замени за местните „антилиберали“ Русия? Не с нещо универсално „консервативно“ (аналогично на съветското универсално „ляво“), а със своята, своята автокрация –тоест с руско завладяване, с „изцелителната“ руска империя и със „святото“ руско „православие“. А тази алтернатива на „либерализма“, трябва да се признае – въпреки всичките старания на путинистките „агенти на влияние“ в европейските държави (включително у нас) – едва ли би могла да придобие съчувственици, сравними по численост с онези на „световния комунизъм“; едва ли би могла да оправдае агресиите на следсъветска Русия.
Ето защо обаче цялото това „ветрило“ от откровено великоруски, откровено агресивни, откровено националистични идеологии, отровната същност на които светът постепенно осъзнаваше и напълно осъзна след материализирането им в пълномащабната военна агресия в Украйна, всъщност нанесе първият мощен удар върху изграждания от 1917 г. насам исторически образ на Русия като страната на „великите глобални идеи“. Не – разбра светът – Русия отново е (и очевидно през цялата си нова история е била) ретроградната световна империя, антагонистът на нормалния свят, на света Европа, каквато е била и през всичките векове на „царя-батюшка“. Да, след края на комунизма и от началото на ХХІ в. тя вече не го криеше, вече не се стараеше да си създава алиби за агресивността си и поради това вече се лиши от фасциниращия глобален образ – не можеше да бъде глобална надежда, към нея не можеше да има глобална [русо-]филия. Нейните „фили“ извън Русия се разкриха чисто и просто като нейни (вербувани) агенти, а не „идеалисти“.
И все пак до нахлуването в Украйна Русия съхраняваше още един легендарен исторически образ, който дори ударът върху комунизма не бе успял да ѝ отнеме. Защото Русия бе великият антагонист на фашизма – тоест великият антагонист на най-голямото световно зло на ХХ век. Макар и тоталитаризъм, руският комунизъм бе „анти-фашизъм“, а съгласно паралогичното умозаключение, доколкото фашизмът бе зло, руският комунизъм бе „анти-зло“ (а значи и „добро“). Да, Русия бе страната нападната от световното зло и поради това, каквато и да би била тя през ХХ в. нейната победа през 1945 г. бе победа над злото.
Разбира се, че този исторически образ, съхраняван от Русия буквално до 24.02. т. г. бе изграден върху цял ред старателни неглижирания – като се започне от това на първоначалното сътрудничество на Русия с Хитлерова Германия (договорът Молотов-Рибентроп) с поделянето на Полша помежду им и се завърши с премълчаването на неподценимата помощ на не по-малко антифашисткия Запад (САЩ, благодарение на чието военно-техническо оборудване по тогавашния ленд-лийз, Русия побеждава фашизма и завоюва по-голямата част от неговите жертви в Източна Европа). И все пак Русия съхраняваше за себе си образа на страната, която злото е нападнало и която поради това е страната, която води „свещена война“.
Ето този последен „исторически образ“ с глобално значение буквално бе взривен от нахлуването на Русия в Украйна и от последвалите свидетелства за извършваните от нея там чудовищни военни престъпления, които направо нямаше как да не бъдат сравнени с онези, извършени – по ирония – на същата територия, на която ги бяха извършвали нацистите. Съзнавайки буквалното превъплъщаване в образа на „историческия антагонист“ (на „вероломно нападналата съветска Русия Хитлерова Германия“),
Путиновата пропаганда измисли идиотската легенда за нацизма на Украйна, който „вечно антифашистката“ руска армия тръгнала да ликвидира. Така обаче не постигна (извън пределите си) нищо друго, освен да експонира допълнително асоциирането си с хитлеризма. Днес тя дори не си прави труда да се придържа твърдо към тази „легенда“ за агресията си и цяла редица нейни говорители се потопиха напълно в стилистиката на хитлеризма (дори си измислиха своя „свастика“).
Един от ръководещите „военната операция“ в Украйна – генерал Шаманов – само преди дни заяви, че след победата на руската армия: „От Украйна няма да остане нищо. В името на нормалните условия за живот (sic!) на бъдещите поколения Украйна трябва да бъде напълно демилитаризирана, а независимостта и културата ѝ – изкоренени“ (курс. мой). Месец по-рано пък руски политолог на име Тимофей Сергейцев предписа на своята страна изискването за „деукраинизация“ на нападнатия съсед и въдворяването на значителна част от нейното население в „трудови лагери“.
Украинците въобще – според самия руски лидер – се оказаха не нещо друго, а съблазнени да предадат „рускостта“ си руснаци, т. е. историко-антропологични „предатели“, които трябва да бъдат наказани за това със смърт. Хлевоуст православен свещеник от РПЦ накрай, оправда вършеното от „православнейшия“ му народ в Украйна с извършеното от Тарас Булба… убил сина си заради родовото му предателство.
Три месеца след нахлуването в Украйна следователно, се разлетя в прах и вторият съхраняван до най-последно време „исторически образ“ на Русия като антагониста на фашизма. Субститутът на Хитлер в наши дни за всички е именно Владимир Путин, а анти-фашистката страна е Украйна и (отново) помагащият ѝ, включително със същия онзи ленд-лийз западен свят.
Е добре – питам се: след това тотално (и в световен мащаб) срутване на историческия образ на Русия, фасцинирал практически целия ХХ век, на какво може да се дължи продължаващата – и несравнима с практически нито една страна в света – русо-филия на немалка част от българите. Не е ли тя някаква наша национална патология? Какво я поддържа у нас?
На този въпрос ще се опитам да намеря някакъв отговор по-нататък.
Украйна с ефективни контраатаки! Оперативна информация
Пет рашистки атаки бяха отбити в Донецк и Луганск. Боевете се водят на три места.
Вчера украинските защитници унищожиха: 3 танка; 4 артилерийски системи; 11 бронирани и 26 други превозни средства.
Подразделения за противовъздушна отбрана свалиха ударен хеликоптер Ка-52 и 2 БЛА Орлан-10.
Доклад на Института за изследване на войната:
Украинските сили успешно забавят руските операции за обкръжаване на украинските позиции в Луганска област, както и руски фронтални нападения в Северодонецк чрез благоразумни и ефективни местни контраатаки в Северодонецк и тяхната защита на западния бряг на река Сиверский Донец.
Ръководителят на администрацията на Луганска област Серхей Гайдай не се съгласи с прогнозата на Министерството на отбраната на Обединеното кралство на 3 юни, че руските сили ще изземат останалите 10% от областа през следващите две седмици, твърдейки, че украинските сили имат достатъчно подкрепления и оборудване за провеждане на допълнителни контраатаки и защита на позициите си.
Проруският блогър Voenkor Kotyenok Z твърди, че руските сили едва ли ще пробият украинската защита в Лизичанск от Северодонецк (чрез Продължаващите фронтални нападения и противното преминаване на река Сиверский Донецк) и вероятно ще трябва да завършат преминаването от Попасна, ако се надяват да заловят Лисичанск. Voenkor Kotyenok Z твърди, че украинските сили могат да предотвратят руските преминавания на реки от Северодонецк и подчертават, че руските сили все още не са осигурили достъп до две ключови магистрали до Лисичаншк.
Ключови акценти:
Украинските сили проведоха успешни местни контраатаки в Северодонецк и руския напредък в преките нападения над града и по-широки операции за обкръжаването му остават бавни. Украинските защити в Източна Украйна остават ефективни.
Руските сили стартираха серия от неуспешни офанзивни операции югозападно от Изиум и в района на Лиман.
Руските сили продължават да защитават заеманите преди това позиции около Харков сити и започват ракетни и артилерийски удари срещу украински защитници.
Руските сили не се опитват да започнат нападения срещу селища в Херсон и Запорожска област, но продължават да стрелят по украински позиции в цяла Южна Украйна.
Кремъл е изправен пред нарастваща партизанска дейност в Южна Украйна въпреки руските усилия за ограничаване на движението и телекомуникационния достъп.
Украинските служители продължават преговорите за размяна на затворници на заловените защитници на Мариупул.
събота, 4 юни 2022 г.
Руските патриоти
Има информация, че на сина на Дмитрий Медведев - Ильи е отменена работната виза в САЩ и му е дадено 48 часа да напусне Калифорния. Иля не е служил в армията, не е плащал данъци в Русия, живее в САЩ с крадените пари на баща си. Това са руските патриоти!
Украйна с изненадваща контраофанзива в Северодонецк!
Украйна с изненадваща контраофанзива в Северодонецк. Украинската армия подсили града с тежко въоръжени войски и чуждестранен легион. Украйна е завзела обратно 20% от града и Метолкин. Това беше съобщено за първи път и от про - кремълски източници.
Тази контраатака се доказва от #NASA -дневни данни, които показват пожари в Метолкин и на северо-восток от предишни фронтови линии в града. Картата по-долу показва, че битката е изместила Руските сили от предишните им позиция и, че Украйна си е завзела отново земята.
Северодонецк е задължителен град за Русия, независимо от цената. Поради това е много вероятно Русия да изхвърли всички останали бойни сили в града възможно най-скоро, за да завърши превземането. Украйна вероятно осъзнава това и просто се опитва да нанесе максимални жертви.
Пратих още въпросчета до властта!
Скъпо ръководството на Министерски съвет на Република България Ministry of Foreign Affairs of the Republic of Bulgaria , може ли да ни информирате докъде стигна изпълнението на идеята за реципрочност на дипломатическата мисия на Русия у нас. Не е нормално държава, която ни е обявила за неприятелска да има 15 пъти повече дипломати от нашите в Русия. Доказано служителите на посолството на РФ се занимават с организиране на шпионски и хибридни атаки срещу България. Моля, за незабавни действия, във връзка с изявената от Вас позиция. Ако има вече извършени действия от Вас, моля да ни информирате.
За руската сила...
Руснаците са ми най-смешни, когато започнат да заплашват Запада.😆Цял свят им се смее, че 3 месеца не могат да завземат от Украйна село Чернобаевка, а те искат със Запада да се мерят.😂 НАТО ако ги издрънчи и руснаци ще останат само в романите и учебниците.🤣
Рашистите без напредък в Северодонецк! Украинците унищожават руски позиции в Херсонска област на 80км от Крим! Оперативна информация
Руските нашественици продължават да щурмуват град Северодонецк. Рашистите започнаха настъпления към Вирнопиля, Богородично, Устиновка и Бахмут, претърпяха поражение и се оттеглиха на предишните си позиции.
Край Лиман, в района на селището Стари Караван, окупаторите се опитват да овладеят левия бряг на река Сиверски Донец.
Рашистите извършиха артилерийски обстрел на населените места Хрушуваха, Тетяновка и Дибровне.
„Темповете на настъпване на вражеските части по време на бойни действия в Донецко направление са ниски, поради физическото изтощение, ниския морал и лошото психологическо състояние на личния състав“.
– Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна, оперативна информация към 06:00 часа на 4 юни 2022 г.
В Херсонска област украинските военновъздушни сили нанесоха удари по позиции на рускофашистките нашественици при Ивановка – на 80 км северно от административната граница с окупирания Крим.
Украински ударни самолети също удариха рашистите при Солдатске и Давидив Брид.
петък, 3 юни 2022 г.
Пратих няколко въпроса до президента! Ще чакам отговор
Г-н Румен Радев, понеже виждам, че журналистите около Вас много не Ви питат, ще Ви задам публично няколко въпроса, които ме вълнуват:
1) Смятате ли, че във войната в Украйна има страна агресор и може ли гласно да изговорите името на агресора?
2) 100 дни след началото на войната, как ще коментирате твърдението си, че Русия ще спечели войната?
3) Какъв точно е националният ни интерес да договаряме газ от Русия, която 3 пъти ни спира доставките, заради политически шантаж?
4) Считате ли за нормално нашият народ с референдум да решава бъдещето на друга държава? Къде сте виждали такъв аналог?
5) Понеже виждам, че в залата си сте сложили портрети на Захари Стоянов и Г.С. Раковски. Някога питали ли сте се защо Захари проклина мига, в който руски крак е стъпил в България, а Раковски иска да напсува всеки, който твърди, че Русия ни мисли доброто?
Ще се радвам ако получа отговор на тези 5 въпроса.
100 дни специална операция!
Специалната операция на Русия в Украйна в нормалния живот изглежда така:
- Ще видите, че за 3 дни ще сваля онази красива манекенка.
100 дни по-късно:
- Успях да видя бедрото на бабата на манекенката!
За журналистите и президента!
Премиерът и министрите ги разкъсват от въпроси, критики, атаки, а досега не съм видял президента да допусне близо журналист, който ще му зададе неудобен въпрос! Всички около Радев са стойки за микрофони. Как никой не го пита за прогнозата му, че Русия ще спечели войната?
Ден 100 от "3 дневната война за превземане на Украйна". Украинците продължават успешно да се защитават! Оперативна информация
Ден 100 от "3 дневната война за превземане на Украйна". Украинците продължават успешно да се защитават. Руските нашественници бяха изтласкани главно в източната част на Украйна.
Руските сили за атака към Словянск от югоизток на Изиум и западно от Лиман продължават да напредват малко и едва ли ще го направят нещо, тъй като руските сили продължават да дават приоритет на Северодонецк за сметка на други оси.
Руските сили продължават нападенията срещу Северодонецк и Лисичанск, за да претендират за пълен контрол над Луганска област.
Украинските контраофанзиви в северозападна Херсонска област избутаха руските сили към източния бряг на река Инхулетс и вероятно ще продължат да нарушават руските наземни линии на комуникация (GLOCs) по магистрала Т2207.
Командване "Юг" на Украйна на ВВС е потопило 2 руски малки десантни лодки, които руският флот е изпратил до устието на Днепър-Буг в северното Черно море. Видът на плавателните съдове не беше разкрит.
четвъртък, 2 юни 2022 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)