Изненадващата контраофанзива на Украйна в Балаклия (Харковска област): Унищожени са база, C300 и много рашистки окупатори. Победата е важна за Украйна, защото контролът над Балаклия дава пряк достъп до Изюм и възможност да бъде обграден.
"Таралеж" - /Създадено ноември 2012/ Всекидневно множество актуална информация. Политика, коментари. 🇺🇦
вторник, 6 септември 2022 г.
Изненадваща контраофанзива на Украйна в Балаклия (Харковска област)
Руснаците плашат Европа със замръзване, като ползват кадри от Русия😂
Газпром пусна видео за това как Европа ще замръзне без газ и ще бъде принудена да се отоплява с мръсни въглища.
Смешното в това видео е, че руснаците ползват кадри от зимния Красноярск.
Красноярск не е газифициран,
и се отоплява с мръсни въглища.
Може да подкрепите блога и страницата "Таралеж - Дани Иванов" с дарение!
В Прага ще бъде съден руснак, заради участието му в окупацията на Крим през 2014г.
В Прага ще бъде съден руски гражданин, заради участието му в руската окупация на Крим.
Той е обвинен за участие в ОПГ през 2014г. целяща да присъедини Крим към Русия. Той е извършвал разузнавателна дейност в полза на Русия.
В Бердянск украинските сили удариха автомобила на окупационния военен комендант
***
Съобщиха, че комендантът вече се е възнесъл за концерт при Кобзон.
Обновена!
Може да подкрепите блога и страницата "Таралеж - Дани Иванов" с дарение!
Изгонете Мунчо!
(П)резидентът Мунчо Радев днес, като нищо ще ни укори, дето сме се съединили, а не сме се подчинили на "освободителката" рАсия, да не го правим.
Може да подкрепите блога и страницата "Таралеж - Дани Иванов" с дарение!
Никоя държава не се показа толкова враждебна спрямо Съединението, колкото Русия.
...Оказва се обаче, че Русия не само не помага, но и с всички сили решава да упорства
срещу Съединението. В документите откриваме редица смайващи факти.
срещу Съединението. В документите откриваме редица смайващи факти.
Шифрована телеграма на директора на Азиатския департамент, 8 септември 1885 г.: Моля ви, още днес повикайте всички висши руски офицери от гарнизоните: Русчукски, Видински, Търновски и Шуменски, началниците на отделните части и им предложете да решат следните въпроси: в случай на отзоваване на руските офицери от България способни ли ще бъдат младите български офицери да командват бригади, полкове, дружини? Какви мерки руските офицери намират по-удобни за това, щото в настоящия момент да се затрудни положението на нещата в българската армия?
Целта е ясна: непокорната България да остане без армия. Руските офицери са почти 60% от командния състав на войската. Което означава, че България, безпомощна, ще бъде изложена на ударите на всеки външен противник.
Кореспондентът на „Кьолнише цайтунг” А. Фон Хун, който следи час по час събитията, добре познава княз Батенберг, а и българските политици, е категоричен:
Никоя държава не се показа толкова враждебна спрямо Съединението, колкото Русия.
Ако и любовта към Русия да беше доста поохладняла през последните години, то тя охладня сега съвсем. Повикването на българските офицери из българската армия показа ясно на българите, че Русия обича България, а не българския народ. Тази враждебна постъпка отвори очите и на простолюдието, което преди вярваше в благодеянието и в любовта на руския цар, както в Евангелието…. Следствието от това беше, че българският народ обърна гръб на матушка Русия
(А. фон Хун, Борбата на българите за Съединението си, Русе, 1890 г.).
Надеждите в този момент се съсредоточават около княз Александър I Батенберг, който ясно осъзнава, че приемайки да оглави Съединението, става още по-ненавистен на самодържеца Александър III и че ще плати този акт с престола, а може би и с живота си.
А Русия наистина е непоколебима в отмъщението си.
Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент (8 септември 1885 г.): Да се упълномощи нашия посланик в Константинопол да изрази протест против действията на принц Батенберг, искайки от правителството на Султана въдворяване на законния ред в провинция Източна Румелия предвид запазване на спокойствието в Европа и в частност на Балканския полуостров.
Какво означава този политически демарш? Ясна покана за нова турска окупация на половин България!
Интересно какви други тайни документи има в руските архиви в тази връзка? И ще ги видим ли някога?
Може би тогава ще разберем от кого бива скрито окуражен сръбския крал Милан, за да нападне България и да се стигне до братоубийствената Сръбско-българска война. Само от Австроунгария? Или и от Русия?
Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент (23 октомври 1885 г.): Императорската мисия в Белград довежда до знанието на Министерството на външните работи за военни приготовления на Сърбия. Уведомиха ни, че крал Милан има намерение да започне война тези дни, започвайки театъра на действие от Видин по цялата линия на София, съгласно планове, съставени в австроунгарския генерален щаб. Макар че последствията от въоръжено стълкновение между Сърбия и България могат да бъдат неблагоприятни за последните, императорското правителство не намира за възможно да допусне в този момент наше вмешателство в сръбско-българските работи и смята да изчака изхода от стълкновението.
А след като Сръбско-българската война приключва мълниеносно с пълен разгром на войските на крал Милан, остава „турската карта”. И тук искам да приведа едно много важно свидетелство. То е на изтъкнатия френски дипломат и историк Габриел Аното, който по-късно е и външен министър, и член на Френската академия:
Бях шарже д’афер в Константинопол в периода 1885–1886 г., когато България, под ръководството на княз Александър Батенберг, предприе първата си офанзива срещу Турция – влезе в Източна Румелия и присъедини тази провинция към своето княжество.
Европа наскоро бе подписала споразуменията на Берлинския конгрес. Самата Русия не криеше гнева си срещу тази млада сила, възникнала в следствие на руските победи, но измъкнала се изпод опеката ѝ. Гърция мобилизира флотата си, за да удари Турция в гръб. Ако Турция речеше да се опъне и да направи мобилизация, европейският мир би бил изложен на заплаха. Имаше само едно средство да се избегне катаклизма – да се убеди султанът да отстъпи и се примири с присъединяването на Източна Румелия към България. Ставаше дума за това султанът да направи двойна жертва: първо, да се откаже от един регион, гарантиран му от международните договори; второ, сам да позволи удвояването на силите на своя основен съперник.
Великите сили бяха раздвоени и някой трябваше да поеме отговорност: това стори Франция. Според инструкциите, дадени от г-н дьо Фрейсине, тогава председател на Министерския съвет, шарже д’аферът в Константинопол има поредица от дълги срещи със султан Абдул Хамид и с великия везир Кямил паша. Той изтъкна пред султана силата на българската армия, нейния стремеж към победа, както и пламенната решимост на населението. Имах възможността да срещна в турската столица специалните пратеници на княз Батенберг, както и ръководителя на делегацията г-н Цанов. Тези сериозни, макар и малко грубовати мъже, ми бяха направили силно впечатление. За последен път разговарях със султана на 2 февруари 1886 г. Той още не можеше да вземе решение.
– Войските на княз Александър, ми каза той, не струват колкото моята армия.
Нашият военен аташе, когото бях взел със себе си в онзи ден, отговори:
– Ваше Величество, най-добре е да не пробвате.
На 3 февруари султанът отстъпи и издаде ираде, уреждащо турско-българските отношения. Разказах за ролята, която се падна на Франция в тези паметни събития. Тези факти са описани в дипломатическите „Жълти книги”. Знам, че България не е забравила това.
(Габриел Аното, Балканската война и Европа, 1913 г.)
Наистина, има неща, които не трябва да се забравят. Независимо кой и как иска да прекроява миналото и да ни назидава.
Из статия на Тони Николов в портал Култура
Честваме 137 години от Съединението на България! Стефан Стамболов: ЗАЩО РУСИЯ ПРЕЧИ НА СЪЕДИНЕНИЕТО?
В деня на Съединението на България да си припомним каква казва Стефан Стамболов: Защо Русия пречи на Съединението?
Мнозина у нас живяха дoскоро време с твърдо убеждение, че наший народ трябваше да очаква
добро от Русия; но от 6 септемврий миналата година всеки разбра, доколко тя е била искрено (разположена) в благопожеланията си спрямо нашата страна.
добро от Русия; но от 6 септемврий миналата година всеки разбра, доколко тя е била искрено (разположена) в благопожеланията си спрямо нашата страна.
От този знаменит ден 6 септемврий се забелязва постоянно, че политиката на руското правителство е устремена против нашата независимост и самостоятелност.
Всеки здравомислещ человек разсъждава, че ако Русия е желаела една силна, съединена и независима България, тя трябваше освен да се възползва от извършеното на 6 септемврий и да поддържа Съединението. Нейните доброжелателства за наший народ щяха да се покажат пред целий свят, че са искрени, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съединението. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество.
Делото на Съединението беше общонародно, а не частно на княз Александра, както претендираше руското правителство и поради което най-много го обвиняваше, като тръбеше чрез своите органи, че княз Александър щял бил да продаде България ту на англичаните, ту на турците и пр.
Интригите на руското правителство имаха своето зловредно влияние над нашата интелигенция, която, заслепена от страстта на властолюбието, мереше народните интереси и нужди според своите лични. По този начин кликата на цанковистите проповядваше чрез печата, че злото на България бе княз Александър, а министрите Каравелов, Цанов и Никифоров приготовляваха почва измежду войската за свалянието на Негово Височество, чрез което тези господа искаха да се направят приятни и услужливи на руското правителство, което в замяна на това да ги закрепи на властта, тъй като почвата им в народа беше почнала да се изплъзва изпод краката им.
Гнусните замисли на властолюбците се осъществиха посредством легкомислието и клетвопрестъпничеството на някои военни. После свалянието на княз Александра от българский престол руската политика захвана все повече и повече да си разкрива картата.
Всеки, който по-напред предполагаше, че може би с отиванието на княз Александра из България ще се премахнат причините за едно сдобрявание с руското правителство, остана смаян, като видя как царский пратеник г. Каулбарса работеше не за едно сближаванье и споразумение, а приготовляваше бунтове и смущения в страната с цел да предизвика една окупация на България с руски войски и за окончателно завоевание (на) Отечеството ни. За всекиго вече стана ясна тая цел на руските дипломати и на царя.
Грубите отношения на руския пратеник спрямо нашето правителство, неговото незачитанье на законите в страната, приготовлението на бунтове посредством подкупничества и още други гнусни работи на този господин, накара всеки един честен и съвестен человек да изгуби всяка симпатия към „покровителката“ и да са позамисли върху нейните благопожелания за наший народ. Настана вече решителний час за нашите ръководящи елементи, нашата интелигенция да покаже пред света доколко наший народ е достоен за свободен индивидуален живот.
И действително, трудно беше да се произнесе човек отстрана като как ще се покаже наший народ. Борбата беше неравна: от една страна, една велика империя, която разполага с грамадни материални средства, а от друга, млад един беден, малочислен и неопитен народ, току-що излязъл из пелените на политический живот и който нямаше на своята страна друго, освен правдата.
При такава една неравна борба, при такива критически времена, каквито преживя и преживява нашето Отечество, когато нашата независимост и самостоятелност са изложени на опасности да бъдат закопани завинаги, поражда се неволно въпроса: как е възможно да се намерват българи, които под булото на патриотизма да стават още оръдия на чуждите замисли против самостоятелността на своето Отечество, които с четири очи гледaт да дойдат неприятелите по-скоро у нас!
На този въпрос може лесно да се отговори, щом направим една повърхностна анализа върху нравствената самостоятелност на нашата интелигенция. При тази борба за съхранението (на) самостоятелността на Отечеството нашата интелигенция се е поделила тъй: първий ред се състои от хора, снабдени с инициатива и твърда решимост, които се въодушевляват и ръководят от идеята за съхранението на истинската народна независимост и самостоятелност, като са в същото време твърдо убедени във високонравствеността и ползотворността на тази идея. Към тази интелигенция принадлежи болшинството от нашата интелигенция начело с днешното правителство.
Подир това следват личности, които не притежават твърди политически убеждения и на които е се едно каквото и да бъде управлението в Отечеството им, стига само техните лични интереси да не бъдат докачени. Тези хора, без всякакво по-нататъшно разсъждение, са обаяни от блясъка на грубата сила на руското правителство и очакват от него всичко добро за България. Към този ред не принадлежат мнозина.
Последний ред обхваща ония хора, които се явяват много пo-активно в полето на политический живот, отколкото тези във вторий ред, които не се ръководят от никакви високонравствени принципи, а мерят народните интереси според своите лични. Те не се спират пред никакви средства, за да могат да си постигнат целта, държението (на) властта. Те се обявяват и коленичат пред величието на грубата сила и се стремят да й се представляват угодни и приятни, за да може тази груба сила да ги умилостивява, те са готови да вършат всякакви безобразия, да направят престъпления, да предадат Отечеството си, само да имат милостта на по-силний. От този род са напр. Каравелов, водителите на бившата Источна Румелия — лъжесъединистите.
От характеристиката, която дадохми за нашите хора, се вижда кой какво върши и кой какво е. Работата е много ясна. Но какъв е в действителност успеха на тази наша борба, ще възразят може би някои. „Ето и досега не се е решило още кой и какъв ще бъде бъдъщий български княз?“
В отговор на това ний ще кажем, че един успешен резултат от нашата национална досегашна борба съществува. Той се състои в разкриванието на истинский исторический ход по нашите работи от страна на общественото мнение в образований мир. Да се обясним: в началото на преврата от 9-й август хората в Европа мислеха, че ний българите сми един нищожен народ, който не се ръководи в своя обществен живот от никакви високонравствени политически принципи, а инстинктивно и без всякакви по-нататъшни разсъждения се покланя пред блясъка на грубата сила и е в състояние да се откаже от всичко свято и мило като самостоятелна нация. Днес общественото мнение за нашите работи не е вече така. То високо признава, че българский народ крие в себе си такива жизнени сили, които му гарантират пълно самостоятелно развитие в политический му живот. Това обществено мнение, в убеждението на тази истина, заставя своите правителства през печата и своите народни представители да помогнат на нашия народ в борбата му за неговата независимост поне чрез морална поддръжка.
Като видя, че нашия народ не желае да бъде сляпо оръдие на завоевателните стремления на руското правителство, издигна знамето на възражданието и уягчаванието на българите, като прогласи, че на мястото на болна Турция трябва да се основе силна самостоятелна държава. То казва, (че) европейските интереси не могат да не бъдат еднакви с тези на нашия народ.
Мислим, прочее, че днешният резултат от нашата национална борба не е маловажен, и твърдо сме убедени, че българският народ е повикан да играе немаловажна роля в политическия живот на Балканския полуостров.
В. „Свобода“, бр. 7, 19.XI.1886 г.
Стефан Стамболов (1854-1895) е български възрожденски деец, публицист и държавник, един от „строителите на съвременна България”. Близък съратник е на Христо Ботев, с когото издава стихосбирката „Песни и стихотворения на Ботйова и Стамболова”. През 1875 г. взима активно участие в Старозагорското въстание, където е един от ръководителите, а през 1876 г. е главен апостол на Търновски революционен окръг. По време на Руско-турската война е военен кореспондент на в. „Новое време”. Народен представител от Учредителното събрание 1879 г. до Четвъртото обикновено Народно събрание 1886 г. Министър-председател на България в периода 1887- 1894. Той провежда изключително успешна политика по модернизирането на страната и опазването на нейната независимост, противопоставя се на домогванията на Русия. След оставката си, на 15 юли 1895 г., е посечен на улицата от наемни убийци.
Текстът е препичатан от портал Култура
понеделник, 5 септември 2022 г.
Американските бронетранспортьори M1224 на път за фронта в Украйна
Милиарди варненци се тълпят, за да се докоснат до своя идол д-р Копейкин
Айдеее
От офиса на президента на Украйна Зеленски призоваха жителите на Крим и останалите окупирани територии да оборудват убежищата си с храна и вода, където да изчакат деокупацията.🇧🇬🇺🇦
Първи кадри от влизането на украинската армия в новоосвободеното Високополя (Херсон)
Кадрите са от вчерашното освобождение от руски окупанти на Херсонското селище Високополя.
Лиз Тръс бе избрана за нов министър-председател на Великобритания на мястото на Борис Джонсън
Трябва да се отбележи, че по-рано Тръс заяви, че ако получи позицията, първият колега, на когото ще се обади, ще бъде Зеленски.
Тя дори обеща да осигури поражението на Путин пред Украйна, ако спечели изборите.
За първи път чувам някой да иска преговори по време на "специална операция."
Може да подкрепите блога и страницата "Таралеж - Дани Иванов" с дарение!
неделя, 4 септември 2022 г.
Не били компютри, а компоти! Не били чехи, а руснаци, сърби и подобни имигранти
От вчера българските русороби се превъзбудиха, че "70 000 чехи били на протест в Прага в подкрепа на Русия". Както винаги се оказа, че всичко свързано с руската пропаганда е измама. Започнаха да излизат свидетелства, че организатори и основни участници на протеста са хора от руската, сръбската и подобни общности от имигранти в Чехия. Чехите, които са на протеста съвсем не са много и са главно от по-слабо образованите прослойки, които вярват на всички руски глупости.
Митингът в Прага, уж организиран от "опозицията" - националисти, комунисти, антиваксъри и т.н., а на сцената се оказа "чешкият патриот" Жарко Йованович, който от дълги години работи за руските телевизии ВГТРК и Звезда.
Ето и снимки от събитието:
Фризьорските салони и стоянките на такситата са (не)спящи клетки на Путин и Копейкин.
Може да подкрепите блога и страницата "Таралеж - Дани Иванов" с дарение!
Българи и украинци пеят заедно "Червона калина" в София на украински фестивал, в рамките на Sofia Summer Fest.🇧🇬🇺🇦
Руска колона с доставки в Херсонска област след среща HIMARS! Видео
Абонамент за:
Публикации (Atom)