За Ванга документална поредица!
Из книгата “Спомени на петричани”, първа част от
документалната поредица “Ванга в народната памет” (в процес на издаване)
Ето какво казва авторката Лалка Бенгюзова, журналист от
Благоевград, в предговора към книгата: "Първоначалният ми замисъл беше да
търся само непубликувани истории, което в общи линии съм спазила.
Изключение правят спомените на няколко души от Петрич, но
само донякъде. Защото обикновено колегите журналисти бързат, интересуват се от
нещо “по така”; нямат търпението да слушат подробностите и не оставят
разказващия да излага спокойно своите мисли. Или пък се търсят знаменитости,
сякаш техните мимолетни срещи са по-важни от тези на анонимните посетители на
Ванга, които по мое мнение за половин век са поне един милион.
Книгата отговаря напълно на изискванията за документалност.
Пазя звуковите записи с намерението да ги предам в Държавния архив в
Благоевград.
Редактирането на текстовете е козметично – премествала съм и
съм съкращавала, без обаче да добавям каквото и да било. Спазила съм диалектния
изговор и за улеснение в края на книгата съм сложила кратък речник.
На места може да ви се стори, че не е спазен изцяло
диалектът, но такава е говоримата реч – влиянието на езиковата норма е силно и
редуването на диалект с книжовен изговор е естествено.
Съжалявам, че читателят няма да може да чуе спомените,
защото петричкият говор е толкова изразителен и богат интонационно. Ванга е
говорела диалектно и аз лично съзирам очарование в това. И още едно
потвърждение за нейната непринудена естественост.
Проф. ИЛИЯ МАНОЛОВ
Роден 1929 г. в Петрич. Етномузиколог, професор, доктор на
изкуствознанието. Дългогодишен научен работник в Института по фолклор при БАН.
Един от основателите на събора “Пирин пее”.
ЗА ПРЪВ ПЪТ ПРИ ВАНГА
Моите родители са бежанци в Петрич от село Бутково (днес в
Гърция, намира се между Беласица и Круша планина) и след 1941 година се
преместиха в родното си място. Аз бях с тях. Един ден тръгнах за Петрич да си
купя от един от мой съученик от отделенията една половинка цигулка, тъй като
той не свиреше на нея, беше я изоставил. Не помня колко е струвала, но не бяха
скъпи тогава. Пътувах от гара Валовища до Генерал Тодоров с влак тогава се
движеха дековилките, малките влакчета. Парите носех във външното джобче на
панталона отзад, но докато съм пътувал във влакчето, някой ми ги е откраднал и
останах без пари. И тогава, 1943 година, за пръв път отидох при Ванга.
…
КОЛКО ИНТЕРЕСНА РЪКА!
Още един случай с Ванга. Бях вече студент трети или четвърти
курс. Чешмеджиев беше в Петрич и вечерта двамата се движехме в центъра на
града. Срещу нас се зададе Ванга. С нея имаше някой, не помня кой. И понеже ние
вече се познавахме, аз спирам, поздравяваме се и й го представям. А пък той за
мене беше авторитет. Беше скопянин, но баща му е работил като служебно лице на
Екзархията и вечерта, преди да го убият на 4 май, Гоце Делчев е спал у тях в
Серес. Дори Чешмеджиев лично от него е чул любимата му песен “Кукни, кукувице”
и я е записал.
Представям на Ванга Чешмеджиев и както си му е редът,
двамата се ръкуват. Тя му задържа ръката и каза:
Ааа, колко интересна ръка!
И тя започва да разказва една история, която според мен
заслужава голямо внимание.
…
ЦЯЛАТА МОЯ ФИЛОСОФИЯ И ИСТОРИЯ ОТИДОХА НА КИНО!
В мое присъствие, докато аз съм бил там, тя е говорила на
други хора и също изумителни неща съм чувал. Свидетел съм и с очите, и с ушите
си.
…
СРЕЩУ НЕЯ ИМАШЕ ОРГАНИЗИРАНА КАМПАНИЯ ПО ПАРТИЙНА ЛИНИЯ
…
Та срещу нея имаше такава организирана кампания по партийна
линия! Не само това. В София имаше една зала на юристите срещу Македонския дом.
Там професор Шипковенски изнесе лекция против Ванга. И се оказа, че той говори
глупости неща, които не ги разбира изобщо. Ванга не беше това... Аз бях на
тая лекция, слушах и ми стана много неприятно, защото вече имах други
впечатления, които не съвпадаха с неговите.
…
ЗВАНИ И НЕЗВАНИ ЯСНОВИДКИ
Около мене не съм срещал хора, които да имат отрицателна
нагласа към Ванга. Моят сват Федя Яков с нея си имаше постоянни контакти. Не
само това, той имаше контакти и с екстрасенси е тежка дума но ясновидци, на
всички нива.
... Дори след тоя случай аз почнах на тия звани и незвани
ясновидки да не обръщам внимание. Съдя по тези, които са ми били известни в
нашата област всички са на някакво ниво, от най-ниското до някъде, но всички
са на много ниско ниво спрямо Ванга.
...
ТВОЙТА ЖЕНА В МОМЕНТА ТИ ПИШЕ ПИСМО
... Втората ми учителка по пиано като разбра при
запознанството, че съм от Петрич, ме пита:
Значи ти си от Петрич! Ванга знаеш ли я?
Знам я.
И почна да ми разказва. Нейният мъж бил военен и бил
командировка в Петрич. Той също се срещнал с Ванга на улицата. Поговорили си и
тя му казала:
Твойта жена в момента ти пише писмо.
Тогава телефоните бяха трудни, още бяха на мода писмата,
необходимост просто. Той се впечатлява от казаното и веднага след срещата с нея
тича в пощата да говори по телефона с жена си. Установяват връзката и той я
пита:
Ти какво правеше в еди-колко си часа?
Тя ми казва: “Аз се стреснах. Моят мъж дали ме ревнува нещо,
та ми задава такъв въпрос?!”
Не мога да си спомня.
Не, спомни си!
И в тоя напрегнат разговор по едно време тя му отговорила:
Пишех ти писмо.
Това става на улицата, без захар, без въпроси. И на
Чешмеджиев пипна му ръката, каза: “Колко интересна ръка!” и почва да му
говори.
Явно захарта не е била единственият й проводник на
информация. Аз само веднъж имах някакъв бонбон в джоба си, него й показах и тя
продължи да си говори.
...
ВАНГА ОСТАВА НАД ВСИЧКИ ЕДИНСТВЕНА, НЕПОДРАЖАЕМА
Мислейки си за нейните възможности, аз съм си правил
паралели между нея и Исус Христос.
...
НА ОСЕМНАЙСЕТ САНТИМЕТРА НАД ГЛАВАТА МИ
СТОИ ДУХ, ОН МИ КАЗВА ЩО ДА ГОВОРЯ
Никога не съм носел захар, когато съм ходел при Ванга. Като
й задавам въпроса, започва да ми говори.
В Академията двама възрастни прислужници – мъж и жена, имаха
болен син. Те знаеха, че съм от Петрич, знаеха за Ванга и когато си тръгнах на
ваканция, ми дадоха захар да питам за техния син. Отидох при Ванга, давам й
захарта и тя ми казва:
– Тая захар е престояла много у тебе! За тебе мога да
говоря, за него не.
Когато бях във връзка с русалийските гробища, тя поведе
следния разговор:
– И са, ти що учиш?
– Музика.
– Седиш пред некакъв инструмент, ногите ти са на едни жълти
работи. Що е това?
– Пиано и педалите на пианото.
– Ръцете ти са върху едни черни и бели... Какво е това?
– Клавиатурата на пианото.
– А що е това: А, Бе, Це, Де, Е, Еф, Ге?
– Немските наименования на тоновете.
– Пишеш некакви точки и запетайки. Що е това?
– Това са нотите.
Накрая аз й зададох въпроса:
– Ами ти говориш неща, които не ги разбираш. Откъде ги
намираш?
И тогава тя ми каза нещо, което май на никой друг не е
казвала:
– На осемнайсет сантиметра над главата ми стои дух, он ми
казва що да говоря.
Не педи, а точно “осемнайсет сантиметра”.
Каза ми, че ще отида да уча в Чехия, което не стана обаче.
Единственото нещо, което тя не позна, беше това.
В деветия ден на протестите площад „Независимост" в
столицата отново се пълни с
които пише:
„Контрадемокрация – това е философията на гражданите срещу вас – политиците”,
„Полицията е с нас, преговаряме с армията”. Недоволните граждани скандират
„Червени боклуци”. Сред скандиранията се чува и звук на барабан. Към протеста
се присъединиха и велосипедисти, които свиркат със клаксоните на колелетата си
в подкрепа на протестиращите. Има засилено полицейско присъствие. Органите на
реда пред Министерски съвет се подредиха до 
огражданията пред входа на
сградата. Полицаите носят жилетки, на които пише „Антиконфликт”.
