Контрабандата и производството на наркотици започва през
60-те години с решения на Държавата
Мафията в България не е продукт на демократичните промени
в страната, а на силите в
изпълнителната, законодателната, съдебната власти и в
бизнеса, обвързани в минали и икономически зависимости, които през годините на
прехода винаги са работили срещу установяването на трайни демократични правила
в държавата.
Както документите от архивите на Държавна сигурност
разкриват корените на мафията могат да се търсят в тоталитарното управление на
БКП, което още през 60-те години на ХХ век разрешава да се организира държавна
контрабанда с протекциите и контрола на ДС завоалирана с евфемизма „скрит
транзит”.
В контрабандните канали са включени кадрови служители на
ДС и представители на нейния агентурен апарат. Сред промените каналите са
„приватизирани” от тях. Много от лидерите на силовите групировки и други
икономически структури, пръхнали се веднага след рухването на комунизма,
генерират първите си милиони именно от контрабанда.
Една от извършваните контрабанди е на наркотични
вещества. В настоящата публикация се
разкрива организацията на този вид
контрабанда и каналите за реализирането й. Текстът е откъс от книгата
„Империята на задграничните фирми” на разследващия журналист Христо Христов.
Тя е базирана на
множество документални архиви, сред които на Министерския съвет,
Министерството на външната търговия (МВТ), БНБ, както и на следствено дело
№4/1990 г. на Главна прокуратура за икономическата катастрофа на управлението
на БКП, в което е разследван и „скрития транзит”.
Обвиненията срещу управлението на БКП за незаконен износ
на амфетамин
 |
| Х.Христов |
В началото на 80-те години на ХХ век НРБ е обвинена в
осъществяване на нерегламентиран износ на препарата амфетамин, който се
произвежда в страната, в композиция с ацетилсалицилова киселина. Амфетаминът е
психоактивно вещество, което стимулира централната нервна система. Образува се
по синтетичен път. Днес в България амфетаминът и неговите производни са обявени
за наркотици, а производството и
разпространението им се наказва със затвор.
Контрабандата при комунизма става със знанието и
разпорежданията на министъра на външната търговия Христо Христов
Обвиненията срещу управлението на БКП в НРБ са отправени
от два органа на ООН – от комисията на ИКОСОС по наркотичните вещества и от
Международния съвет за контрол върху упойващите средства. Висшето партийно
ръководство е принудено да реагира, защото
подобно обвинение има изключително негативно влияние върху страната. Министерството на народното здраве информира
с официално писмо Съвета за контрол върху упойващите вещества, че от 15 ноември
1983 г. НРБ е преустановила производството и износа на амфетамин.
През 1985 г. обаче обвиненията срещу НРБ се подновяват.
През октомври същата година в посолството на НРБ във Виена се провежда среща с
представители на Международния съвет за контрол на наркотиците при ООН по тяхно
искане. В съвета са представени доказателства, че амфетамин българско
производство се продава в няколко африкански страни, като например Бряг на
слоновата кост и Нигерия.
Опаковките са заловени след обявеното от българските
власти спиране на производството на наркотичното вещество. Българските
дипломати заявяват, че НРБ стриктно спазва международните актове за
производството, употребата и търговията, свързана с наркотични и психотропни
вещества. Заявява се, че заловените опаковки са вероятно от количества,
изнесени законно преди 1983 г.
В същото време на територията на страната е организирано
производството на друг лекарствен продукт от групата на амфетамините –
каптагон. Той действа стимулиращо и се използва за подобряване на психичното
състояние на личния състав на армията или полицията при екстремни ситуации.
Така комунистическа България се сдобива с печалната слава
на страна, която се занимава с незаконно производство и износ на наркотични
вещества. С произведения в НРБ медикамент е снабдявана армията на Садам Хюсеин
в Ирак и различни търговци на наркотици в страни от Близкия и Средния изток,
както и в Африка. Интересът на комунистическата власт към производството и
износа му е поради високата печалба във валута.
Строго секретното решение на Министерския съвет от 1978
г., с което разпоредено скрития
транзит да се извършва единствено от „Кинтекс”
В края на 70-те години управлението на БКП е спасено от
втори фалит (1978) с отпуснат от СССР кредит. С него който е компенсирана
неплатежоспособността на НРБ, затънала в дългове към западни банки за 6 млрд.
долара. Под натиска на съветския лидер Леонид Брежнев, който е недоволен от
лошото финансово и икономическо състояние на своя най-верен сателит, Тодор
Живков е принуден да оглави през 1979 г. специално създадената Валутна комисия
към Политбюро. Нейната задача е да се ограничат до минимум валутните разходи на
страната и да се потърсят пътища за увеличаване на приходите.
В тази връзка по предложение на тогавашния министър на
външната търговия Христо Христов е приета т.нар. резервна валутна програма. С
нея се реализират допълнителни валутни приходи главно от реекспорт и други
специфични операции, сред които и контролираната от ДС контрабанда.
Производството и износът на каптагон стават едно от новите допълнения в списъка
на традиционните стоки за „скрит транзит“ като цигари, алкохол и ценни метали,
което носи значителни приходи.
Ролята на Исмет Тюркмен-Шабан
В началото каптагонът се внася официално от оригиналния
му производител, западногерманската фирма „Дегуса“ – Хамбург. Човекът, който
прави това, се казва Исмет Рашид Тюркмен-Шабан3. Той произхожда от кюрдско-сирийски клан и през 70-те години
емигрира от Сирия в НРБ. През 1981 чрез фирмата на Шабан „Тюркмен“ каптагонът е внесен официално в НРБ от
фирмата - производител във ФРГ. От България той се реекспортира за Близкия
изток на много по-висока цена.
Исмет Тюркмен-Шабан действа с най-висши протекции от
комунистическия режим и Държавна сигурност и се превръща в един от
най-доверените хора на ДС по линия на контрабандните канали.
През 1988 г. той е награден с орден „Кирил и Методий“ –
първа степен. Умира през 1998 и е наследен от сина си Исмет Шабан – Малкия
Фатик, сочен за една от основните фигури в трафика на амфетамини и автомобили
след промените. Фатик, известен още като Филип Димитров Найденов, прекръстил се
в почит към бащата на близкия му приятел Илия Павлов („Мултигруп“), е застрелян
през 2003 в София. След смъртта му бившият главен секретар Божидар Попов
(1997-2000) публично заявява, че Фатик е бил агент на няколко управления на ДС.
В музейната експозиция на МВР се пази позлатения
пистолет, с който вътрешното министерство (преди 10 ноември 1989 г.) награждава
Исмет Тюркмен-Шабан за особените му заслуги (към разработването на
контрабандните канали при комунистическия режим). Партийното и държавно
ръководство на БКП пък го награждава с орден | Снимка: bnews.bg.
След първите вноски на каптагон Стария Фатик обаче
започва да играе ролята само на формален получател на стоката. Според
показанията му в заведеното след промените разследване той е знаел, че не може
да търгува с каптагон без разрешение на МВТ, и е поискал такова. Той се среща с
Божидар Йорданов, когото познава като служител на „Сокотрейд“, една от фирмите
на „Кинтекс“. Йорданов е бивш кадрови служител на Второ главно управление на
ДС, а впоследствие е привлечен на работа в Трета дирекция „Скритн транзит” на
„Кинтекс”, чрез която се осъществява партийно-държавната контрабанда.
Поверителна заповед на министъра на външната търговия
Христо Христов, в която регистрираната още през 1959 г. във Вадуц, Лихтенщайн
фирма „Икомев” е „размразена” и включена в реализирането на „специфичните”
търговски операции, сред които и контрабандата с каптагон | Снимка: desebg.com.
След срещата с Фатик Йорданов поема продажбата на
каптагона, внесен от „Тюркмен“. Шабан получава 25 пфенинга процент, а Йорданов
– пазарната разлика. Човекът на „Кинтекс“ обаче помага на Шабан да получи
кредит от 5 млн. германски марки от Минералбанк. С тях трябва да се внесат 1
млн. опаковки каптагон от ФРГ. Сделката включва превод на 400 000 долара по
резервната валутна програма, а по сметката на „Интерпред“, осигурило гаранцията
за кредита – около 150 000 долара.
Сдружението „Интерпред” е създадено през 1969 г. като
държавно предприятие с изключителни права за представителство и търговско
посредничество на чуждестранни фирми в НРБ.
Пратката с каптагон пристига в София през август 1986 г.
От същата година обаче лекарственият препарат каптагон влиза в забранителната
листа на Световната здравна организация. Каптагонът е получен на аерогара
София. Пратката е следвало да бъде освободена и да постъпи в складовете на
„Интерпред“, но на летището се появява Божидар Йорданов, вече като ръководител
на „Икомев“ (друга фирма, използвана за скрит транзит, регистрирана във Вадуц,
Лихтенщайн още от времето на „Тексим”), и се разпорежда, че той поема контрола
върху стоката.
Шабан много добре знае какво означава това и не
протестира. Той дори не получава дължимата комисиона, но понякога при бизнеса с
Държавна сигурност се случват и такива обрати.
Производството на каптагон
Пак през 1981 г., когато Исмет Шабан започва официалния
внос на каптагон, ДСО „Фармахим“
и Химико-фармацевтичният комбинат (ХФК) –
София, сключват договор за разработване на технология за производството на
каптагон. ДСО „Фармахим“ включва фармацевтичните комбинати в София, Троян,
Разград и гр. Станке Димитров (днес Дупница). След промените софийският завод
влиза в структурата на „Софарма“ АД, а тези в Троян, Разград и Дупница – в
„Актавис оперейшънс“ ЕООД.
Производството на каптагон в НРБ обаче нарушава
патентните права на официалния производител. Осигурява се внос на комплексна
линия за производство на лекарствения препарат. Това става със знанието и
разрешението на Държавна сигурност, а продукцията се реализира чрез „Кинтекс“.
Генералният директор на оръжейната фирма Иван Дамянов обяснява, че търговските сделки
с каптагон до 1985 г. са се осъществявали чрез Трета дирекция „Скрит транзит“ с
директори Стамо Хаджийски и Божидар Йорданов. Дейността се извършва съвместно с
„Фармахим“ по препоръка и под контрола на Второ главно управление на ДС. В
схемата участва ливанецът Абдул Хамид Шамаа, получил българско гражданство,
известен още като Виктор Мартин Радев. Любопитно е, че името на Шамаа се
свързва с образуваната през 1990 г. заедно с МВР фирма „Безконтактни
мултиплексорни вериги“ за търговия със специална техника, в която е съдружник.
Впоследствие при увеличението на капитала той е изваден от дружеството.
Признанията за държавната контрабанда с наркотика
Началникът на отделение „Крупна валутно-контрабандна
дейност и „Кинтекс“ в едно от управленията в МВР Стефан Лилов посочва, че до
1986 е съществувал договор с Шамаа, който е купил поточна линия. Единствено той е имал правото да продава
каптагон и по този начин с част от печалбата е изплащал линията. Продажбата се
осъществява чрез „Кинтекс“, а след това чрез фирмите „Олтрейд“ и „Икомев“.
Божидар Йорданов, човекът, посветен в схемите, потвърждава това пред
прокуратурата през 1991 г. по дело №4 за икономическата катастрофа на
управлението на БКП (разпитан е във Виена, откъдето след 1990 г. движи свой
бизнес):
„За лекарствения препарат каптагон разполагам с
информация от постъпването си в „Кинтекс“. Това е лекарствен препарат, който
има тонизиращ ефект. В началото се е внасял от Германия оригинален такъв, а
впоследствие Шамаа е внесъл в страната машина за неговото производство. Знаех,
че това производство се осъществява без лицензно право и е незаконно. В
началото на 1986 разбрах, че препаратът е поставен под международен контрол.”
Архивните документи сочат, че производството на каптагон
се реализира на три места – в Научноизследователския химико-фармацевтичен
институт (НИХФИ) – Дървеница, в Илиянци и в ХФК „Станке Димитров“ (днес в
Дупница).
Документалната книга на журналиста Христо Христов
разкрива малко известни факти от партийно-държавната политика на БКП и ролята
на ДС при извършването на т. нар. скрит транзит или държавна контрабанда |
Снимка: desebg.com.
През 1985 г. Трета дирекция в „Кинтекс“ изненадващо е
закрита. Мотивът на висшето партийно ръководство на чело с Тодор Живков е НРБ
да не бъде уличена в контрабанда от страна на Турция след започването на
„възродителния процес”. Операциите с каптагон обаче, както и останалата
контрабанда, са пренасочени към „Икомев“. Една от ключовите фигури в тези
операции – Божидар Йорданов, разкрива:
„Непосредствено след образуването на представителството
на „Икомев“ устно ми беше разпоредено от министър Христов да изнеса от страната
останалите количества каптагон, които бяха произведени в страната и бяха на
Шамаа. Нито аз, нито моите служители имат общо с изнасянето. Нашето участие е
било само с оглед намирането на клиентите и получаването на стоката от
„Фармахим“ и предаването й на въпросните клиенти. Въпросът за производството на
каптагон е бил разрешен още по време на „Кинтекс“. Това е било съгласувано с представители на държавните
органи и МВР. Известно ми е, че транзитирането на каптагон е било одобрено
лично от Григор Шопов. Той е огледал складовите бази и е изказал одобрение. В
качеството ми на директор на представителството на „Икомев“ беше заварено едно
наследство, свързано с производството и търговската реализация на каптагона.“
Второ главно управление на ДС и схемата на контрабанда на
каптагон
Създадена е и специална система, по която забраненият
лекарствен препарат да се изнася от страната. Едно от правилата в нея е, когато
„Икомев“ осигури потенциални клиенти, да уведоми съответното звено във Второ
главно управление на ДС, което отговаря за подсигуряването на тази „специфична“
търговия. От ДС извършват проверка на клиента и сделката се сключва само след
одобрението му. Изнасянето на пратките също са поставени в максимално
поверителен режим и са обвързани с митниците и ГКПП. За всяка календарна година
се изготвя списък на транспортните средства, които „Икомев“ използва. Освен
регистрационния номер на колите се вписва и поредният им номер в списъка. На
тази основа се създават шифровани таблици, които се разпращат до ГКПП в
страната и до оперативния дежурен на Второ главно управление (ВГУ) на ДС. При
влизане и излизане на превозното средство с телеграма от контраразузнаването се
уведомява съответното ГКПП, което означава да не се извършва проверка.
Атанас Вълчев, началник на ГКПП Капитан Андреево в
периода 1985-1990, потвърждава, че след обаждане на дежурния офицер на ВГУ по
предварително предоставени таблици със зашифровани номера на моторните превозни
средства, предимно с югославска и турска регистрация, същите са пропускани след
формална митническа проверка, като пренасяли специални товари. При някои случаи
товарите са придружавани от служител на „Икомев“. Двама от служителите на
митницата са назначени специално да обработват само сделките на фирмата.
Божидар Йорданов разказва за случай, при който
лекарственият препарат се изнася от склада на „Фармахим“ и след това се продава
на турски търговец на име Деличай. С него е поддържал личен контакт началникът
на втора кантора от Трета дирекция „Скрит транзит“ в „Кинтекс“ Тодор Чорбанов.
При закриването на дирекцията Чорбанов минава на работа в „Икомев“, а
впоследствие е прехвърлен към държавната фирма „Тератон“, ръководена от Младен
Мутафчийски. При получаването на стоката Деличай заплаща такса извън стойността
на пратката. През 1987 г. „Икомев“ изнася 1 889 950 опаковки каптагон, а през
1988 г. – 1 344 414 опаковки, произведени от ХФК – София.
Скандалът с измислените полети на журналистката Елена
Йончева с правителствения 
.jpg)
.jpg)
