Веселина – баронеса Ротшилд
|
В. Георгиева |
Веселина
Владова Георгиева (по-известна като Лина Георгиева) е родена през 1927 г. в
град София, в семейството на богатия търговец Владо Георгиев. Сестра й Мария е
била архитект, омъжена за известният архитект Богдан Наумов Томалевски. В дома
на Владо Георгиев винаги е било пълно с интелектуалци, хора на изкуството. Веселина
се запознава с приятелите на баща си, които по онова време са били видни
интелектуалци - проф. Балабанов, художника Константин Щъркелов, директора на
операта Мойсей Златин… Племенница е на българския министър-председател Кимон
Георгиев
На 20
годишна възраст, през 1947 г., заминава за Париж, Франция, за да продължи
образованието си в Парижкото училище по приложни изкуства в класа на проф.
Катлен. Спускането на желязната завеса превръща младата жена в бежанка.
Художничката Рада Поптошева я насочва към скулптурата.
Българката
аранжира витрини, прави букети от сухи листа върху телена арматура. Веселина се
посвещава на скулптурата благодарение на учителя си Алберто Джакомети. Той
забелязва качествата й на едно биенале във Венеция. От него тя възприема идеята
да работи с глината и да вае с ръце скулптури. През 1968 г., Георгиева, вече
прави самостоятелна изложба в амстердамската галерия “Еендт”.
“През
50-те години в Париж беше страхотно, разказва в спомените си Георгиева.
Изкуството се ценеше и творците бяха търсени. Градът ми даде много. Благодаря
на всичко, което видях там, на изложбите, на местата, които посещавах, на
изключителните личности, с които общувах.” - Веселина
Заразена
от авантюристичния дух на приятелят си Ърнест Хемингуей, тя посетила Индия,
Израел и Египет.
“Живяла
съм няколко живота. Но в края на краищата винаги се връщам към скулптурата”,
казала Веселина. Името й започвнало да се споменава редовно в артистичните
среди. Често обикаляла на скучни чаени следобеди, ски-курорти и казина. Между
нещата, които е направила е и сродяването и с прочутото отвратително еврейско
семейство Ротшилд. Прочетете Ужасът наречен Ротшилд.
През
1958 година се омъжва за барон Едмонд Адолф Морис Жулс Жак де Ротшилд (по известен
|
Е. Ротшилд |
като барон Едмонд Адолф Ротшилд) от френския клон на фамилията, но след 2
години се развалил брака и, а по-късно се развели. Писало се е за този брак, че той е искал
дете, но така и не успяла да му даде желания син, а и наближавала 35 годишна
възраст, а това е била достатъчна причина за барона да се разведат. Не е
известно почти нищо за връзката им, или най-вероятно е засекретено в
историческите събития, защото кръвния му баща е създателят и баща на Израел,
ционистът Едмонд Джеймс Ротшилд.
Писало
се е, че след развода с Веселина Георгиева до сетния си час Едмон Ротшилд
остава смъртен враг на България.
“През
2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!” - Тази
зловеща прогноза той изрича през лятото на 1997 г. Скоро след това Едмон
Ротшилд умира. Версията е самоубийство.
Пише се,
че евреина осигурил финансово своята бивша жена. Веска била е включена и в
родословното дърво на фамилията Ротшилд. Оттам попаднала и в генеалогичното
издание на най-известните европейски аристократични фамилии “Алманах дьо Гота”,
основано през 1763 година.
Известно
е също, че в края на своя живот майката на банкера евреин Едмон де Ротшилд
викнала своята първа снаха и я помолила да й прости. Може само да се
предполага, че и тя е настоявала бракът им да бъде разтрогнат заради липсата на
деца или пък, защото са се отнесли с нея зле. Защо ли и е казал тази толкова
известна злобна фраза само може да предполагаме.
През
60-те години на миналия век посланик в Париж е бил проф. Владимир Топенчаров.
Той се срещал често с Веселина Георгиева, възхитен от нейната ерудиция и от
желанието й да помага на България. Журналистът Павел Писарев, приятел на
Топенчаров, разказва в свои спомени:
“Изключително
красива, интелигентна и обаятелна, с влияние във високите етажи на властта, тя
помагаше на България със своите връзки, въпреки че могъщият й съпруг не беше
настроен добре към нас – комунистите или българите, не зная. Разведе я
френската държава, защото нямаха потомство и при смъртта на съпруга й
наследството влизаше в ръцете на българка. Видях я веднъж в кабинета на
посланика. Говореше по телефона с Помпиду: “Жорж, как си?” Попита Топенчаров
какво да иска точно. А той – го да подпише споразумението за тютюна с България
за не знам колко си тона. Тя предаде молбата и после каза: “Ей, господин
посланик, ние, българите, нямаме въображение. Защо не поискахте повече? На мен
той нищо не може да ми откаже.”
Скулпторката
е криела детайлите за брачния си живот с циониста евреин Ротшилд и не
проронвала нито дума. Мълчали също и нейните роднини.
През
2004 г. Веселина Георгиева прави изложба. Творчеството й е приветствано от
много ценители. У нас то е непознато.
От
спомените на съвременници на барон Ротшилд се разбира, че той обичал много
жените. Година след брака си с българката се запознава на парти с изгряващата
френска актриса Надин Талие. Тя е родена в бедно парижко предградие, не може да
се похвали с аристократичен произход и с богата фамилия, но е 5 години по-млада
от съпругата си Веселина. Артистичната й кариера започва с тази на Брижит
Бардо. После става приятелка на известен художник, който я въвежда в елитното
френско общество. Там среща Едмонд де Ротшилд, с когото започва връзка. После
се развежда с Веселина едва три месеца преди акрисата да роди. Бенжамен е
дългоочакваното дете и наследникът на финансовата империя. Днес младият барон
Ротшилд е на 40 и няколко години и има четири дъщери.
Новата
съпруга на Едмонд Ротшилд държала да пътува и да пише книги. Тя е авторка на 17
издания, свързани с доброто поведение в обществото и на мъжете в нейния живот.
Надин има своя академия в Женева, която обучава в бон тон известни личности и
предимно млади хора. В академията не се приемат артисти, тъй като баронесата
смята, че те не са подходящи за подобно възпитание.
В своите
книги тя подчертава: “Господ бог не случайно е създал жената и това предрешава
нещата. Истинското й предопределение е да прави мъжа щастлив. Тя трябва да го
вдъхновява и да го кара да мечтае”.
“Ако
знаеш как ми трябваш!”, били последните думи на барона към Надин.
Надин,
когато, гостувала през 2007 г. в София, казала: “Мъжът ми е бил женен за
толкова красива жена, каквато още не съм виждала.”