Актуално

ГЕРБ няма да се регистрират в парламента при избора на нов зам. председател

Във вторник ГЕРБ няма да се регистрира в парламента, защото първа точка е избирането на заместник-председател на парламента на мястото на Христо Бисеров. ГЕРБ няма да участва в избор, обслужващ задкулисието, докато ДПС не даде политически отговор за Христо Бисеров.

Това заяви председателят на ГЕРБ Бойко Борисов на среща с членове на ГЕРБ от структурите на Велико Търново на семинар в Стара Загора

Екстра СмЕх

Бивша табела на стената на кръчмата в с. Безводно

Разкрития

Как се стигна до 10 ноември 1989 г. Част 4: Принудителната оставка на Живков

Днес се навършват 24 години от подаването на оставка от генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Дата е символична, защото оставката му съвпада с падането на Берлинската стена. Материалите в поредицата са част от документалната книга на Христо Христов „Тодор Живков. Биография” (2009).

В част 4 от поредицата "Как се стигна до 10 ноември 1989 г." са представени събитията, разиграли се на 8 и 9 ноември 1989 г., свързани с принудителното оттегляне на Тодор Живков след натиска от Москва. Продължение от Част 3 Решаващите совалки на Кремъл: http://daniivanov.blogspot.com/2013/11/blog-post_8978.html

Част 2: Демонстративната оставка на Петър Младенов http://daniivanov.blogspot.com/2013/11/blog-post_2626.html

И Част1: Последната година на Живков http://daniivanov.blogspot.com/2013/11/blog-post_1856.html

Без съпротива срещу избраника на Москва

През есента на 1989 г. Живков вече започва да мисли кой ще го наследи. След писмото на Петър Младенов той е разпознал фаворита на Москва. Години по-късно Живков обяснява:

„Преди освобождаването от Политбюро на Чудомир Александров изборът ми беше паднал върху него. След освобождаването му имаше предложение за Георги Атанасов. Аз внимателно следях неговото развитие. Той ми правеше впечатление за ръководен деец с открояващи се организационни качества. Затова към предложението за Георги Атанасов се отнесох с внимание. Но когато този въпрос трябваше окончателно да бъде решен, дойдох до заключението, че от състава на Политбюро няма подходящ човек.

Това мое заключение бе своеобразна самокритика. Да, това не можеше да не бъде самокритика, защото се оказа, че в Политбюро – висшия орган, в който се решаваха съдбините на страната, нямаше подходящ кандидат за този орган.”

Без да уточнява за коя от много срещи със съветския посланик става въпрос, но по вероятно една от по-първите, Живков разказва за разговорите по този въпрос с представителя на Кремъл в НРБ:

„Пред Шарапов споделих също, че от състава на Политбюро и даже от състава на ЦК на БКП не виждам подходяща кандидатура за генерален секретар. И поради това съм се ориентирал към кандидатурата на Александър Лилов, който тогава не бе в състава на ЦК.

След няколко дни Виктор Шарапов поиска среща с мен, на която ми съобщи, че в Москва имат други становища по този въпрос. Било по-добре да бъде избран човек от състава на Политбюро. За мен бе ясно, че ставаше дума за издигане на една предрешена вече кандидатура – кандидатурата на Петър Младенов. По това време „се появи” и писмото на Петър Младенов до мен. Не бяха тайна тесните връзки на Петър Младенов с Горбачов и Шеварднадзе.”

Посещението на „чавдарците”

На 8 ноември в 11 часа при Тодор Живков пристигат пратеници. Трима „чавдарци” и членове на Политбюро – Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев – все старши партийни ръководители. Съветникът Чакъров разказва, че „те отишли с желанието да го подтикнат към оставка. В хода на разговора Тодор Живков пита: „Дали не е добре да си подам оставката?” При този насрещен въпрос тримата последователно подкрепили „неговото решение и го убеждавали, че оттеглянето му ще протече безболезнено”.

Самият Живков описва срещата така:

Преди заседанието на Политбюро (на следващия ден, 9 ноември, б.а.) при мен дойдоха Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев – мои съпартизани „чавдарци”. Разговорът ни бе сдържан. Основната тема се отнасяше до това колко сложно било положението вътре и вън от страната и че оставката ми щяла да бъде в мой интерес. Иначе те съжалявали за всичко, което ставало. Доста добре познавах характерите  и на тримата. Предварително ми беше ясно, че оторизираният да проведе разговора е Добри Джуров. Не очаквах да чуя нещо друго освен увещания.”

Добри Джуров обяснява намерението на тримата:

„Целта беше с подмяната на Живков да дадем възможност да партията да изправи всички тия кривици в стила и методите на ръководството. Те бяха в резултат на едноличния диктат от негова страна по партийни и държавни въпроси по развитието. Идеята беше чрез органите на партията да се застави, просто да убедим Живков в необходимостта от оставката му.”

Нова среща с посланик Шарапов

Същия ден е проведена и нова среща със съветския посланик. „На 8 ноември не го видях, но знам, че през този ден е имал още една, четвърта среща с Шарапов”, казва началникът на УБО ген. Георги Милушев. Срещата е потвърдена от Живковия помощник Костадин Чакъров:

„След обяд в 15.30 часа позвъниха от протокола на съветското посолство и поискаха среща на съветския посланик Шарапов с Тодор Живков. Бях на телефона в кабинета. Съобщението беше прието. След малко в 16 часа се обади Живков и както беше обичайно, запита: „Какво има?” Съобщено му беше, че съветския посланик иска среща. Той каза кратко: „Да Дойде в 17 часа в Банкя!”

По-късно Живков ще натърти за съветския натиск над него, без да си спомня, че Москва е влязла в обичайната си роля, която тя играе от 9 септември 1944 г. насетне и я превръща в задължителен елемент на контрол върху висшето ръководство на БКП, чрез който и самият Живков накрая няма да може как да не се съобрази. Ето как в неговия случай обяснява напрегната ситуация:

„Знаех, че моите намерения и разговори за оттегляне са дали тласък на задкулисни интриги и борби. Жалко е, че някои нашенски „бабаити” започнаха да търсят чужда помощ. Съветското посолство предприе усилени разговори с членове и кандидат-членове на Политбюро. Още тогава разполагах с информация за обработването на хора, от чийто глас зависеше избора на бъдещия приемник за поста на първи партиен и държавен ръководител.

Знаех, че съветският избор за Петър Младенов съвсем не е най-подходящия вариант за България. Той беше неподготвен, откъснат от кадрите, лековат... при други условия за всички интриги и опити да се натрапи един или друг неподходящ ръководител не бих се поколебал да реагирам по подобаващ начин. Винаги съм отстоявал позицията, че кадровите въпроси трябва да се решават в София, а не в Москва.”

Александър Лилов посочва:

„Наивно е да се смята, че както в България, така и в другите европейски социалистически страни можеше в условията на Варшавския договор и СИВ да се предприемат сериозни политически промени без консултации с Москва, още по-малко – против Москва. Несериозно е да се отричат консултациите с Москва, активността на съветския посланик в подготовката на 10 ноември 1989 – неговите неколкократни срещи с Живков.”

Години по-късно тогавашният съветски посланик в България Виктор Шарапов потвърждава ролята на Москва:

„СССР действително изигра определена роля в събитията от 1989… Тогава Съветският съюз само даде пример за демократично преустройство… Ние приехме с удовлетворение промените.”

Денят на принудителната оставка

Настъпва и 9 ноември 1989. Сутринта Тодор Живков се среща с Александър Фол, министър на науката и културата, с вицепремиера Григор Стоичков. После с „постоянното присъствие” в ловната му дружинка – Георги Джагаров, Ангел Балевски и Панталей Зарев. Следобед провежда нова среща с Йордан Йотов. След него при Живков влизат пак Добри Джуров и Димитър Станишев. Може би за последни увещания

От 17 часа започва  заседанието на Политбюро, на което той трябва да си подаде оставката.

Същия ден ръководителят на представителството на КГБ в България ген. Владилен Фьодоров се обажда на началника на УБО ген. Георги Милушев и го моли следобед да го посети в кабинета му. На срещата споменава, че заседанието на Политбюро същия ден е извънредно важно. Милушев е изненадан – не знае, че има такова заседание. „Казах на Фьодоров, че за това заседание на Политбюро чувам от него. „Не може да не знаеш – не ми повярва той. – Има заседание и е много важно как ще приключи“.

На самото заседание Живков си подава оставката. Изненаданите са само двама – Милко Балев и Димитър Стоянов. И двамата сред най-близките – Балев, бивш дългогодишен началник на кабинета му, а Стоянов най-послушния и дългогодишен министър на вътрешните работи.

По-късно Живков ще твърди, че на заседанието той прави предложение за негов наследник да бъде избран Александър Лилов, същият, когото е елиминирал още през 1983 г. и изпратил в изгнание след смъртта на дъщеря си. Георги Атанасов прави предложение на Петър Младенов. Самият Атанасов отказва да приема издигане. Живков описва протичането на заседанието така:

„Издигната кандидатура на Петър Младенов в Политбюро явно се посрещна с колебание от страна на някои присъстващи. Реших да не заигравам и да не се възползвам от създалата се ситуация. Взех отново думата и изложих становището, че ще бъде правилно всички да се обединим около кандидатурата на Петър Младенов.

След заседанието по предложение на Петър Младенов Политбюро реши да ми възложи да поканя съветския посланик и лично да го уведомя за взетото решение. Аз изпълних това поръчение. Срещнах се с Шарапов, който ми каза, че ще уведоми Москва.

Ето това е „превратът” и „безкръвната революция”, с която бил свален Тодор Живков на 10 ноември 1989 г.!”

Новият добър и верен приятел на СССР

След прехвърлянето на „рубежа”, зад който вече бившият първи партиен и държавен ръководител е оставил 35 години власт, Присъстващите остават кратко в неформална обстановка. След заседанието Тодор Живков се оттегля в кабинета си и при него отиват Петър Младенов, Добри Джуров, Георги Атанасов, Андрей Луканов и други. Тодор Живков поръчва коняк и вино. Петър Младенов пожелва уиски. Останалите се спират на вино с луканка.

Същия ден, в който Тодор Живков е принуден и подава оставка, в Източна Европа става едно друго събитие, което ще се ознаменува края на разпадащата се комунистическа система – падането на Берлинската стена. Под все по-голямото обществено недоволство а 9 ноември 1989 г. министър-председател на Източна Германия Гюнгер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от ГДР. Събралите се хиляди източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва разрушаването на най-уродливия символ на комунистическия стой.

След подаването на оставката новият генерален секретар на БКП Петър Младенов, се обажда на началника на УБО и го извиква при себе си. По пътя ген. Милушев се обажда на члена на Политбюро и секретар на ЦК по „организационните въпроси“ Димитър Стоянов, който му казва: „Върви, върви. Младенов ти става началник. Изпълнявай това, което ти нарежда.“

При Петър Младенов началникът на УБО заварва Андрей Луканов. Младенов съобщава на Милушев новината: „На днешното заседание на Политбюро Тодор Живков си беше подал оставката като генерален секретар на ЦК на БКП. И тя беше приета!“ Каза, че докато бил обсъждан въпросът за приемника на Живков, се наложило да прекъснат заседанието, че междувременно бил воден разговор с Москва... В крайна сметка се стигнало до единодушното становище на Политбюро за нов генерален секретар на партията да се издигне неговата кандидатура.“

Докато новият генерален секретар разговаря с началника на УБО при тях влиза съветския посланик. Милушев:

„В това време влезе Виктор Шарапов. Понечих да си тръгна, но ме задържаха. Посланикът съобщи, че вече е разговарял с Москва – оттам приветствали решението за издигане на кандидатурата на Петър Младенов, когото познавали като добър и верен приятел на Съветския съюз.“

СмЕх

Веднъж попитали свинята:

“Каква ти е мечтата?” “Бунища да покрият равнината, Да се превърне в кочина светът!“

Свинята ще познаеш по мечтата.

    *

Глухият водолаз Гошо разбра по устните на бялата акула, че е сега му се е*а майката...

    *

В самолета. Малко след излитането по уредбата се чува глас: "Драги пътници, вие участвате в първия в историята безпилотен презокеански полет. Самолета се управлява от програма, базирана на Уиндоус. Желаем на всички приятно пътуване... приятно пътуване...приятно пътуване...приятно птуване...

    *

На пазара.

- Колко струва петелът?

- Не се продава!

- Защо тогава сте го довели?

- Кокошките не искат да дойдат без него.

    *

Строителен работник влиза запъхтян в автокъща.

- Колко струва това Bentley GT Coupe?

- 250 000 евро.

- А на кредит за една година?

- 25 000 евро на месец.

- По дяволите! А за две години?

- 12 500 евро месечно.

- Хм, а за три години?

- Може би е по-добре да се насочите към по-евтин автомобил?

- Може, ама скелето баш върху такъв падна.

    *

Екскурзия в зоопарка. Екскурзовода:

- Това е слон. Живее в джунглите на Индия. Половият акт трае 2 часа.

Жена към мъжа си:

- Чу ли!?

Мъжът се натъжил. По нататък:

- Това е хипопотам. Живее в блатата на Африка. Половият акт продължава час и половина.

Жената:

- Чу ли?

Мъжът съвсем се намусил. След малко:

- Това е северен елен. Живее в тундрата. Половият акт трае три секунди.

Мъжа:

- Чу ли? А? Чу ли?!

Жената:

- Глупак! Виж само какви са му РОГАТА!!

    *

Курортен хотел. Мъж влиза сутринта в ресторанта да закуси:

- За мен, моля, две варени яйца. Едното недоварено, почти течно, а другото - много студено. А също и печени колбаси, но почти изстинали, две изгорени препечени филийки и масълце от фризера. Към това можете да ми донесете много слабо кафе, почти топла водичка.

Шашнат келнерът му казва:

- Много сложна поръчка. Не знам колко ще Ви се наложи да чакате.

Мъжът:

- Така ли? А вчера ми я донесохте за броени минути...

ДАНСwithme

Протестът! Ден 149-и!

Стотина студенти и протестиращи блокираха кръстовището пред Ректората към 19:30 часа.

Протестът днес е чувствително по-малоброен, като вероятно протестиращи пестят сили за утрешното шествие по случай годишнината падането на тоталитарния режим у нас.

Актуално

Студентите поискаха оставката и на агентът-ректор

"Ранобудните студенти" искат оставката на ректора на УНСС проф. Стати Статев, агент от ДС с псевдонима Стойновски.

Това обяви Румен Стоев - студент по право, на пресконференция днес в окупираната зала 272 на СУ "Св. Климент Охридски".

Причината е демонстрираното от Статев подигравателно отношение и заплахи към учащите в УНСС, подкрепящи окупацията. “Не може това каруцарско поведение да бъде на човек, част от академичното представителство на УНСС. Ние, “Ранобудните студенти”, искаме оставката на Стати Статев за обидите, които той нанесе на студентите”. 

Разкрития

Вижте как Станка Златева мята 136 кг мъж на селски събор! Уникално Видео

Шампионката по борба Станка Златева е смляла от бой двойно по-едър от себе си мъж. Това се

вижда от уникално видео, което се разпространява в социалните мрежи. 72-килограмовата дама успява да победи здравеняка, който е цели 136 килограма.

Епичната битка се води на трева, пред доста голяма публика, която окуражава златното ни момиче. Не става ясно кога точно е заснет клипът, но към него има голям интерес в платформата за видео споделяне YouTube.

Видето бе публикувано днес във "Фейсбук" от бившия вътрешен министър Богомил Бонев. Със страхопочитание той пише: "Дума няма да кажа".

Думите наистина са излишни - Станка смазва от бой мъжагата за малко повече от минута.

Актуално

Прибраха маймуна-крадец в зоопарка в Айтос

Това е маймунката с вредните навици

Маймунка, обучавана от бившите си стопани да краде, е най-новият обитател на Айтоския

зоопарк. За награда тя получавала лакомства. Животното усвоило майсторски умението при определени звуци да търси лъскави предмети и пари. То било конфискувано от собствениците си, които го притежавали нелегално и сега забавлява малчуганите в зоологическата градина, чиито служители се надяват маймунката бързо да забрави досегашните си вредни навици.

Животното от порода зелени морски котки или така наречените верветки е иззето от бракониери. С новата маймунка младите верветки в клетката ставата седем. От тях само една е била подарена на зоопарка от частен собственик, който е отглеждал животното в клетка, но е отказал да продължи да се грижи за домашния си любимец.  Няколко от другите маймуни са заловени при опит да бъдат внесени нелегално в страната. Собственикът на друго животно пък го е използвал да му прави снимки с туристи в курорта Слънчев бряг. Една от маймунките е била в просещи роми, които са я карали да танцува и забавлява минувачите за пари.

В айтоския зоопарк има и друга клетка с двойка възрастни верветки. От следващата година новият им дом ще е нова и широка клетка, с подобрени условия близки до истинската им среда.

Мозайка

Мишел Бонев: “Има три начина да влезеш в света на шоубизнеса - да бъдеш приятел или роднина на някого, да корумпираш с пари или да проституираш.”

Тази сентенция, изказана от Драгомира Янева Бонева, известна с артистичния псевдоним Мишел Бонев, се забива като пирон в главите на “всички човешки същества, които обичат истината” и за които е предназначено петминутното  видеообръщение по YouTube. То бе препредадено от много италиански сайтове.

Именно на хората, “които не приемат повече да бъдат третирани като роби и които искат да оставят по-добър свят на децата си” родената през 1971 г. в Бургас Драгомира реши да разкаже “как функционира тази корумпирана система”, в която е живяла.

Видеото на Мишел Бонев е само последното оръжие от арсенала , впрегнат в битката за справедливост и за възтържествуване на истината. Вече близо месец българската продуцентка, актриса, режисьорка, сценаристка и писателка воюва открито не само срещу корумпираната система на политиката и шоубизнеса в Италия, от която е била част и се е облажвала в продължение на години, а и срещу медиите.

След като години наред те проваляха с унищожителните си критики нейните филмови изяви, днес журналистите са виновни на Мишел Бонев за друго - че не правят разследвания за Берлускони по нейните разкрития. За сметка на това няма всекидневник и сайт, в чиито коментари да не е разнищена сагата на българката. Истината и само истината, зове без умора в километрични излияния в блога си и чрез интервюта Драгомира.

Изливайки навън от себе си калта, с която се е каляла дълги години в името на “страстта си по

киното”, както обяснява простичко с 4 думички причината, заради която се е продавала, Драгомира смята себе си за преродена. “Истината ще ни направи свободни”, отсича Мишел. В действителност кръстоносния поход срещу гнилата система, чийто мозък е Силвио Берлускони (с него се наложило да преспи, за да финансира филма си), Драгомира Бонева стартира чрез двучасова изповед в тв предаването “Обществена служба” по канала “Ла Сете”. В една от най-гледаните програми с водещ известния журналист Микеле Санторо на 17 октомври Драгомира направи на живо дисекция на разядената система. Пристигналото в Италия през 1990 г. с 20 долара в джоба момиче влязло в системата, за да сбъдне мечтите си.

“Мислех си, че с талант и с много труд можех да реализирам мечтите си, но грешах. Много скоро ми дадоха да разбера, че трябва да приема много компромиси, ако искам да успея в света на шоубизнеса.”

Това откриване на топлата вода от Бонев - колкото и изтъркано да е клишето - всъщност не доведе до никакви съдебни последствия в Италия срещу Берлускони или поне засега. И всичко това, въпреки че в качеството си на премиер бил натискал министри и шефове на държавни компании да лансират българката с пари на данъкоплатците.

За подобен маршрут – от кревата на Берлускони до шоубизнеса, вече разказаха подробно из медиите и в съдебните зали десетки пропътували го “туристки”, участнички в неговите вечеринки. За обръгналите на пикантни разкази за частния му живот италианци също не бяха новост разкритията на Драгомира.

“Берлускони устоя до днес, минавайки през Ноеми и Руби, и е трудно да го отместят закъснелите разкрития на Драгомира. Неолюбителка на истината с осезаемо и може би непростимо закъснение”, писа за Бонев “Ил Фато куотидиано”, който я определи като “графоманка в търсене на справедливост”.

В крайна сметка Драгомира се пречисти и изплювайки мръсотията, се почувства свободна. Или така поне твърди. Последствията от цялата история обаче са за България.

Нейната роля в случая може да се перифразира като “двама се карат, трети губи”.

Няма какво да се заблуждаваме – италианците не са шампиони по география и голяма част от тях, дори и хората от средновисоките прослойки в обществото, имат твърде бледи и размити представи за българите. Прословутата българска следа вече отшумя, но “български” в италианския политически език продължава да е синоним на сив, мрачен и тъп. Италианците не знаят нищо или малко за българите.

През последния месец обаче много от жителите на Ботуша ни идентифицираха с Мишел Бонев. Някои си спомнят за нея от изминалите години, когато се е шумяло покрай скандалите с ходатайства за нея. За онези, които не знаеха нищо, пък тя стана единственото българско “нещо”, за което са чували. Ако сте българин в Италия, не е рядкост вече да чуете: “Българи? А! Мишел Бонев...”

По подобен начин в Америка много местни жители казват на италианците: “Италианци? А! София Лорен...”

Разликата в двата случая обаче не си заслужава да се коментира.

Из видеообръщението на Мишел Бонев:

 Отидох при Санторо (Микеле Санторо, водещия на тв предаването “Обществена служба” - б.р.) и разкрих как Берлускони, когато беше премиер, се намесваше в държавните компании за частни интереси... Никой досега не е направил разследване за тези неща...

Общественото мнение се разсейва от истинските проблеми. Не съм нито съдена, нито осъждана. И всички говорят срещу мен! Нека да се запитаме чий е проблемът - на онзи, който прави разкрития за тази система, или на онзи, който е част от нея? Проблемът мой ли е, дето рискувам, или е на онзи, който корумпира?...

Когато беше премиер, Силвио Берлускони се намеси в РАИ, за да накара да платят тв правата за моя филм. Обади се на Бонди (бившия министър на културата в правителството на Берлускони – б.р.), за да го накара да създаде награда за мен... Защо никой журналист не направи разследване след моите разкрития? Защо никой от цитираните от мен хора не е опровергал това, което разкрих? Когато някои си мислят, че някой ми плаща, за да говоря, искам само да кажа, че не завися от никого, не принадлежа на никоя партия. Аз днес съм тук сама, за да се боря срещу армия от слуги, платени от властта...

Реших да говоря на свой риск с малкото средства, които ми останаха, и с моето лице, защото за мен няма никакъв смисъл да живея, ако не казвам истината. Някои си мислят, че сега говоря, защото не съм получила нещо, което ми е било обещано. Мога само да кажа, че ако останеш в тази система, ти винаги ще имаш онова, което поискаш, и ако излезеш от нея, няма да имаш нищо. Винаги се намира някой благодетел, който иска да помогне на едно хубаво момиче. Всичко, което направих, бе заради страстта ми по киното, но когато разбрах, че заради нея губех себе си, реших да кажа истината. Защото никоя страст не струва колкото живота ни. Тази корумпираща система не е толкова силна, колкото изглежда. И аз съм демонстрацията, защото съм тук сега.

Антипропаганда