неделя, 12 януари 2014 г.

Хайгашот Агасян: Орешарски ми крещя: Ти и Недялко Йорданов сте за разстрел! Душеше ме заради критиката ни за Костов


"Преди години преминавах край Руското училище, някой ми скочи в гръб и посегна да му души. Успях да се обърна по някакъв начин, този човек вече го хванаха други двама и го попитаха: "Какво става г-н Орешарски". А той се разкрещя към мен: "Ти и Недялко сте за разстрел. Изкрещя го няколко пъти и то защото си позволяваме от сцената да критикуваме  Иван Костов. Ние отразявахме съпротивата срещу това, което се случваше. По този начин ние изразявахме нашата съпротива. Това разказа композиторът Хайгашод Агасян в предаването "Тази сутрин" по bTV. Орешарски трябва да се занимава с преподаване, а не да управлява държавата", подчерта Хайго.

Кратка история на евреите в САЩ

Извадка от книгата на Хенри Форд „Интернационалните евреи“
Историята на евреите в Америка започва с Христофор Колумб. На 2-ри август, 1492 година,
повече от 300 000 евреи били изгонени от Испания, а на 3-ти, на следващия ден, Колумб отплава на запад, вземайки със себе си група евреи. Те все пак не били бежанци, понеже интригуващите планове на мореплавателя отдавна вече били събудили интереса на влиятелни евреи. Самият Колумб разказва, че доста добре се разбирал с тях.
Първото писмо, което написал, разказвайки за своите открития, било до евреин. В действителност, пълното със събития пътуване, добавило към човешките познания и богатства “другата половина от земното кълбо”, станало възможно благодарение на евреи. Приятната историйка, че пътешествието било финансирано със скъпоценностите на кралица Изабела, не удържа на една безпристрастна оценка.

Имало трима “марани” или тайни евреи, които разчитали на голямо влияние в испанското кралство: Луис де Сантагел – важен търговец от Валенсия и съветник по данъчните въпроси към кралския двор; неговият роднина Габриел Санчес – кралски ковчежник, и техният добър приятел, управителят на кралския дворец, Хуан Кабреро. Тези тримата постоянно “обработвали” въображението на кралица Изабела, описвайки и опразнената хазна и възможността Колумб да открие приказните златни съкровища на Индия, докато накрая тя била готова да предложи бижутата си на заложна къща, за да събере необходимите средства. Обаче Сантагел изпросил позволението да предостави необходимите за пътуването пари сам, което и сторил. Сумата била 17 000 дуката, т.е. около 5000 английски лири или приблизително 40 000 днес.
Съдружници на Колумб при пътуването станали петима евреи: Луис де Торес – преводач, Марко – хирургът, Бернал – доктор по обща медицина, Алонсо де ла Кале и Габриел Санчес. Луис де Торес бил първият човек, слязъл на брега. Той първи открил употребата на тютюна, заселил се в Куба и се счита за“баща” на контролирания от евреите тютюнев бизнес, запазил този си характер и до наши дни.

Покровителите на Колумб, Луис де Сантагел и Габриел Санчес, получили много привилегии за ролята, която изиграли в цялото начинание, обаче самият мореплавател станал жертва на заговор, раздухан от корабния лекар Бернал и бил осъден на затвор, като отплата за извършеното велико дело.

Още от самото начало евреите все повече и повече гледали на Новия свят като на “обетована земя” , а емиграционният поток бил насочен главно към Южна Америка и в частност към Бразилия. Тъй като обаче те взели участие във военния конфликт между бразилци и холандци на страната на Холандия, скоро им се наложило да напуснат Бразилия. Отправили се към холандската колония, намираща се на територията на днешен Ню Йорк. Губернаторът на колонията, Петер Стювесант*, отначало не погледнал с добро око на тяхното заселване сред неговите хора и им наредил да напуснат, но евреите били взели мерки за в случай, че не бъдат посрещнати като добре дошли и, за да бъде отменена заповедта на Стювесант, техните водачи предложили огромна сума пари, която да инвестират в колонията.
Въпреки това, на евреите било забранено да заемат обществени длъжности и да отварят магазини за търговия на дребно, което ги накарало да се захванат с външна търговия и скоро те добили монопол в това начинание, за което спомогнали връзките им в Европа.

Това е само един от хилядите примери за находчивостта на евреина. Наложи му забрана върху едно нещо – той ще извлече полза от друго! Когато им забранили да търгуват с нови дрехи, евреите почнали да продават стари; така всъщност били положени основите на търговията с дрехи втора употреба. Забранили им да търгуват със стоки, а те се захванали с отпадъците; тъкмо евреите основали бизнеса с отпадъчни продукти по целия свят, превръщайки го в стройна система. Ето как евреинът намерил начин да прави състояние от боклуците на цивилизацията!
Почнал да учи хората как да използват стари парцали, как да почистват стара перушина, как да намират приложение на шикалките и на заешките кожи. Евреинът винаги е имал вкус към търговията с кожи, която днес е негов приоритет и тъкмо нему се дължи огромното изобилие от съвсем обикновени кожи, носещи в наши дни различни впечатляващи търговски названия и представляващи символ на високо качество.

Несъзнателно старият Петер Стювесант принудил евреите да превърнат Ню Йорк в главно пристанище на Америка и макар повечето от тях да избягали във Филаделфия по време на Американската революция, голяма част от тях се върнали обратно в Ню Йорк, веднага щом им се отворила възможност, осланяйки се на инстинкта си, че тъкмо там ще бъде тяхното райско кътче. И се оказали прави.
Ню Йорк е главният център на еврейството по света. Там е вратата, през която преминава огромният поток на американския стоков внос и износ, за да бъде обложен с данъци, т. е. мястото, където на практика целият американски бизнес плаща дан на господарите на парите. А самата територия на града представлява бастион на еврейството.

Не е чудно, че редица еврейски писатели, наблюдавайки този безпрецедентен просперитет, това несравнимо домогване до богатства и власт, ентусиазирано възпяват Съединените щати като “Обетованата земя”, предсказана от пророците, а Ню Йорк – като един “Нов Йерусалим”. Някои дори отиват по-далеч и описват върховете на Скалистите планини като “планините на Цион”, което също е с право, ако се вземат предвид разработените там от евреите природни ресурси.

ЕВРЕИТЕ В БИЗНЕСА

По времето на Джордж Вашингтон в страната имало около 4000 евреи, повечето проспериращи търговци. Те застанали на американска страна и помогнали в критични моменти на въстаналите колонии със заеми.

Петдесет години по-късно еврейското население в САЩ наброявало повече от 3 300 000 души. Какъв е техният брой днес (ок. 1920 г. – бел. пр.) едва ли някой може с точност да изчисли.
Ако захванем да правим списък на различните форми на бизнес, контролирани от евреите в Съединените щати, ще трябва да упоменем повечето от жизненоважните индустрии в страната – и такива, които наистина са жизненоважни, и други, които по силата на изградени навици, са направени да изглеждат жизненоважни. Театралният бизнес е изключително в еврейски ръце – писането на пиеси, продуцирането и поставянето им на сцена, както и собствеността върху самите театри. Това обстоятелство води дотам, че днес в почти всяка продукция може да бъде открита пропаганда – някой път под формата на комерсиална реклама, друг път като директно насочено политическо напътствие.

Киноиндустрията, захарната индустрия, тютюневата, петдесет и повече процента от производството на месо, над шейсет процента от обувната индустрия, по-голямата част от музикалната индустрия, бижутерството, зърното, памука, петрола, стоманата, издаването на списания, новинарския бизнес, бизнеса с алкохол, а така също и кредитирането – всичко това, ако бъдат упоменати само индустриите с национално и международно значение – е под контрола на евреите от Съединените щати, действащи или сами, или в асоциация с евреи отвъд океана.

Американците ще бъдат силно учудени, ако можеха да видят истинското лице на “американските бизнесмени”, които поддържат нашия търговски престиж зад граница. Те са главно евреи. Последното обстоятелство може да хвърли светлина върху “американските методи в бизнеса”, които се прилагат в различни части на света. Когато хора от много различни раси и националности извършват отделни функции в един бизнес, носещ името “американски” и правят това на съвсем законно основание, не е чудно, че на много американци не им харесват някои от определенията за американските методи, появяващи се в чуждата преса. Ако репутацията на американския бизнес е пострадала, това е защото са били прилагани други, типично неамерикански методи под названието “американски”.

Примери за еврейския просперитет в Съединените щати могат да бъдат наблюдавани навсякъде, във всички сфери, но просперитетът, разглеждан в неговата причинно-следствена връзка, не бива да се смесва и бърка с контрола. Би било невъзможно за каквото и да е сдружение от неевреи, при подобни обстоятелства, да постигне такава форма на контрол, която са създали евреите. Причината за това е, че на неевреите им липсват определени качества на задружност в работата – на съзаклятничество, ако щете – както и спойката върху расова основа, толкова характерна за евреите. За другите хора не значи абсолютно нищо това, че насреща им стои неевреин, докато за евреина е почти всичко, когато на прага му стои друг евреин.

Еврейският план да бъде прехвърлен пазарът на техните пари в Съединените щати бе нещо, което американците не искаха. Понеже имахме предупрежденията на историята какво ще значи това за нас. Не случайно Испания, Венеция, Германия и Великобритания подред заслужиха сянката на подозрението в цял свят, заради стореното от еврейските банкери. Важно е да се разбере, че повечето от враждите на национална основа, съществуващи днес, са резултат от съпротивата срещу властта на еврейските пари и онова, което тази власт е извършила под камуфлажа на различни национални флагове.

“Англичаните направиха това”, “германците направиха онова”, говорят хората, а пък всъщност и “това” и “онова” го е извършил евреинът без националност, като отделните нации са били само фигури върху еврейската шахматна дъска. Днес по света се чува: “Съединените щати извършиха еди-какво-си… Ако ги нямаше Щатите, светът щеше да е много по-добър… Американците са подли, алчни и жестоки хора”. Защо? Ами защото мощта на еврейските пари е концентрирана тук и тези пари се множат, възползвайки се от своята неприкосновеност при нас и страданията на Европа, като насъскват континентите един срещу друг. И защото толкова много от т. нар. “американски бизнесмени” зад граница днес съвсем не са американци, а евреи.

Гражданите на различни държави в наши дни откриват, че дори на белите нации не им се позволява да се погледнат едни–други, освен през еврейски очи. Великобритания и Франция рядко могат да видят говорещ от трибуната американец, който да не е евреин. А това става причина те да отвърнат по подобен начин, като изпращат при нас евреи, смятайки може би, че ние ги предпочитаме.
“Ние ще увеличаваме заплатите, което обаче няма да облагодетелства работниците, понеже в същото време ще вдигаме цените на жизнено необходимите стоки, симулирайки, че това се дължи на застой в земеделието и животновъдството. Ние, също така, изкусно и всеобхватно ще саботираме производството, насаждайки на работниците анархистични идеи и насърчавайки ги да употребяват алкохол, като, междувременно, ще вземаме мерки да изгоним всички интелектуални източници на неверниците от страната”.

Шести протокол

АСПЕКТИ НА ЕВРЕЙСКОТО ВЛИЯНИЕ

“Еврейският въпрос възниква там, където се появят евреи”, казва Теодор Херцел, “понеже те го носят със себе си”. И не го създава тяхната численост, тъй като в почти всяка държава съществува и друга малцинствена група с по-голяма численост.

Вече трябва да се разбере, че нещата не опират до тяхната широко раздувана кадърност. Дайте на един евреин равен старт с другите, принудете го да се придържа към правилата на играта и ще видите, че не е по-умен от когото и да било. Дори в действителност у болшинството евреи усърдието е потиснато, когато не съществува възможност за интрига.

Еврейският въпрос не касае броя на евреите, които живеят тук, нито завистта на американците спрямо успеха им, а камо ли някакво възражение срещу тяхната Мойсеева религия. Въпросът е в нещо друго, а именно в тяхното влияние върху живота на страната, в която живеят. В САЩ нещата опират до еврейското влияние върху американския живот. Че евреите оказват влияние, те самите гръмко прокламират. Твърдят, например, че основите на Съединените щати са еврейски, а не християнски и че цялата история следва да бъде пренаписана, за да бъде отдадено дължимото и отредено достойно място на юдеите. Ако въпросът за влиянието опираше само до онова, което те настояват да приемем, не би имало основания за опасение. Обаче, би било проява на прекомерна доброта да се придържаме изцяло към сухите факти на фона на всичко онова, което става в момента в нашата страна.

Ако евреите настояват, че са ни “дали нашата Библия”, “нашия Бог” и “нашата религия”, както правят постоянно с предизвикващо гадене високомерие във всички техни публикации, без нито едно от тези неща да е вярно, то сега не трябва да пощръкляват, докато ние попълваме списъка на истинските форми на влияние, които те са оказали върху американския живот.

Нещата не опират до самия еврейски народ, а до еврейската идея, която е този народ и прокарването което е предмет на нашето изследване. В него, чрез разглеждането на еврейския въпрос, се разкриват и определят еврейското влияние и еврейската идея.
Евреите обичат пропагандата. Тя е основно звено в тяхната земна мисия. Но дали пропагандират главния принцип, залегнал в религията им? Не, това пропускат да направят. И проваляйки се в това начинание, съгласно с техните писания, се провалят и във всяко друго. Сега вече мисията им не е благословена. Някои от водачите им дори настояват, че имали духовна мисия. Обаче идеята за тази мисия живее у тях в твърде извратена форма, понеже отразява на практика възможно най-грубия материализъм в днешно време. Превърнала се е в средство за чисто материални придобивки, използвано по крайно безсрамен начин, вместо да служи като проводник на божията воля.
Извадка от книгата на Хенри Форд „Интернационалните евреи“
(Тема с продължение)

СмЕх

Една баба купила джапанки за дядото. Обаче не ѝ дали кутия. После тя влезнала в една аптека
и се примолила на продавачката:
- Момиче, може ли да ми дадеш една кутия за джапанките, че ще ги подарявам на дядото!
- Няма проблем, бабче. – казала аптекарката и дала една кутия на бабата.
Никой не обърнал внимание обаче, че на кутията пишело: "презервативи 1000 броя". Бабата се качила в автобуса. Там един младеж погледнал кутията. Усмихнал и казал:
- Бабке! Май за доста време ще ти свършат работа? Хи-хи-хи!
- Ааа, ама те не са мен. За дядото ги купих. А той така шляпа с тях, че дори за един месeц няма да му стигнат...
***
Откриват клиника за изкуствено осеменяване, с избор на белези за бъдещото дете. Влиза при доктора първият клиент - млада жена и се започва с "поръчката":
- Момче или момиче?
- Момче.
Взел докторът една епруветка,капнал от нея в някаква колба и продължил:
- Ръст?
- 180см.
- Добре!
Отсипал докторът от друга епруветка в колбата.
- Коса?
- Черна!
- Разбира се!
Добавил от трета епруветка течност в колбата.
- На кого искате да прилича?
- На Криско.
- ОК! 100 Кила, Графа, ... Ааа, ей я и епруветката Криско!
Отсипал и от тази епруветка докторът в колбата и дал на жената да изпие сътвореното.
Изпила го тя и заспала на кушетката. А докторът, събличайки се, си мърмори:
- Уфф... Графа, Криско... А бре, к'вото стане - такова...
***
Немски хумор
1. Който работи много, прави и много грешки… Избягвайте грешките…
2. Хубавото да си шизофреник е, че никога не се чувстваш самотен…
3. Мъдростта ме преследва, но аз бягам по-бързо…
4. Срещу любов от пръв поглед помага само вторият…
5. Всички искат да се върнат към природата, но никой пеша…
6. Не всичко, което има две бузи е лице…
***
Когато животът ти даде лимони,пластичната хирургия ти дава дини
***
Лекция по психология в университета. Професорът:
- Днес ще ви покажа пример за три ключови стадия на вълнение в човешката психика: учудване, раздразнение и гняв.

Взима телефона си и набира случаен номер.
- Здравейте, търся Христо.
- Имате грешка?!
- Ето – усмихва се професорът, прекъсвайки връзката. – Тук говорим за леко учудване.

След това отново набира същия номер.
- Здравейте, Христо върна ли се вече?
- Тук няма такъв, нали ви казах!

Потривайки ръце, професорът заговорнически намигва на аудиторията си и за трети път набира номера.
- Христо още ли го няма?
- Абе ти що не си @#%^*...!!! – гласът отсреща вече крещи.
- Ето, студенти, това вече е гняв – доволен е преподавателят.

Тогава в аудиторията един младеж вдига ръка.
- Професоре, забравихте последния стадий.
- И какъв е той?!
- Пълното озверяване. – Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера.
- Добър ден. Обажда се Христо. Някой да ме е търсил...?
***
Богаташ е на смъртно легло. Извикал при себе си тримата си сина:
- Оставям цялото си състояние на този от вас, който е най-мързелив.
- Ела при мен, старши синко, представи си следната ситуация: търкаля се пред теб сто доларова банкнота, какво ще направиш?
Старшият син:
- Нищо, ще я изпратя с поглед и толкоз.
- Добре, ела при мен, средни синко, представи си следната ситуация: лежи пред теб гола девойка, готова на всичко. Какво ще направиш?
Средният син:
- Нищо, ще игнорирам тази съблазън, все едно не ми се иска...
- Добре, ела при мен, младши синко...
Младшият син:
- Ела ти!
***
Гледам по National Geographic , че слънцето след 4-5 милиарда године ще
загасне ...и си викам:
- Тъкмо ще сме излезнали от кризата ... и ето ти нов проблем

събота, 11 януари 2014 г.

#ДАНСwithme

Протестът! Ден 212-и!

Пълният превод на репортажа на Arte за Делян Пеевски

Германско-френската телевизионна мрежа Arte излъчи вчера репортаж за корупцията в
България, в който основна част е посветена на депутата Делян Пеевски.

В материала се разказва и за това как Делян Пеевски се е опитал да попречи на заснемането, а полицията му е съдействала.

Ето пълния текст на репортажа в превод на Явор Тошков, а в края на статията е и видеото:

Водещата: Българите обръщат гръб на своята родина, защото се надяват да намерят по-добър живот в чужбина. Желанието за справедливост е другата главна причина за емиграция, понеже според много българи тяхната родина е пропита от корупция. Това се отнася най-вече за политиката. От една година насам хората излизат на улицата, за да протестират срещу държавата. Тя пък се опитва да се противопостави на това. Потърпевши са също и критичните журналисти - всеки който се опълчва срещу силните в държавата, си носи последствията. От София предава нашият репортер.

Репортер: Николай Стайков е смел журналист. Повечето от неговите колеги замълчават, когато става въпрос за политика и мафия. Николай Стайков на свой ред разследва и публикува своите открития в интернет - oткрития относно политически несправедливости, които карат българите да протестират от вече година насам.

Николай Стайков: Една от основните причини да протестираме е депутатът Делян Пеевски - един от най-скандалните политици в България. През миналия Юни той изведнъж стана шеф на Държавната агенция по национална сигурност. Тук виждаме една от малкото негови изяви, които той по принцип избягва.

Репортер: Депутатът Пеевски - 33-годишен, по време на предизборната си кампания. Критиците му преписват тясни връзки с организираната престъпност и преди всичко това, че работи само и единствено за личните си интереси. Дори правосъдието до сега не е могло да докаже нищо срещу него. Пеевски контролира медийните среди, тъй като неговата майка притежава най-голямата медийна империя в страната. Когато в ръцете на Пеевски попадна и контролът върху Разузнаването, за най-бедния народ в ЕС чашата на търпенито преля. Той трябваше да напусне поста като шеф на ДАНС, но остана депутат. И вместо да се погрижи за проблемите на страната, продължава да живее в разкош.

Николай Стайков: Това, което открих чрез моето разследване е, че семейството (на Пеевски) притежава 98 недвижими имота в едни от най-луксозните квартали на София. Към тях спада и хотелът, който виждате тук и в който Пеевски прекарва по-голямата част от времето си. Разбира се, никъде по документите не се споменава името на Пеевски, а повечето имоти се водят на името на майка му.

Репортер: Всъщност Николай Стайков искаше да ни покаже повече от хотела, но охраната изрично ни забрани снимането. За това решихме да снимаме друг имот на Пеевски, но тогава пък се намеси Полицията и прекъсна нашата работа. Тук снимаме тайно как нашият оператор трябва да си покаже паспорта. Малко след това ни става ясно и защо - той получава обаждане, в което го карат да попречи на излъчването на този материал. Явно Полицията е информирала Пеевски за това, че се води разследване по повод на неговата личност, а той самият не желае публикации. Подкрепят го не само мъже, облечени в черно, а също така очевидно и Полицията.

Точно срещу такива манипулации протестират и хората всяка вечер в центъра на София. Пеевски за тях е станал символ на мафиотизирането и деморализацията в цялата политика.

Протестиращ: На нашите политици не им пука, че хората протестират. Това е наглост! Най-лошото е, че те не се впечатляват нито нашите Европейски партньори, нито от фактът, че сега принадлежим към голямото Европейското семейство.

Репортер: Протестиращите все още не са предали надеждата, че Европейският Съюз би могъл да направи нещо за да ги подкрепи, но за сега им остава да разчитат само и единствено на себе си.

По книгата на Хенри Форд „Интернационалните евреи“

Защо да се ровим в Стария завет? Нека надникнем в “библията” на ционистите, книгата
“Еврейската държава” на Теодор Херцел (с истинско име Бенямин Зеев – б.а.).

“Еврейската държава – това е световна необходимост и, следователно, тя ще бъде създадена.” Така пише още през 1896 г. бащата на ционизма и не търпи възражения. И продължава нататък: “Ние сме особен народ.” А останалите? Ето какви са те: “Всички народи, сред които живеят евреи, са явни или замаскирани антисемити.”

Да видим какво мисли за своя народ самият Херцел. Той признава самоизолацията на евреите в страните, които населяват (явно не ги приемат за родина, отечество – б.а.): “За никого не е тайна, че с изключение на богатите, почти никой от евреите няма никакви отношения с християните. В много страни се случва така, че евреите предпочитат по-скоро да бъдат обкръжени от блюдолизци и безделници от самите евреи, само да не се запознават с християните; толкова дълбоко гетото е поставило своя съдбовен печат.”

Кой е виновен тогава? Всички други народи-антисемити? И какво мислят в онова време успелите юдеи?

Основателят на ционизма споделя тревогата си: “С извинение,от страна на нашите крупни финансови магнати делото ни няма да намери парична поддръжка. Напротив, тези последните ще се опитат, чрез своите тайни агенти и роби, да предизвикат борба срещу еврейското движение… Да ме прощавате, но тези парични магнати се задоволяват, като се отнасят с презрителна усмивка към нашия въпрос.” Но въпреки всичко „първият ционист“ развива своя план за изграждане на еврейска държава. В Аржентина или Палестина – в онези години това не е най-важното.

Не мислят така сънародниците му (дали са такива – б.а.) от Русия и Източна Европа. Те превземат организираните от Херцел ционистки конгреси. Когато през 1905 г. англичаните предлагат т.нар. “План Уганда” – заселване върху 6000 квадратни мили в тази африканска земя, източните юдеи (всъщност хазари – б.а.) гневно го отхвърлят. Тяхната цел е Палестина. Случайно ли от векове се поздравяват с “Догодина в Йерусалим”! И съвпадение ли е, че всичко се развива в годината на Първата руска революция?

От година Херцел вече го няма между живите. Остава творението му, наречено ционизъм. Както и съмнението, че някой от своите е помогнал на създателя на доктрината в пътя му към отвъдното. Колкото до революциите, Русия пада трета жертва на ционисткия метод. Първите две са в Англия и Франция. Съпътствани са с много терор и кръв. Все пак нищо не може да се сравнява със случващото се в Петроград и Москва след 1917 г. На тази тема вече са отделени достатъчно страници, доста от тях – издадени у нас. Ще припомня единствено няколко вече познати факти. От двадесет и двама члена на Съвета на народните комисари, висшия ръководен орган на Съветска Русия, деветнадесет са юдеи. 61 души съставят Централния изпълнителен комитет на болшевишката партия. 44 от тях са “деца на Израел”. Следва онази разруха, от която някогашната могъща империя не е в състояние да се въздигне до наши дни. И това ли е случайно, или е записано в Протоколите на ционските мъдреци? Както невижданите дотогава войни и налаганото с тевтонска упоритост юдейско господство?

Авторът на тази книга притежава дарбата да прозре горчивата истина доста преди избухването на Първата световна катастрофа. Макар Хенри Форд да е вече преуспяващият лидер на американската автомобилна индустрия, това не го откъсва от обществените проблеми. В 1912 г. привиква Чарлз Уайлър, репортер от уважавания всекидневник “Чикаго Трибюн”. Открито излага възгледите си, сред които – и тези за еврейството. В разговора откровено заключава: “Историята, повече или по-малко, е един обикновен фалшификат… Единствената история, която заслужава вниманието на днешните мислители, е тази, която пишем сега.”

В началото на миналия век изградените по волята на ционистите синдикални организации преминават в настъпление. Трудещите се в заводите на Форд попадат под силното влияние на Световния профсъюз на промишлените работници. Тогава най-богатият човек прилага второто си велико нововъведение след конвейра. Той обявава петдоларова надница за осемчасов работен ден. Тази ставка е с 15 на сто по-висока от обичайната в автомобилостроенето и почти двойно по-голяма от останалите области на промишлеността. Освен това и работното време е съкратено. “Като не плащаме достатъчно на хората, ние подготвяме почвата за едно зле хранено поколение, което ще бъде гладно, както в морално, така и във физическо отношение – казва Форд. – От него ще се роди работническа класа, която ще бъде слаба във физическо и психическо отношение, а следователно и негодна да обслужва една нова и динамична индустрия. И накрая именно тази индустрия ще трябва да плати сметката.”*

Пред заводите му се извиват дълги опашки от мераклии за работа. Високото заплащане превръща работниците в клиенти за продукта, който сами произвеждат (прочутият “Форд”, модел “Т” е първата масова кола, възпята от писатели като Джон Стайнбек – б.а.). Фабрикантът обяснява философията си: “Купувачите не се раждат, а се създават.” И реализира своята теория в собствените си предприятия. Въвежда допълнителни социални благини за работниците, но само, ако спазват определени правила извън конвейра: да бъдат добри граждани, да не поддържат връзки с подозрителни хора, в т.ч. – комунисти, да учат прилежно английския език, да не прекаляват с пиенето и пушенето, да се пазят от нарушения на благопристойното поведение.

/* Хауърд Мийнс – “Пари и власт”, издателство “Класика и стил”, София, 2001 г./

Ето как Тайните протоколи третират същите проблеми: “Ние ще поведем работниците към анархия и пиянство…“ (от Протокол № 5).

“Ние ще повдигнем заплатите, което няма да бъде от никаква полза за работника, тъй като в същото време ще увеличим цените на стоките от първа необходимост…”  (от Протокол № 6)

“В страните, наречени напреднали, ние създадохме безумна, неприлична, отвратителна литература.” (от Протокол № 14).

Чудно ли е тогава, че ционистите начеват атаките си срещу Форд. По време на самата война той застава категорично срещу американското участие в нея. Нарича кръвопролитието “еврейско”. Въпреки че е изключително почитан от най-широки кръгове от обществото, предприемачът “се радва” и на болезнено язвителната ирония на част от печата, принадлежащ на юдеите. Без да обръща внимание, предлага богатството си на всеки, който би скъсил стълкновението дори само с един ден. През 1915 г. поема към Европа на борда на “кораб на мира”. Акцията е спонсорирана от собствената му компания. На борда се намират делегати на свиканата в Холандия и скандинавските страни мирна конференция в няколко заседания. Ционистите провалят събитието, а организаторът му се разболява и остава в Осло, Норвегия. Премеждието засилва убеждението на Форд, че е крайно време човечеството да се изправи срещу надигащото се зло, избрало за свой символ гнусното влечуго (“Остава малко разстояние и целият извървян от нас път на символичната змия, с която изобразяваме нашия народ, ще затвори своя цикъл. Когато този кръг се затвори, всички държави в Европа ще бъдат заключени и омотани в едно кълбо от спирали, притиснати като в мощно менгеме.”  Протокол № 3). Така се раждат коментарите му по Тайните протоколи на ционските мъдреци.

Истината ме задължава да се спра на случилото се след появата на първите статии на Форд във вестник “Диърборн Индипендънт”. Всички еврейски организации в САЩ начеват широкомащабна кампания първо срещу самия документ. С парите на Ротшилд известният ционистки активист Люсиен Уулф пуска на пазара две брошури. В тях той атакува тайните заповеди с такава неубедителност, че изданията бързо поемат към книжните фабрики, за да бъдат претопени. Обаче еврейските организации нямат намерение да мирясат. През декември същата година те се събират в Ню Йорк и приемат специална декларация против протоколите. В нея се мъчат да обосноват, че става дума за фалшификат. След като никой не им обръща внимание, на ход е “тежката артилерия”. Президентите-масони Уудро Уилсън, Тиъдър Рузвелт, Уилям Тафт и екскандидат-президентът Уилям Брайън излизат с възвание “срещу антисемитизма и обвиненията, че евреите участват в световен заговор”. Набрал самочувствие, осигурил си солиден гръб, юдейският журналист и масон Хърман Бърнстейн, заедно с някакъв свой помощник на име Шапиро, завежда съдебен процес срещу Хенри Форд. По поръчение на ционистките си господари, двамата настояват магната да се отрече от своите убеждения. На този етап евреийските структури не успяват да уплашат индустриалеца. Делото е прекратено, “наследниците на Мойсей” млъкват. Но за кратко. Още на следващата година най-богатите банкери финансират куп недодялани книжки, в които с лъжа и фалшификации се “доказва”, че Тайните протоколи нямат нищо общо с еврейството, а са антисемитска измислица. Появяват се и лъжесвидетели, все в угода на ционистите. По същото време еврейските организации обявяват истинска война на Хенри Форд, като го обявяват за “най-големия пропагандист и разпространител на протоколите”. След като не съумяват да му отмъстят за коментарите в съда, американските (разбирайте главните –б.а.) юдейски първенци започват серия от заплахи и нападения срещу него. Най-могъщите банкери-евреи устройват блокада на предприятията с марката “Форд”. Собственикът им търпи огромни загуби. Организират и покушение срещу личността му. Един ден през 1925 г., автомобилостроителят пътува към родния си град, седалището на вестник “Диърборн Индипендънт” и на складовете, където се съхранява книгата “Интернационалните евреи”. Внезапно върху неговата кола връхлита тежък камион. Само чудото спасява Форд и той оцелява. Същата вечер получава анонимна бележка. В нея го предупреждават, че следващият атентат ще бъде успешен. Междувременно компанията “Дженерал Мотърс” неудържимо напредва, за да излезе начело в автомобилния бранш. Държат я еврейски капитали…

СмЕх

Светата Инквизиция осъждала на смърт жени, които били смятани за вещици. Интересното е, че жените над 60кг били оправдавани, тъй като се е смятало, че с повече от 60кг не може да се лети на метла...
***
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон.
Отива при сър Джон и му казва:
- Разбрах, че сте се виждали със жена ми!
Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства:
- Виждал, виждал, виждал… да… виждал съм се с нея.
- Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас!
Сър Джон (гледа тефтерчето):
- У вас, у вас, у вас, мммда… ходил съм у вас.
- Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми!
Сър Джон (пак гледа тефтерчето):
- Спал, спал, спал… мммда… спал съм с нея.
Сър Уинстън (вече ядосан):
- Но аз, сър, не съм доволен!
Сър Джон (отново тефтерчето):
- Доволен, доволен, доволен… и аз не съм доволен…
***
SMS: "Мамо, кога ще се върнеш от работа? Скучно ми е сама."
Отговор: "Няма да успеете, връщам се след 5 мин. Предай поздрави на гаджето.
***
Сутринта Волен Сидеров бе на посещение в детска градина с цел благотворителност. Преди малко от пресцентърът на "Атака" съобщиха, че децата първи са налетели на бой...
***
Жената, с възмущение:
- Пак си се натряскал! А вчера бях то-о-олкова щастлива, когато се прибра трезвен!
Мъжът:
- А днес е мой ред да съм щастлив.
***
Азклетий - древногръцки бог, покровител на пациентите по клинична пътека...
***
-Мило, кажи ми честно, дебела ли съм?
-Ми-и...не, мило, равномерна си!

петък, 10 януари 2014 г.

#ДАНСwithme

Протестът! Ден 211-и!

Протест срещу правителството на Пламен Орешарски се провежда в столицата. В момента е затворено кръстовището на ул. „Г.С. Раковски” и бул. „Цар Освободител”, а пред Министерски съвет е отворено само едното платно. Малка група от недоволни граждани се събраха традиционно и тази вечер и поискаха оставката на правителството. Протестът преминава без провокации при засилен полицейски контрол.

Цвети Пиронкова успя!

Мечтата се превърна в реалност - Цветана Пиронкова  спечели така жадуваната първа титла на
WTA тура след победа с 6-4 6-4 над Анджелик Кербер във финалия двубой на турнира в Сидни. 
След тежкия изминал сезон и многото трудни моменти, Цвети се завърна на корта буквално преродена и през последните осем дни записа осем победи, а единственият ѝ загубен сет бе срещу Пеер в последния трети кръг на квалификациите. Пиронкова не просто спечели титлата, ами го направи и със стил - в последните си три мача реализира хеттрик от победи срещу тенисистки от Топ 10, закръгляйки сметката си на общо 11 в кариерата си и в крайна сметка не само, че за първи път в историята на този турнир квалификантка достигна до финал, ами го и спечели.

Протест : "Вече го правим и за основните ни свободи" ще напомни за 10 януари 1997г.

На 10 януари се навършват 15 години от щурма на Народното събрание, довел до свалянето от власт на социалистическото правителство на Жан Виденов. В чест на годишнината са планирани няколко акции, от които центърът на София ще закипи.
В 10 часа - пред Народно събрание, радикален протест. Събитието "тържествено приключване на мирните протести" бе докладвано и изтрито от Фейсбук покрай събирането на достатъчно будни българи готови да направят каквото трябва. Явно е, че сме започнали да напипваме начина да вземем оставка от който ги е страх. На 10ти януари ще направим нужното, но този път- няма да приказваме публично всичко, което ще трябва да се направи! Този път трябва да събираме хора още по- усилено от преди, за да не си помисли някой, че събитието е отменено- вас нещо може ли да ви откаже?" Така е анонсирано събитието "Вече го правим и за основните ни свободи" във Фейсбук.

От антиправителствените протести в Пловдив също са готови да се включат в планирания за петък протест пред парламента. Те са категорични, че в Пловдив вече няма какво да се прави и отиват да подкрепят протестните акции в София.

СмЕх

За да има мир, Волен в Сибир!
***
Каква е разликата между почивката на планина и почивката на море?
В планините цените са ВИСОКИ, а на морето са СОЛЕНИ!
***
Мъжът казал: отслабни, или ще избягам с друга.
Тя отслабнала и избягала с друг.
Извод: не плаши жена си!
***
С възрастта разбираш, че годините не само си взимат своето, но се опитват и твоето да вземат.
***
Мъжка групичка са във фитнес зала и звънва един GSM. Един от мъжете вдига и казва:
- Ало
- Скъпи ти ли си? Чува се ужасно.
- Да, здрасти.
- На фитнес ли си?
- Да.
- Аз съм пред един магазин за кожени палта, предлагат едно страхотно палто, да си го купя ли, нали ми изкара кредитна карта.
- И колко струва.
- 5000 лв?
- Добре купи си го, ама избери си и една дамска чанта към него, Скъпа.
Жената видяла че днес е неиния ден и казва.
- Скъпи нали ти бях споменала че мама иска да дойде да живее с нас. Как ти се струва да я поканя за един месец пробно и след това ще говорим.
- Добре , добре но няма да ме молиш нищо повече нали?
- Няма, обичам те. Чао.
Мъжът затваря телефона и пита:
- Някои да знае на кой е този телефон?
***
- Госпожо, мъжът Ви е напълно здрав. Нужно му е само малко спокойствие!
- Така де, и аз това му повтарям по сто пъти на ден.
***
Първобитен строй - Никой не можеш да накараш да е роб
Робовладелчески строй - роби има, но трябва да ги хранят, поят и карат да работят.
Крепостно право - робите се хранят и поят сами, но все пак трябва да ги карат да работят.
Див капитализъм - робите сами отиват в робство, сами се хранят и поят, и сами се карат да работят.
Свободна пазарна икономика - робите сами отиват в робство, сами се хранят и поят, и сами се карат да работят. Освен това се считат за свободни и това им харесва.

четвъртък, 9 януари 2014 г.

#ДАНСwithme

Протетсът! Ден 210-и!

Ексклузивно ВИДЕО: "Атака" нахлува в Нова телевизия

Лондон се готви за безредици

Лондонската полиция е приведена в състояние на повишена готовност, след като съдът призна
за законни действията на полицаите в дело за убийство, предизвикало масови безредици през август 2011 година, предаде Би Би Си. Това се налага от опасения, че оправдателното решение ще предизвика повторение на протестите от 2011 година, станали най-големите във Великобритания за последното десетилетие.
 На 4 август 2011 година в района на Тотънхъм в северните покрайнини на Лондон е убит 29-годишният Марк Дъган. Полицаите са имали оперативна информация, че Дъган има в себе си пистолет, който току що е купен на „черния” пазар.

Полицейски патрул спира таксито, в което се вози мъжът. Той излиза и при опита за проверка от страна на полицаите се опитва да избяга, но е застрелян. Полицаят, който е застрелял Дъган твърди, че му се сторило, че мъжът вади пистолета, но при последвалия обиск оръжие така и не е отрито.

Съдебното жури е решило с 8 на 2 гласа, че полицаите са изпълнявали задълженията си и са застреляли законово Дънган. Неговото семейство твърди, че ще бори за справедливост.

СмЕх

Според статистиката човек ходи по 1500 км на година. Също така друга статистика твърди, че
човек изпива по средно 90 литра алкохол на година.
Или ако трябва да бъдем обективни, човек харчи по около 6 литра на 100 км.
***
Навън мъгла няма. Това, което виждате, са изпарения, характерни по българските географски ширини всяка година между Коледа и Ивановден.
***
Фън-шуй диете: Вратата на хладилник да е обърната към стената.
***
Миналата година в Брюксел един белгиец отишъл при местния свещеник и се изповядал:
- Прости ми, отче, защото съгреших. През Втората световна война скрих един евреин на тавана си.
- Това не е грях - отвърнало отчето. - Направил си голяма добрина.
- Но аз го накарах да ми плаща по трийсет франка за всяка седмица.
- Признавам, че това не е много великодушно - казал свещеникът, - но си го направил за добра кауза.
- Благодаря ти, отче - отдъхнал си мъжът. - Това е огромно облекчение за мен. Имам само още един въпрос.
- Какъв?
- Да му кажа ли, че войната е свършила?
***
Секс по телефона в Русия:
- ... И сега бавно започвам да си свалям единия чорап ... сега и втория ... сега и третия ...
- Ама, чакай ма ... ти да не си от Чернобил???
- Не бе, тъпак! .. От Новосибирск съм! Тук е минус 45 градуса!
***
- Ровя си из Нет-а миналата седмица и попадам на някакъв английски сайт за запознанства.
Ей така на майтап, започнахме да си пишем с една мома. От лаф на лаф се разбра, че била
на 27 години, живеела в Лондон в самостоятелно жилище, с добра работа, блондинка,
симпатяга, мерки 90-60-90 … а бе жена-мечта. Писахме си още, и събота хвана самолета и
дойде да ме види….

- Е, к’во ревеш???
- Рева … мамка й английска … никой не ми каза, че мерките и били в ИНЧОВЕ!
***
Женски семинар на тема „Как да живеем в любов и разбирателство с мъжа си”. Говорителката пита присъстващите дами:
- Коя от вас обича своя мъж?
Всички вдигат ръце.
- А кога за последен път сте му казали това?
Някои отговарят, че днес, други – вчера, трети не помнят.
Тогава говорителката помолила жените да вземат телефоните си и да пратят на своя любим sms с текст „Скъпи, обичам те!”.
След това дамите трябвало да разменят телефоните си и да прочетат на глас получените в отговор съобщения.
Ето и някои от тях:
„Кой е?”
„Майко на децата ми, да не си болна?”
„И аз те обичам.”
„Какво пак е станало с колата?”
„Не разбирам какво искаш.”
„Какво пак си направила?! Този път няма да ти простя!”
„?!?”
„Не увъртай, а кажи колко ти трябват.”
„Да не сънувам?”
„Ако не ми кажеш на кого всъщност си искала да пратиш това съобщение, ще те убия!”
„Молил съм те да не пиеш. Ако си се изморила от мен, ще си отида.”
„Каквото и да искаш, отговорът е НЕ!!!”

сряда, 8 януари 2014 г.

#ДАНСwithme

Протестът! Ден 209-и!

Папата публикува историята на Дядо Добри, който дарил повече от $50 000

Това е историята на Добри Добрев, възрастен българин на 98 години, който обикаля улиците, за да проси пари. Неговият случай привлече вниманието на Негово Светейшество папа Франциск, съобщи костариканският новинарски сайт "Коста Рика днес" (crhoy.com).
Папата публикува във Facebook (Фейсбук) историята на този беден човек, който всеки ден върви 10 километра от дома си до столицата на България и протяга ръка да измоли минувачите за някоя стотинка.

Това, което трогнало папата, е че този прегърбен от годините човек е дарил повече от 50 000 долара, които спестил от просията.

Текстът, написан от Франциск, е придружен от две снимки на Добрев - едната, заснета на улицата, а другата - в скромния му дом.

СмЕх

Призив: Моля Волен да си купи самолет! Но да не го забива в никакви империалистически сгради
***
Уравнение 1
Човек = яде + спи + работи + забавлява се
Маймуна = яде + спи
Следователно:
Човек = Маймуна + работи + забавлява се
Следователно:
Човек - забавления = Маймуна + работи
Извод 1: човек, който не се забавлява е подобен на маймуна, която работи.
...
Уравнение 2
Човек= яде + спи + изкарва пари
Маймуна = яде + спи
Следователно:
Човек = Маймуна + изкарва пари
Следователно:
Човек - изкарва пари = Маймуна
Извод 2: Човек, който не изкарва пари е подобен на маймуна.
...
Уравнение 3
Жена = яде + спи + харчи пари
Маймуна = яде + спи
Следователно:
Жена = Маймуна + харчи пари
Следователно:
Жена - харчи пари = Маймуна
Извод3: Жена, която не харчи пари е подобна на маймуна.
Заключение
От уравнение 2 и 3 следва:
Мъж, който не изкарва пари = Жена, която не харчи пари
Т.Е. Мъжът изкарва пари, за да не стане Жената Маймуна
(Аксиома No.1)
И Жените харчат пари, за да не станат Мъжете Маймуни (Аксиома No.2)
И какво получаваме от това:
Мъж + Жена = Маймуна + изкарва пари + Маймуна + харчи пари
Следователно, изхождайки от Аксиома No.1 и Аксиома No.2, може да се заключи че:
Мъж + Жена = 2 Маймуни, които живеят щастливо заедно!
***
Жена ми се записа на курс по йога. Прави отчаяни опити и мене да запише?!? Как да и обясня, че йога това е занимание на самотни индуси, които нямат с кого да пробват Камасутра...
***
Попитали Асан какъв е бил живота преди и след демокрацията.
Той отговорил с пример:
- Преди демокрацията, работиш, работиш, КУПИШ хладилник, работиш, работиш, КУПИШ телевизор, работиш, работиш, КУПИШ пералня. След демокрацията, работиш, работиш, ПРОДАДЕШ хладилник, работиш, работиш, ПРОДАДЕШ телевизор, работиш, работиш, ПРОДАДЕШ хладилник.
***
Един дървар мина над реката и си изпусна брадвата във водите ѝ. Заплака от мъка, но тогава Господ му се яви и попита:
- За какво плачеш?
- Как да не плача, падна ми брадвата в реката и сега не мога да си изхранвам семейството...
Тогава Господ взе от реката златна брадва и попита:
- Това ли е твоята брадва?
- Не, това не е моята брадва - каза дърварят.
Господ взе от реката брадва от сребро и попита:
- Може би това е твоята брадва?
- Не, това не е моята брадва - отговори дърварят.
И накрая Господ извади от реката брадва от желязо.
- Да, това е моята брадва - щастлив отвърна дърварят.
- Виждам, че си честен човек и съблюдаваш Моите заповеди, затова вземи като награда и трите брадви.
Заживя дърварят щастливо и доволно, но за съжаление съпругата му падна в реката... Отново заплака от мъка и отново Господ му се яви и го попита:
- Защо плачеш?
- Как да не плача, жена ми падна в реката...
Тогава Господ извади Дженифър Лопес от реката и попита:
- Това ли е жена ти?
- Да, това е жена ми - щастливо отговори дърварят.
Господ се разгневи:
- Ти ме излъга, защо?
- Виж, Господи, бих могъл да отговоря, че това не е моята жена. Тогава ти щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз отново щях да кажа, че тя не ми е жена. Тогава ти щеше да извадиш моята жена и аз щях да кажа, че това е съпругата ми... Щеше да ми дадеш и трите и тогава аз какво щях да правя с тях? Нямаше да мога да ги изхранвам всичките и никой от нас нямаше да е щастлив...
ПОУКА: Когато мъжете лъжат, го правят с достойнство и в полза на всички!
***
- Скъпа, хайде да вечеряме навън!
- Хайде! А къде?
- Пица да хапнем?
- Неее...
- Китайско?
- Омръзнало ми е!
- Рибен ресторант?
- Не ми се яде риба сега!
- Нещо на скара?
- Стига с тая скара!
- Суши?
- Оризът им е гаден!
- KFC?
- Пърженото е тежко!
- Да боднем в "Хепи"?
- Само селяни ходят там!
- Добре, къде тогава искаш да идем?
- Все ми е едно! Където ти предложиш.

вторник, 7 януари 2014 г.

#ДАНСwithme

Протестът! Ден 208-и!

РАЗКАЗ НА ЖЕНА ОТ ПОЛЕТА НА СИДЕРОВ ДО ВАРНА...

"Бях на борда на самолета и знам много добре точно какво се случи. Група членове на Атака, както се оказа по-късно, бяха заели шест двойни седалки в самолета във втора класа и смущаваха спокойствието на останалите пътници с неприемливото си и невъзпитано поведение. Викаха, смееха се, лидерът им бе застанал изправен на пътеката, за да поддържа "анимацията" им. Седнала зад тях жена се възмути от поведението им като показа само с мимика и въздишка, че и пречат и си сложи слушалки, за да не ги чува. Сидеров коментира на висок глас, че "другарката", както я нарече, е недоволна от поведението им и я иронизира. След което започна да я напада нея и останалите близкостоящи пътници с думите "вие от къде имате пари за билет за самолет? вие данъци ли укривате? абе тия хора откъде намират пари за самолет?!!" Скоро успя да провокира пътничката със слушалките да му отговори, като тя каза, че не го разбира на сравнително добър български, дамата се оказа чужденка. След което Сидеров и проведе своеобразен разпит, като почти и крешеще, липсваха само шамарите. Дамата се разстрои и в един момент каза нещо на словенски, а тя му се беше представила като французойка. Тогава Сидеров я нарече "лъжкиня" и "терористка" и започна да иска документите и, защото явно според него една французойка не може да владее чужди езици. Искаше да знае какво прави тя в България, размахваше пред нея депутатската си карта и твърдеше, че има право да и вземе документите, защото е депутат, сочеше значката на Атака на ревера си и питаше "плаши ли ви значката ми?". Извиках стюардесата и я помолих да въдвори някакъв ред, така, че скоро тя отведе почти разплаканата чужденка със себе си, а Сидеров останал без жертва, която да тероризира скоро седна на мястото си. И без друго полетът беше вече към края си и той трябваше да прекрати шоуто си. Чух скоро стюардесата да го умолява "да върне документите на госпожата" и че "командирът е казал", не знам какво още е направил. Но всичко не беше свършило. Няколко минути след като влязохме в автобуса за отвеждане до летището, Сидеров хвана за реверите един пътник и се опита да се сбие с него, крещеше "Какви българи сте вие, вие сте путьовци! Ти на мен "простак" ли ще казваш!". Дойдоха 3-4 служители на летището със сигнални жилетки и ги разтърваха. Странното е, че Сидеров беше оставен в автобуса, вместо да бъде свален, защото явно застрашаваше останалите пътници. След това не знам дали е имало и други инциденти, защото нямах багаж и побързах да си тръгна.
Всичко това е изключително срамно и обидно! Как е възможно подобни хора да бъдат в българския парламент и ние да им плащаме с данъците си!! Защо такива хора трябва да тероризират обществото ни и никой да не смее да се разправи с тях? Персоналът на България Еър и летище Варна не въдвориха в достатъчна степен ред и не защитиха пътниците.
Тема с продължение