Корицата на събитието във фейсбук е снимка, на която той е
приятно усмихнат и гледа в
Дойде и време за въпроси от „публиката“.
Публиката е доста разнородна – от ученици от българското
училище, водени от учителката си, по начин, който навяваше стари спомени, през
девойка „позабравила българския“, успяли емигранти, недоволни емигранти, хора,
били дипломати последните 20 години, майка, бореща се за детето си и шепа
„танцуващи“. Дискусията върви в очаквани рамки – държавата не прави нищо да
защити гражданите си от нападки и обиди, посещението е „след дъжд качулка“, след
като лошото вече мина. Доста време бе отделено на изграждането на положителен
имидж на България. Пресаташето на посолството контролира микрофона.
Той стига до мен, задавам си въпросите:
Българите в чужбина не могат да упражняват правото си на
глас, какво смятате да направи министерството по въпроса?
Задават се избори, всички се надяваме да са по-скоро, а на
последните в Лондон се чакаше по 4 часа да гласуваш.
Казвате, че работите по подготовка на българското
председателство на ЕС – как става това, когато представлявате правителство,
крепящо се на анти-европейска партия, когато българският парламент гласува
закони в грубо нарушение на присъединителния ни договор, когато има такъв
провал в справянето с бежанците, че ВКБООН излезе с изявление да не се връщат бежанци
към България, защото условията за живот са нечовешки?
Как се борите с езика на омразата към българи във
Великобритания, след като нито една политическа партия не излезе със становище,
осъждащо ксенофобията в България?
Това предизвиква смут в залата, друг човек взима микрофона и
пита за статута на България на най-корумпираната държава в ЕС и затова, че
настоящето правителство не само не помогна да се подобри имиджа на България, а
напротив го сведе до дъното, че вече над 200 дни протести в България още няма
отговор на въпроса КОЙ и ЗАЩО назначи Делян Пеевски за председател на ДАНС…
Микрофонът й е отнет от пресаташето на посолството, оказва се след подканяне от
страна на кореспондент от БНТ. Залата зажужава, чуват се отделни аплаузи,
викове “Цензура”, “Оставка”, други са недоволни, чувам една жена да казва „ама
ние сме тука“ (представям си, че това означава „не сме там и тези неща не ни
интересуват“)
В разговор с пресаташето на посолството след срещата човек
го пита защо се отнема микрофона и се упражнява цензура. Той отговаря, че имало
достатъчно критики срещу правителството преди това и този въпрос се бил покрил
вече.
Успяваме да предадем на министър Вигенин петиция подписана
от около 1700 българи живеещи в чужбина с искане за оставката на правителството
на Пламен Орешарски. Той я приема, не реагира, но „публиката“ видимо не може да
удържи на напрежението и се заточват изказвания след изказвания, само и само да
се отдалечим от ситуацията, някой дори грешно цитира Кенеди. Най-накрая
микрофонът стига до човек, който пита кога ще има официална реакция на Външно
по повод поведението на Сидеров и предава послание за България: Оставка!
Следват още изказвания в стил „речи на банкет“.
Министърът внимателно си отбелязва въпросите, отговаря
накрая по всички теми. Той дори звучи свежо и смислено, на фона на
говорителите, които успяха да са по-казионни от министър на БСП. Удивително!
Най-важното, което каза, обаче, беше „назначаването на Пеевски беше гигантска
грешка, взета по един непрозрачен начин, от която не е ясно как и кога ще се
възстановим“, от публиката услужливо идва предложението „с оставка?“.
Официалната част на срещата приключва. Столовете са налепени
със стикери „Оставка“, малка групичка се разхождаме с лепенките и по нас,
голяма част от хората се правят, че не съществуваме. И това е основното, което
остава у нас, че сме от различни светове, макар и на едно място, че извън нашия
свят се оказва, че за другите няма значение КОЙ е на власт и КАКВО прави, стига
да има някаква облага от него.
Остава усещането, че „оставката ни е най-малкият проблем“,
че не можем да познаем, да припознаем хората „там“, тези, които се държат като публика, а не като
граждани.
Разказ на Е. Божинова, ДАНСwithmeLondon
