Как живееха ромите у нас, когато бяха просто цигани
До 1989 г. нашенецът знаеше, че ром е дестилирана алкохолна
напитка, направена от остатъчните продукти на захарната тръстика меласа и
тръстиков сироп, чрез процес на ферментация и дестилация. След началото на демократичните
промени обаче, се възприе за политически по-коректно това понятие да се
използва и за циганин. Дотогава официално във всички документи от следвоенния
период за наименуване на тази етническа общност се използва понятието цигани.
Затова и ние за исторически по-коректно решихме да използваме понятието
„цигани” и „циганско население”.
Циганската общност от Втората световна война до Априлския
пленум.
По време на Втората световна война циганското население,
наред с евреите, е засегнато от расисткото законодателство на българското
правителство. Свидетелство за това са редица ограничения във всекидневния им
живот. Забранено е да посещават централните квартали в София, да се возят в
трамваите, а чрез купонната система получават по-малко храна и от евреите.
След 9-ти септември 1944 г. циганите за първи път стават
обект на целенасочена политика, целяща пълноценното им включване в
обществено-политическия, социално-икономическия и културния живот на страната.
Първоначало отношението на правителството на Отечествения фронт към циганите е
свързано с убеждението, че те са естествени съюзници и че трябва да се
подпомогне тяхното издигане в обществото. Поради най-голямата изостаналост на
циганското население, спрямо останалите малцинствени общности, то се ползва с най-големи
грижи за преодоляване на този проблем от страна на властта. Така в първите
години след войната се забелязват усилията на новото правителство за провеждане
на социалистическо национално изграждане на циганското население и
самоопределянето му като такова. Това е и времето, в което то се ползва с
най-много права и свободи.
През пролетта на 1946 г. в София е създадена "Единна
общокултурнопросветна организация на циганските малцинства" под
председателството на Шакир Пашов. Започва издаването и на вестник за циганското
малцинство списван на техния език. Същата година Шакир Пашов е избран за
народен представител, което го прави и първият циганин в парламента. Последвалата
сталинизация в Източна Европа се отразява и на циганската общност. Този период
се изразява в подозрителност към всички различия, водещи до ограничаване на
правата на етническите общности. На първо място е извършена репресия над
най-значимия циганин по това време Шакир Пашов. Първоначално е изключен от
редиците на БКП, а в последствие е изпратен в лагера на остров Белене.
Промяната засяга и вестника, който спира да се издава. Друго доказателство за
промяна е изселването на част от турското малцинство през 1950-1951 г. В
изселническата вълна взимат участие и турчеещи се български цигани. Точният им
броя трудно би могъл да се определи, но се приема, че става въпрос за около
5000 души. Те стават и причина през 1951 г. турските власти да затворят границата,
с което да се спре процеса на изселване. След смъртта на Сталин и най-вече след
Априлския пленум от 1956 г. се наблюдава постепенно "размразяване" на
отношението към циганската общност.
1956 - 1989 г. – 33 годишната интеграция в социалистическото
общество.
След прословутия Априлски пленум започва и същинската
интеграция на циганите в
българското общество, наричано тогава с термина
приобщаване. Новото ръководство на БКП начело с Тодор Живков, започва кампания
за интеграция на етническите общности, в това число и циганите, която има за
цел постепенната им асимилация и създаване на единна "българска
социалистическа нация". Това е период, през който се провежда политика за
приобщаване на циганите към "социалистическия начин на живот", чрез
издигане на техния бит и култура.По това време е реабилитиран и Шакир Пашов.
Националният съвет на ОФ започва да издава нов цигански вестник "Нов
път", като този път той излиза само на български език. Този вестник е
уникален с това, че е първия в Европа, който е предназначен за национално
малцинство. В него се разглеждат широк кръг въпроси, свързани с образованието,
здравеопазването, спазването на закона, нов социалистически морал. Вестникът се
издава до ноември 1988 г. Този първи период завършва през декември 1958 г.,
когато се приема Постановление на министерски съвет (ПМС) № 258, регламентиращо
усядането на циганите чергари. С него за пръв път в страните от бившия соцлагер
се урежда въпроса на циганите.
Приобщаване чрез осигуряване на работа и жилище.
Основната сфера, която се стреми да обхване ПМС № 258 е
промяната на начина на живот при циганското население. Именно това
постановление е познато и като решение за премахване на чергарството. То
забранява скитническия начин на живот. Неговата цел е чергаруващите цигани да
се установят на постоянно местожителство и да бъдат трудоспособни. Това решение
за уседналост на чергарите не е породено от невъзможността на властта да ги
контролира, а от нуждата на работна сила най-вече в трудовите кооперативни
земеделски стопанства (ТКЗС), а също и в градските центрове. За всички цигани е
осигурена работа, откъдето получават прилични за времето си доходи. За
приобщаването им към българския народ е предприета мащабна кампания за
изграждане на нови жилища за циганите от крайградските квартали в панелени
жилищни квартали. За възприемане на българския стил на живот ромските семейства
се заселват само по едно-две в блок. Ефектът от тази политика, обаче в много
случаи е точно обратен. При даденото ромско семейство започват да се заселват
все повече негови роднини и в крайна сметка се стига до конфликтни ситуации.
Това кара част от българските семейства да напуснат жилищата си и да се оформи
процес на гетонизиране на циганските поселища. Парадоксалното в случая е, че в
постановлението черно на бяло е записано да се разбият гетата и да не се
допуска създаването на нови. На практика обаче става точно обратното. Прекрасен
пример затова е и решението на властта да бъде премахнат циганския квартал
"Татарли" в София (на ъгъла на булевардите "К. Величков" и "
Ал. Стамболийски") и вместо да разселят бедните му жители, те масово ги
пращат в новостроящия се кв. "Филиповци".
Интеграцията на думи и дела през погледа на един циганин в
ЦК на БКП
За да се реши циганският въпрос властта по времето на Тодор
Живков предприема редица стъпки. В ЦК на БКП се създава специален отдел за
малцинствата, в който дълги години работи
и някогашния ремсист от Сливен Господин Колев. Единственият циганин,
допуснат до кулоарите на ЦК. Той е първият и единственият засега циганин,
назначен на толкова висок управленски пост в цяла Европа. По негова инициатива
е приет закон, забраняващ скитничеството, преди това малцинството не живеело
уседнало. Благодарение на него се приемат мерки за приобщаването им в
българското общество. Той прокарва и закони за смесени училища, за задължително
средно образование, както и квотен принцип за приема им в университет. Колев
настоявал и да се разбият ромските махали, за да могат жителите им да обитават
не гета, а нормална среда. Един от най-уважаваните и авторитетни доайени на
циганската общност у нас умира през 2011 г., оставяйки след себе си мемоарната
си книга “Един циганин в ЦК на БКП”.
Господин Колев приживе казваше: Осигурихме работа за всички, жилища. На
скитащите
катунари давахме по 5 хиляди лева, ако се заселят. На родителите на
учениците отпускахме по 20-30 лева помощи, за да ги пращат редовно на
училище", изрежда мерките Колев. И не пропуска студентите. По личната
молба на Тодор Живков той бил натоварен да "вкара" във ВУЗ всички
кандидати от цигански произход, които на изпитите са получили оценка над 3.
"Така се създаде циганска интелигенция", казва Колев. Когато през
1980 година ЦК поръчали секретно изследване, се оказало, че 40% от циганите в
България вече са интегрирани.
Когато през 1966 година Тодор Живков се среща с президента
на Франция Шарл дьо Гол, френските журналисти го попитали как живеят циганите в
България, а той отвърнал "Какви цигани, в България няма цигани",
обича често да си спомня Колев.
Самият факт, че имаше отдел за националните малцинства
говори, че държавното ръководство признава, че ги е имало, но никъде не се
говореше за това, казва Колев. На една от срещите си с Тодор Живков първият
човек в държавата му казал: "Другарю Колев, ние не признаваме циганите за
малцинство. Те са наши хора. Циганският
въпрос е наш вътрешен въпрос. Докато турският - не е".
На въпроса „Какво
точно правеше този отдел за малцинствата?”, той казва: Проучвахме проблемите,
които трябва да бъдат решени от ЦК на партията. Помните, тогава БКП решаваше.
Обикалях страната и настоявах да се ликвидира скитническият живот на циганите.
Стана възможно. До голяма степен... А привилегии имаше -
тогава не говорехме за интегриране, а за приобщаване на циганското население
към българската общност. Имахме за цел да издигнем материалната и духовната
култура на циганите до основното население - българите. Затова и излезе решение
временно да се приемат нашите младежи във ВУЗ-овете с по-нисък бал. Защото
циганските деца имаха равни права с българските, но нямаха равен старт.
Над страната ще премине студен атмосферен фронт, съобщават
синоптиците. Ще бъде облачно,
