петък, 18 април 2014 г.

Изсичат горите в Рила

Горите в Рила биват изсичани без контрол, без разрешителни и по варварски начин. Поголовна
сеч се извършва до Финландското селище и Черната скала на Боровец.

Това заяви в ефира на Нова телевизия проф. Михаил Константинов, който видял с очите си изсечените гори в Рила.

Видеокадри, направени от квадракоптер, показват изсечените до голо дърва в горите край Боровец.

Доц. Георги Костов, бивш зам.-министър на земеделието и горите заяви, че сечта освен незаконна е правена и непрофесионално - с неподходяща техника и без дори да се стараят да заличават следи за себе си.

Според Костов става въпрос за изсечени няколкостотин кубически метра едра строителна дървесина, за която се дават по около 100 лева за кубик.

Почина Габриел Маркес! Вижте предсмъртното му писмо

Почина един от най-влиятелните писатели, не само в Латинска Америка, а в целия свят,
Габриел Гарсия Маркес. Той издъхна в Мексико на 87 години след дълго боледуване.

Световната слава на Гарсия Маркес идва с публикуването на книгата „Сто години самота“ през 1967 г. През 1982 г. е удостоен с Нобелова награда за литература.

Често в произведенията на Гарсия Маркес има едновременно художествени и документални елементи. Най-ярките примери за това са повестта „Хроника на една предизвестена смърт“ (1981, по вестникарска хроника), романът „Любов по време на холера“ (1985, по спомени на неговите баба и дядо), "За любовта и други демони", "Няма кой да пише на полковника", "Есента на патриарха" и "Генералът в своя лабиринт".

Поклон пред паметта му!

Вижте предсмъртното му писмо


Още през 1999г. писателят  написа своето предсмъртно писмо:

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…

Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората… Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш през вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

Великденско дърво

Волкер и Криста Крафт украсяват дървото в задния двор на дома си в Заалфелд, Германия за Великден повече от 40 години. Снимка Ройтерс

Разпети петък е!

Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син Иисус Христос. Той бил
разпитван, вменили му вина, а римският наместник Пилат Понтийски, подстрекаван от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда.

В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота. Черен, мрачен, потресаващ е денят, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник.

На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело. Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

През деня не се служи света литургия, защото сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските часове. В храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта и погребението му. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма, се издига символичен гроб, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащеницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят на изображението.

По време на богослужението от олтара се понася Плащеницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на церемонията свещеникът взима Плащеницата от престола и я полага в символичния гроб в центъра на храма. Поклонението продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара, минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.

Двама митрополити и депутати отиват за Благодатния огън

Двама митрополити - Николай Пловдивски и Йоан Варненски, и депутатите Йордан Цонев от
ДПС и Здравко Димитров от ГЕРБ ще донесат тази година Благодатния огън от Божи гроб. Рано сутринта на Велика събота те ще излетят с чартър от София за Ерусалим и ще кацнат около 18,30 ч на летище Крумово край Пловдив.

Делегацията е от 11 души и по решение на Св. синод я води дядо Николай. Освен политиците, в нея ще са и бизнесмените спонсори на полета, единият от които е Иван Михайлов от Пловдив. От Божи гроб до България огънят се съхранява във фенери, които се пазят на специално място в самолета. Всички духовници от цялата страна могат да присъстват на тържественото посрещане, да запалят своите фенери и да занесат огъня до епархиите си.


От Пловдив Благодатният огън ще пристигне в Синодалния параклис в София между 20,30 и 21,00 ч на 19 април, откъдето ще бъде разпространен из столичните храмове. Малко преди полунощ ще бъде предаден на патриарх Неофит за богослужението в "Св. Александър Невски", което традиционно се предава пряко по БНТ.

Вицове, април 2014

СмЕх

-Как попаднахте в сградата на ДАНС?
 - Ами... аз... агент съм.   - КГБ? - Не...
- ЦРУ? 
- Орифлейм.
 
***
Тя: Хич не те бива в леглото...
Той: -Ти пък как разбра за две минути?

***
- Мими, Мими, маме, ако си се снимала вече, излез от банята, че баща ти ще се напикае...

***
Седи си Господ на небето и си мисли какво добро да стори. В един момент съглежда в парка две статуи на мъж и жена.
- 300 години тези статуи служиха вярно, с какво да ги възнаградя!?
Мислил, мислил и решил да им даде половин час живот. Изпратил едно ангелче да им вдъхне живот. Долетяло то до статуите, дъхнало срещу тях и те оживяли. Разказало им какво е решил Господ... Спогледали се щастливо двете фигури и рекли:
- Ще го направим ли?
- Да, ще го направим! - и се хвърлили зад едни храсти. И се започнало едно "А-а-а" "Ох-о-о-о-х" "Още-е-е!"...
След 15 мин. излезли иззад храстите доволни, а ангелчето им рекло, че имат още 15 мин.
- Ще го направим ли пак? - рекла мъжката статуя.
- Ще го направим! Но-о-о тоя път ти ще държиш гълъбите, а аз ще им сера върху главите...

***
- Тате, а мама кара кола по-добре от теб!
- Не бих казал.
- Ти самия ми каза, че не можеш на ръчна да минеш и метър, а мама мина 11 километра!

***
Търсенето на втория чорап зацикли.......намерих под дивана половинка забравена ракия .…

***
Две приятелки си говорят:
-И как беше снощи с новия?
-Ами 77 процента
-?!
-33 процента от неговите представи, 33 процента моите очаквания, и 11 процента реалност......…

ВСЯКА СУТРИН НОВИ ВИЦОВЕ

четвъртък, 17 април 2014 г.

#ДАНСwithme

Протестът! Ден-308!

Още за госпожата с теслата

Вече съобщихме за училищната директорка Кера Ташева от Чешнигирово, която нахлу в учебен час с тесла в ръката и по чудо не ослепи седмокласник. Явно страстите не стихват в община Садово. Днес получихме писмо на редакционната поща с подпис: “жители на община Садово”.  В него се задават куп въпроси относно буйната директорка. Публикуваме писмото без редакторска намеса:
„Явлението Кера Ташева и защо то има почва на територията на община Садово?“
От няколко дни имаме странното усещане ,че случилото се в училището в село Чешнигирово е нещо вече преживяно и то не съвсем отдавна! Без да искаме правим паралел със случая на Петко от Лясковец, който също се дразнеше от шума на местното училище и реши да се саморозправя с децата, само че беше спрян навреме от баретите. Разликата тук е съвсем малка -  госпожа Кера Ташева в качеството си на директор на българско училище има по-близък контакт с децата и персонала  и по-голяма възможност да се саморазправя с тях  и разбира се това и донесе и по-голям успех в сплашването. За жителите на община Садово е публична тайна ,че тя е специалист по беснеене и сплашване на деца и училищен персонал. между петко от лясковец и кера ташева се  различава  само оръжието на сплашването. Докато Петко  беше заложил на огнестрелно оръжие, кера ташева се върна малко по-назад в историята и използва хладно оръжие.и от тук следват някои логично възникващи въпроси, които човек си задава, дори без да си е поставил цел за това.

  1. След като училищният директор нахлува с тесла в клас и едва не наранява ученици и учител, защо е сезиран само РИО на МОН, а не прокуратурата. Дори само заплахата с оръжие вече е състав на престъпление. Във въпросния клас се намирало местно дете ,което е дошло от Белгия да види свои близки и  приятели и същото това дете заедно с всички останали е в потрес и шок.
2. Защо не се изиска от компетентните органи независима психиатрична експертиза на лицето Кера Ташева?
3. Има ли конфликт на интереси и защо се допуска това, след като лицето Кера Ташева е съпруга на главният финансист на община Садово? Именно той разпределя бюджетите в образованието и по странно стечение на обстоятелствата той изработва бюджетните формули, според които най-много пари отиват в училището в Чешнигирово? Може да  се  провери какава е разликата между бюджетната издръжка на един ученик от Чешнигирово и останалите училища в община Садово?

4. Верно ли е, че всички опити на кмета и заместник кмета на община Садово Димитър Здравков и Петър Георгиев за по-справедливо разпределение на бюджетите за образование са проваляни от финансиста Ташев и Георги Буков, който използва поста си на председател на общинския съвет на община Садово? За сведение на незапознатата аудитория Георги Буков е от Чешнигирово и близък приятел на семейство Ташеви, или „кланът ташеви“, както ги нарича местното население.



5. Защо не се вземе мнението на всички специалисти, които доброволно са напуснали училището, за да избягат от средновековните матоди на отношение и работа на Кера Ташева, и онези които са били уволнени от нея, защото не са били удобни?

В община Садово се говори, че нещата ще бъдат замазани и прикрити с някакви административни санкции и Ташева още по- озлобена ще остане на директорския пост. И не на последно място искаме да предупредим, че в същата тази община много скоро може да гръмне нов скандал, но този път място ще бъде целодневната детска градина в Садово, където битува друга „госпожа стихийно бедствие“ – госпожа Димитрова, която тормози обществеността, директорката, персонала , децата и родителите, но никой не смее да се обади, защото оплакване срещу нея за побой над дете само преди няколко месеца беше заметен след проверка на РИО на МОН Пловдив и тя продължава щастливо да работи и по сталински да кадрува в детското заведение. Госпожа Димитрова е в  пенсионна възраст, но не може да бъде пенсионирана, докато тя не пожелае да направи това. Остава ни само да гадаем или да залагаме с какво оръжие може да се въоръжи тя и дали ще има жертви или ранени?
Молим тези мнения и констатации на голяма част от жителите на община Садово да станат достояние на широката българска общественост и на господа политиците от всички цветове на дъгата, за да  вземат отношение, но за сега молим за конфиденциалност. Ако се уверим, че държавата и институциите искат добросъвестно да си свършат работата, за която българският народ им плаща имаме още какво да кажем.

Бойко и Миро Найденов за схемата 19/45

Знаех от Миков за схемата 19/45, както и от други служители на горските предприятия. Това
каза пред Нова телевизия бившият земеделски министър от кабинета на ГЕРБ Мирослав Найденов.

Найденов, също като лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, заяви, че става дума за график, при който на всяко 19 число от месеца директорите на шестте горски предприятия се "отчитат" лично с 45 000 лева на ръка на зам.-министъра на земеделието Валентина Маринова.

По думите на Найденов, той имал насрочена среща с Юри Миков след връщането му от Гърция, но трагичната смърт осуетила уговорката - ще го видя на погребението му, каза ексминистърът.

Официално: Пеевски втори в листата за евровота

Листата на ДПС за европейските избори ще се води от заместник-председателя на партията Филиз Хюсменова.

Това съобщи на пресконференция председателят на ДПС Лютви Местан.

Втори в листата е Делян Пеевски, трети – Мехмед Али, четвърти - председателят на Младежкото ДПС Илхан Кючюк. Пета е Искра Михайлова, шести – Станислав Анастасов.