Дебатите в Парламента, като разговор между глухи
През
последните дни ГЕРБ не пожела да чуе нито едно предложение на своите опоненти, с
което успя да обедини и непримирими в идеологиите си политически сили.
Не е често срещано парламентарно явление депутати от БСП и Синята коалиция, от
ДПС и Атака да предприемат единни действия. В блатото на безсмислено празнодумство и просташки подмятания за червени прашки се давят ключови въпроси, като достъпа на наблюдатели и
застъпници до работата на ЦИК и РИК. От ГЕРБ пък се обидиха на поведението на
БСП и ДПС и твърденията им, че "управляващите се готвят да откраднат
изборите" и заявиха, че отлагат дискусията по кодекса докато не получат
извинение. Тук се сещам и за Ботевият фейлетон „Политическа зима“ писан през
1875 година
„Приятно нещо е да
има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък
да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тия
две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти
като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук –
суджук, с който във виенския райстаг немците и маджарите бият по главата
славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия
– тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, – пламенно и възвишено
като дим. Дим, дим! под който ние българите така сладко спим”.