“Билла”, “Лидъл”, “Карфур” и „Кауфланд” съсипаха българския производител
“Билла”, “Лидъл”, “Карфур” – гигантите не инвестират почти
нищо в България. Всеки месец
Само за отварянето на обект като „Билла”, „Лидъл”, „Карфур”
или „Кауфланд” в дадено населено място българските търговци са задължени да
направят между 8 и 10 на сто отстъпка по фактура и стока, която може да стигне
количества от пет тона.
В „Билла” можете да намерите всичко на изключителна цена”.
„Карфур” ви очаква със своите специални коледни намаления”, „Седмица на
големите отстъпки в „Кауфланд”. Сигурно сте се наслушали на подобни рекламни
съобщения тези дни. Освен това със задоволство сте забелязали, че поне една, а
най-често цели три големи търговски вериги са отворили врати в центъра на вашия
град, така че да пазарувате удобно, без да е необходимо да палите колата и да
губите време в задръствания и обиколки в покрайнините.
Преди 12 г. откриването на „Билла” в София бе събитие от
национално значение. То бе знак, че в България вече влизат големи чужди
инвеститори и страната се отваря за Европа. Досега от тази верига са открити 88
обекта, а името й означава „евтин магазин”. Конкуренцията не закъсня, появиха
се „Кауфланд”, „Карфур” и „Лидъл”, които много бързо покриха територията на
страната и както вече казахме, превзеха центровете на големите и малки
български градове.
Всичко това изглежда много хубаво, но само на пръв
поглед. И не само защото веригите са
измислени така, че да влизаш за едно, а да излизаш с три неща, или пък защото
цените им в България много по-често са по-високи от тези в Германия, Испания,
Австрия или Италия.
Оказва се, че известните марки експлоатират безскрупулно
българските производители, не инвестират почти нищо в България, нямат дори
влогове в банки у нас и плащат минимални данъци, защото много често отчитат
загуби. Това не им пречи да изнасят от България огромни суми. Според
неофициална информация големите търговски вериги
изнасят от страната между 500 и 700 млн. лева месечно,
които депозират в банки извън територията на страната.
Навлизането им в центровете на големите градове пък унищожи малките квартални
магазини за хранителни стоки и дрогерия, които бяха средство за препитание на
десетки хиляди българи, а и много често по-удобни и уютни за пазаруване обекти.
Най-убийствено обаче се оказа влиянието им върху българските
производители, които бяха оставени без избор и принудени на сила да се
съобразяват с търговския монопол на „Билла”, „Лидъл”, „Карфур” и „Кауфланд”.
Освен това се оказа, че чуждите търговци не вземат стоки, които не им носят
брутна печалба от 40-50 на сто, което рязко стеснява кръга от качествен
асортимент. Всички големи вериги се разплащат 30 дни след като фактурата е
заведена в тяхната система. Много често те натискат доставчиците да дават
фактури на ръка, които биват вкарвани в системата с два-три дни закъснение.
Това акумулира за гигантите огромни средства от лихви по депозити, които са в
банки извън България.
От своя страна пък производителят трябва веднага да се
разплаща със своите доставчици, което много често кара хората да вземат кредити
с големи лихви. Освен това се случва често търговците да акумулират наведнъж и
без предупреждение сумата, която си удържат от различни бонуси, и в деня на разплащането
сметките на производителя да не излязат с няколко хиляди лева, без той да е
подготвен за това.
Договорите са направени така, че всички загуби да са за
сметка на българския доставчик, а огромните печалби – за чуждестранния
търговец. Ако някой не достави в „Кауфланд” или „Карфур” заявеното количество
стоки, плаща глоба. Ако веригата обаче не ги продаде, загубите си остават
изцяло за сметка на производителя, а парите му се удържат автоматично от
следващата фактура.
През 2010 г. всички големи търговски вериги отчитат спад на
потреблението от цели 32 на сто. Това обаче не им пречи в търговските
споразумения за 2012 г. да поискат 5 на сто отстъпка от всички български
производители. Огромен шок предизвиква и непредвиденото, но чувствително
повишаване на цените на различните суровини, стигащо понякога до рекордните 60
на сто. Това, разбира се, оскъпява крайния продукт. Например даден производител
на месо трябва да плати веднага на своите доставчици увеличението на дадена
суровина заради по-скъпия ток, бензин или нещо друго, но веригата, която
продава стоката му, увеличава цената само след едномесечно предизвестие.
Така рентабилността на българските производители, които са
принудени да продават стоките си през „Билла”, „Кауфланд”, „Лидъл” и „Карфур”
достига скромните 3 до 5 на сто процента рентабилност, което е оцеляване с
по-голям риск от потъване, но с почти никакъв шанс за развитие, разширяване на
бизнеса и перспективи в бъдеще.
В Лидъл 80 на сто от стоките са чуждестранни
Огромен проблем е, че все по-малко български стоки се
продават в големите магазини. В „Лидъл” например артикулите, произведени в
България, са едва 20 на сто, а много от вносните стоки са със съмнително
качество, има дори и преопаковани, с неизвестен или подправен срок на годност,
а разликата между качеството на асортиментите между „Лидъл – България” и „Лидъл
– Германия” е очевидно.
И дума не става за износ на български стоки в други
европейски страни, което би било най-логичното нещо за международни гиганти
като споменатите марки. Кой е виновен? Всъщност виновници има и те се намират
по върховете на държавата и съответните администрации и институции. Работата е
там, че държавата не дава равен старт на участниците в тази игра, а
недалновидната политика на родните управници от всички правителства досега
позволява на чуждите търговци да злоупотребяват както намерят за добре с
българските производители.
Неслучайна е приказката, че не е луд онзи, който яде
зелника, а онзи който му го дава. У нас споменатите големи търговски вериги
минават за големи чуждестранни инвеститори и се ползват с изключителни
преференции, някои от тях дори са освобождавани за известно време от данъци, а
държавата не е направила и минимални усилия, за да защити интересите на
българските производители и търговци.