Разкрития!

Как Карлос Чакала отвлече министри и се измъкна с 50 милиона долара

Карлос в ляво и хората му качват заложници

Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) е международна организация, включваща държавите с най-голямо влияние на световния пазар на нефт и имаща за цел контрола на ценовите равнища чрез картелни споразумения.

В историята на организацията името на Карлос Чакала – терорист номер едно чак до 11 септември, 2001г., когато това прозвище получи Осама бен Ладен, бележи едно от най-дръзките похищения, извършвани някога.

Зимата на 1975г. в красивия град Виена ще бъде запомнена с атаката на срещата на държавите-членки на ОПЕК от Карлос Чакала и воденият от него екип

ОПЕК знае, че петролът е извор на богатство и мощно политическо оръжие, но и други знаят това. Точно покрай политическите интриги през 70-те години на миналия век идва най-голямата криза в организацията, предизвикана от един от най-известните и ефективни революционери в световната история – Карлос Чакала.

На 21 декември 1975 г. Ахмед Заки Ямани и други петролни министри на страните членки на ОПЕК са взети за заложници от Чакала и хората му. Това се случва във Виена, където министрите присъстват на заседание в централата на ОПЕК. Карлос планира да нахлуе по време на конференцията със сила, да отвлече всичките единадесет петролни министри и да ги държи за откуп. Изключение е предвидено само за Ахмед Заки Ямани и иранския министър Ямшид Амузегар, които според Чакала трябва да бъдат екзекутирани. Илич Рамирес Санчес, по-известен с революционното си име – Карлос Чакала повежда екипа си покрай двамата полицаи през фоайето на сградата до първия етаж, където застрелват полицай, човек от иракската охрана и млад либийски икономист.

Карлос нахлува в конферентната зала и открива огън по тавана, делегатите се скриват под масата. Групата намира Ахмед Ямани и след това разделят шестдесет и тримата заложника на групи.

Делегатите от приятелски страни са преместени към вратата, „неутралните“ са поставени в центъра на стаята, а „враговете“ са до задната стена, в непосредствена близост до експлозивите. Последната група включва делегати от гравитиращите около САЩ Саудитска Арабия, Иран, Катар и ОАЕ.

Карлос иска на групата си и заложниците да бъде предоставен автобус до летището, където да ги чака самолет DC-9 с екипаж. В същото време Карлос информира Ямани за плановете си да летят до Аден, където Ямани и Амузегар ще бъдат убити.

Карлос (най-ляво) и хората му качват заложниците на самолета DC-9

Автобусът е предоставен на следващата сутрин в 6.40 и 42-та заложници са натоварени и отведени до летището. Групата излита във въздуха малко след 9 часа, като взривните вещества са поставени под седалката на Ямани. Самолетът първо спира в Алжир, където Карлос излиза, за да се срещне с алжирския министър на външните работи. Всички 30 заложници от неарабски страни без Амузегар са освободени.

Заредилият гориво самолет излита за Триполи, където има проблеми при прекачването на друг самолет, както е било планирано, тъй като Карлос убива още в началото на атаката либийски делегат, който отказва да се подчини. Карлос решава вместо това да се върне в Алжир и взима „Боинг 707“. Преди да излети, са освободени още десет заложници.

Само с 10 останали заложници самолетът излита за Алжир и пристига в 3.40 ч. След като напуска самолета, за да се срещне с алжирците, Карлос говори с колегите си в предната кабина на самолета и след това казва на Ямани и Амузегар, че ще бъдат освободени в средата на деня. Карлос е извикан от самолета за втори път и се връща след два часа.

Смята се, че при тази втора среща Карлос е провел телефонен разговор с алжирския президент Уари Бумедиен, който го информира, че смъртта на петролните министри ще доведе до атака на самолета. Много е вероятно алжирският президент да е предложил убежище и компенсация на Карлос за неизпълнената му задача.

При връщането си в самолета Карлос застава пред Ямани и Амузегар и изказва съжаление, че няма да може да ги убие. След това казва на заложниците, че той и неговите другари ще напуснат самолета, след което всички те ще бъдат свободни. След излизането терористите Ямани и останалите девет заложници са взети в сградата на летището от алжирския министър на външните работи Абделазиз Бутефлика. Карлос и хората му са в съседния салон и палестинеца Халид поисква да говори с Ямани. При разговора Халид посяга към палтото си, но бързо е заобиколен от охраната. В него е намерен пистолет.

Известно време след атаката съучастници на Карлос разкриват, че операцията е била ръководена от Уади Хадад, палестински терорист и основател на Народния фронт за освобождение на Палестина. Също така се смята, че идеята и финансирането идват от арабски президент, като много вероятно това да е Муамар Кадафи.

Години след нападението над ОПЕК Басам Абу Шариф и Клайн твърдят, че Карлос е получил голяма сума пари в замяна на безопасното освобождаване на арабските заложници и я е задържал за лична употреба. Все още има известна несигурност по отношение на сумата, но се смята, че е между 20 и 50 милиона долара. Източникът на парите също така е неизвестен, но според Клайн това е „арабски президент“. По-късно Карлос казва на адвокатите си, че парите са били платени от саудитците на иранците и „отклонени по пътя и загубени за Революцията“.