Как Карлос Чакала отвлече министри и се измъкна с 50 милиона долара
 |
| Карлос в ляво и хората му качват заложници |
Организацията
на страните износителки на петрол (ОПЕК) е международна организация, включваща
държавите с най-голямо влияние на световния пазар на нефт и имаща за цел
контрола на ценовите равнища чрез картелни споразумения.
В историята
на организацията името на Карлос Чакала – терорист номер едно чак до 11
септември, 2001г., когато това прозвище получи Осама бен Ладен, бележи едно от
най-дръзките похищения, извършвани някога.
Зимата на
1975г. в красивия град Виена ще бъде запомнена с атаката на срещата на
държавите-членки на ОПЕК от Карлос Чакала и воденият от него екип
ОПЕК знае,
че петролът е извор на богатство и мощно политическо оръжие, но и други знаят
това. Точно покрай политическите интриги през 70-те години на миналия век идва
най-голямата криза в организацията, предизвикана от един от най-известните и
ефективни революционери в световната история – Карлос Чакала.
На 21
декември 1975 г. Ахмед Заки Ямани и други петролни министри на страните членки
на ОПЕК са взети за заложници от Чакала и хората му. Това се случва във Виена,
където министрите присъстват на заседание в централата на ОПЕК. Карлос планира
да нахлуе по време на конференцията със сила, да отвлече всичките единадесет
петролни министри и да ги държи за откуп. Изключение е предвидено само за Ахмед
Заки Ямани и иранския министър Ямшид Амузегар, които според Чакала трябва да
бъдат екзекутирани. Илич Рамирес Санчес, по-известен с революционното си име –
Карлос Чакала повежда екипа си покрай двамата полицаи през фоайето на сградата
до първия етаж, където застрелват полицай, човек от иракската охрана и млад
либийски икономист.
Карлос
нахлува в конферентната зала и открива огън по тавана, делегатите се скриват
под масата. Групата намира Ахмед Ямани и след това разделят шестдесет и тримата
заложника на групи.
Делегатите
от приятелски страни са преместени към вратата, „неутралните“ са поставени в
центъра на стаята, а „враговете“ са до задната стена, в непосредствена близост
до експлозивите. Последната група включва делегати от гравитиращите около САЩ
Саудитска Арабия, Иран, Катар и ОАЕ.
Карлос иска
на групата си и заложниците да бъде предоставен автобус до летището, където да
ги чака самолет DC-9 с екипаж. В същото време Карлос информира Ямани за
плановете си да летят до Аден, където Ямани и Амузегар ще бъдат убити.
Карлос
(най-ляво) и хората му качват заложниците на самолета DC-9
Автобусът е
предоставен на следващата сутрин в 6.40 и 42-та заложници са натоварени и
отведени до летището. Групата излита във въздуха малко след 9 часа, като
взривните вещества са поставени под седалката на Ямани. Самолетът първо спира в
Алжир, където Карлос излиза, за да се срещне с алжирския министър на външните
работи. Всички 30 заложници от неарабски страни без Амузегар са освободени.
Заредилият
гориво самолет излита за Триполи, където има проблеми при прекачването на друг
самолет, както е било планирано, тъй като Карлос убива още в началото на
атаката либийски делегат, който отказва да се подчини. Карлос решава вместо
това да се върне в Алжир и взима „Боинг 707“. Преди да излети, са освободени
още десет заложници.
Само с 10
останали заложници самолетът излита за Алжир и пристига в 3.40 ч. След като
напуска самолета, за да се срещне с алжирците, Карлос говори с колегите си в
предната кабина на самолета и след това казва на Ямани и Амузегар, че ще бъдат
освободени в средата на деня. Карлос е извикан от самолета за втори път и се
връща след два часа.
Смята се,
че при тази втора среща Карлос е провел телефонен разговор с алжирския
президент Уари Бумедиен, който го информира, че смъртта на петролните министри
ще доведе до атака на самолета. Много е вероятно алжирският президент да е
предложил убежище и компенсация на Карлос за неизпълнената му задача.
При
връщането си в самолета Карлос застава пред Ямани и Амузегар и изказва
съжаление, че няма да може да ги убие. След това казва на заложниците, че той и
неговите другари ще напуснат самолета, след което всички те ще бъдат свободни.
След излизането терористите Ямани и останалите девет заложници са взети в
сградата на летището от алжирския министър на външните работи Абделазиз
Бутефлика. Карлос и хората му са в съседния салон и палестинеца Халид поисква
да говори с Ямани. При разговора Халид посяга към палтото си, но бързо е
заобиколен от охраната. В него е намерен пистолет.
Известно
време след атаката съучастници на Карлос разкриват, че операцията е била
ръководена от Уади Хадад, палестински терорист и основател на Народния фронт за
освобождение на Палестина. Също така се смята, че идеята и финансирането идват
от арабски президент, като много вероятно това да е Муамар Кадафи.
Години след
нападението над ОПЕК Басам Абу Шариф и Клайн твърдят, че Карлос е получил
голяма сума пари в замяна на безопасното освобождаване на арабските заложници и
я е задържал за лична употреба. Все още има известна несигурност по отношение
на сумата, но се смята, че е между 20 и 50 милиона долара. Източникът на парите
също така е неизвестен, но според Клайн това е „арабски президент“. По-късно
Карлос казва на адвокатите си, че парите са били платени от саудитците на
иранците и „отклонени по пътя и загубени за Революцията“.