понеделник, 16 декември 2013 г.

ПРИКАЗКА ЗА ЧОВЕКА, КОЙТО УЗНА ЩО Е СТРАХ

Имало едно време момче, което едва 15-годишно напуснало родната си ферма край Диърборн,
щата Мичиган, САЩ. То отпрашило за Детройт и се цанило за чирак в някаква работилница. Твърде скоро го изгонили, но окото на момъка не трепнало. Заловил се да поправя часовници, сетне – корабни двигатели. Ала най-силно го привличали автомобилите. Едва изпълнил 33, завършил първата си експериментална кола. На 45 бил на път да стане най-богатият човек на света, след като създал прочутия “Модел Т”. А щом наближил 60-те, се оказал първият милиардер в историята, но… един унижен човек, чиито капитали, бизнес и живот били заплашени. Това е приказката за Хенри Форд – “краля на автомобилостроенето”.
Тя завършва безславно, с молба до един немски издател. В нея гордият някога изобретател на конвейера моли да бъде спряно разпространението на негова книга. И изтърпява справедливите упреци в страхливост и малодушие, с които му отвръща издателят. Явно някаква страшна сила става причина за опозоряването на магната. Нейното име се мъдри върху корицата на книгата му. Всъщност кулминацията на падението на Хенри Форд настъпва през 1924 г. Четири лета по-рано Съединените щати са осеяни с предизборни клубове, чието мото е “Форд за президент”! Популярността му е огромна. Неговите схващания за капитализма и благополучието на нацията, възгледите му за труда и капитала, се приемат като внушения свише.
Едни от първите изследвания на общественото мнение, проведени през 1923 г., показват, че той се радва на далеч по-висок рейтинг от тогавашния държавен глава Уорън Хардинг. И неочаквано всичко свършва 12 месеца по-късно. На върха на славата си, на крачка от портала пред Белия дом, Форд обявява, че се оттегля и прехвърля доверието си на Калвин Кулидж. Някаква тайна власт го кара да напусне надпреварата и да се отдаде на бизнеса си. Нейната мощ принуждава най-богатия човек на планетата да трепери за семейството си. Отричайки се от своите консервативни разбирания, Форд започва да подпомага финансово разни либерални фондации. А тъкмо с развращаващия либерализъм се е борил дотогава! И всичко се крие в страниците на появилата се на бял свят през 1921 г. книга “Интернационалните евреи”. Такова могъщество ли притежават евреите, е логично да се запитате?
Ще ви отговоря, като преразкажа разговор между Йосиф Сталин и маршал Георгий Жуков.

В разгара на Втората световна война пълководецът споделя с главнокомандващия, че “Ватикана разполага с огромно влияние.” “Колко дивизии има папата?”, пита генералисимусът. И се залива от характерния си, тих кикот. Днес Сталин е лош спомен, но Ватиканът отново оказва сериозно въздействие върху хода на световните дела. В замяна на това съществува Държавата Израел, която Хенри Форд, слава Богу, не доживя да види. Комунистическият интернационализъм е заменен от глобализма. Атеистите се превъплътиха в ревностни защитници на религията. Борците срещу капитала за една нощ преобърнаха мирогледа си. Сега те са убедени частни предприемачи. Конкуренцията постепенно се замества от окрупняването на най-големите компании и превръщането им в планетарни. Държавният суверенитет, традициите и обичаите на отделните нации са изцяло пренебрегнати. Правителствата са без значение. Господства самотна световна свръхсила, а вече и децата разбират, че Земята се управлява от единствен център, когото Форд нарича в книгата си “Новия Йерусалим”.
По книгата на Хенри Форд “Интернационалните евреи” ( следва продължение...)