Предполага се, че хората са познавали Големия бариерен риф
още преди 40 хиляди години, когато в Австралия се появяват предците на нейното
коренно население. Преоткрит е едва преди 400 години.
История
Още през 1606 г. испанецът Торес броди по тези води, обаче
сведенията му са засекретени от испанската корона. През 1764 г. в Мадрас
изследователят Далримпъл намира в книжата на английски моряк, посещавал често
столицата на Филипините Манила, паметни бележки на испанския адвокат Хуан Луис
Ариас, адресирани до краля на Испания Филип III за открития от Торес проток
отделящ Нова Холандия (днешна Австралия) от Нова Гвинея. Големият бариерен риф
достига на север именно до Торесовия пролив и ще е странно ако торес не се е
натъкнал на него.
Документирано е, че пръв от съвременните европейци с Големия
бариерен риф се запознава случайно британският изследовател капитан Джеймс Кук,
засядайки в 23 часа вечерта на 11 юни 1770 г. с кораба „Индевър“ върху коралов
риф, който разпаря дъното на кораба.
Капитан Кук се принуждава да изхвърли през борда шест топа с
по шест комплекта гюлета, за да освободи кораба. През 1969 г. експедиция на
Филаделфийската академия на естествените науки намира напълно запазени топовете
и гюлетата с изключение на дървените лафети.
През 1815 г. Чарлз Джефрис успява пръв да премине през целия
бариерен риф откъм страната на сушата, но едва през 1840 г. той е по-подробно
картографиран и изучен. Едва в края на 19 век Големият бариерен риф е подробно
изследван във връзка с експорта на перли и морски краставици, добивани на рифа.
Що е Голям бариерен риф?
Големият бариерен риф е верига от коралови рифове и острови,
намираща се в Коралово море покрай североизточния бряг на Австралия.
Представлява най-голямата коралова система в света, съставена от 2900 коралови
рифа и 900 острова. Дължината му е 2500 километра, започвайки от Тропика на
Козирога край град Гладстон и достигайки на север до Торесовия пролив, а
ширината му варира от 2 до 150 км. Обиталище e на 15 000 вида риби. Площта му обхваща
344 400 кв. км, което е повече от площта на Великобритания. Голяма част от
рифовете под влияние на абразионно-акумулативната дейност на океана са се
превърнали в коралови острови.
Големият бариерен риф може да се види от Космоса и е
най-голямата в света екосистема. Съставен е от милиони малки организми,
наречени коралови полипи. Тук живеят повече от 400 вида корали.
През 1979 г. е създаден Морски национален парк с площ от 50
000 кв. км за охрана на флората и фауната в крайбрежието и плитководието.
Включен е в списъка на Световното наследство през 1981 г. CNN го обявява за
едно от седемте чудеса на света.
Благодарение на голямото биоразнообразие, топлите води и
лесния достъп за корабите, кораловият риф е популярно място за туристи, особено
за водолази. Много от градовете по бреговете на Куинсланд предлагат еднодневни
екскурзии с лодки всред рифа, а няколко острова са превърнати в курорти.
Произход и условия за формиране
В по-голяма част от геоложката си история Австралия е била
сравнително хладен континент, в чиито крайбрежни води не са съществували
условия за развитие на корали. Преди около 65 милиона години, в края на Юра,
континентът започва да се придвижва на север, отдалечавайки се от Антарктида.
Възрастта на Големият бариерен риф не превишава 400 000
години. Съвременната история на неговото развитие обаче започва едва преди
около 8000 г. В условията на устойчива шелфова платформа, в плитководието при
незначителни промени на земната кора, върху стария фундамент постоянно се
надграждат нови пластове от рифообразуващи корали. Тези корали се развиват
единствено в условията на топла, плитка и прозрачна вода, като основен фактор
за нарастването им се явява непрекъснатото повишаване и понижаване на морското
ниво.
Като цяло най-интензивен ръст на рифа се забелязва едва през
последните 8000 години, след значително повишаване нивото на Световния океан,
като някои негови участъци се оформят едва през последните 200 години.
Най-младите рифове са разположени върху по-стари на дълбочина 15-20 метра.
За образуване на коралови рифове са необходими плитчини, в
които водата трябва да е топла през цялата година. Уязвимостта на коралите се
обяснява със строго ограничения на параметрите на околната среда. Температурата
на водата не трябва да е по-ниска от 17,5°C (идеалната температура е 22-27°C) —
това обяснява защо Големият бариерен риф не се разпространява по на юг от
Тропика на Козирога. Водата, в която растат коралите, трябва да бъде с
определена соленост, затова бариерния риф се ограничава до границите на Нова
Гвинея, където река Флай влива в океана голямо количество сладка вода.
Особености
Основната част от рифа се състои от над 2900 отделни рифа с
размери от 0,01 кв. км до 100 кв. км, които са обкръжени от около 540 бариери,
образуващи повече от 600 крайбрежни острова, включвайки 250 континентални
острови.
Между Големия бариерен риф и крайбрежието се простира
лагуна. Този плитководен район рядко превишава 100 м дълбочина, покрит е от
мътен слой и е защитен от крайбрежни рифове.