25.10.1930 г. на 36-годишна възраст цар Борис ІІІ се жени за
принцеса Джованна-Елисавета-Антония-Романа-Мария Савойска - четвъртото,
предпоследно дете на италианския крал Виктор Емануил ІІІ.
За първи път Йоанна и Борис се срещат на 25 септември 1927
г. Борис е поканен на обяд в кралското имение Сан Росоре близо до Пиза от
родителите й - крал Виктор Емануил и кралица Елена. Придружава го и по-малкият
му брат принц Кирил, който е заедно с него в Италия. Принцеса Йоанна не остава
безразлична към елегантния млад човек, а родителите й оценяват Борис като
забележителен мъж. Вестниците, информирани за този обяд, вече предричат
романтична връзка между българския цар и италианската принцеса.
Срещата преминава в по-освободен от протокола тон. Интересът
на Борис към слънчевата Йоанна се засилва. Италианската принцеса е с чувство за
хумор, свободно обсъжда светски теми. Образованието й е солидно - литература,
история, латински, изкуство. Освен това говори френски и английски, рисува,
пее, свири на пиано, виолончело и хармониум.
Следващата среща на бъдещите съпрузи е едва през януари 1930
г. На тази втора среща Борис и Йоанна са в дома на нейната любима сестра
Мафалда и той изговаря лично предложението за женитба. Отговорът е „да”. В този
двугодишен период са текли множество разговори и спорове възможна ли е
женитбата между католичка и източноправославен, като в дискусиите са замесени
както Ватиканът, така и италианското и българското правителство, дори и чужди
дипломатически представители.
На помощ идва апостолическият визитатор в България
архиепископ Анджело Ронкали. Съгласно разпорежданията на римското канонично
право цар Борис трябва да даде писмено съгласие децата от този брак да бъдат
кръстени и възпитавани като католици. Първоначалното становище на Българската
православна църква е мъжките наследници да бъдат кръстени православни, а
момичетата - католици. По-късно Светият синод се съгласява само
престолонаследникът да бъде православен.
Отчаян от всичко това, царят нарежда на българския
пълномощен министър в Италия ген. Иван Вълков да преустанови подготовката на
женитбата. Дори в емоционален изблик заявява, че е готов да остане ерген, ако
не се ожени за принцеса Джована. От своя страна, декларира и готовността си да
се оттегли в манастир, ако няма разрешение. Тя отправя две писма до папата.
В началото на септември 1930 г. най-после Борис отново
пристига в Сан Росоре. Той носи радостната вест, че е успял да получи
благословията на главата на Св. Синод, митрополит Неофит, и на Софийския
митрополит Стефан. А и Ватиканът най-после дава благословия за венчавката.
Борис се връща в София за уточняване на последни подробности. Сагата „царска
сватба“ е към финала си. Официалният отговор на италианското кралско семейство
по обявяване на годежа се получава на 4 октомври 1930 г.
На 25 октомври венчалният обред е извършен в италианското
градче Асизи, недалеч от Пиза, в църквата „Св. Франциск”. Тайнството на
свещеното бракосъчетание на българските монарси е извършено от отец Антонио
Мария Рисо, професор по физика, пазител на „Св. Франциск”, в съслужение с двама
свещеници и деветима български студенти богослови.
Любопитен факт е, че мястото за венчавката не е избрано
случайно. На 15 години принцесата се разболява от тиф и горещо моли Св.
Франциск да й помогне да оздравее, като дава обет - да се омъжи в Асизи. До
края на живота й той е неин покровител, а след кончината й тя е погребана близо
до църквата.
Царската сватба се нарежда сред светските събития на
годината. Присъства целият европейски аристократичен елит. На тържественото
бракосъчетание присъстват кралската двойка на Италия, специално за случая е
пристигнал Бенито Мусолини, цар Фердинанд, а от България -
министър-председателят Андрей Ляпчев, принц Кирил, княгиня Евдокия и министри.
След бракосъчетанието е даден обяд във вила „Костанца”. През
това време аероплани хвърлят купища цветя над вилата, а над цяла Италия лети
ескадра и разпръсква позиви, в които пише за високите качества на българския цар
и царица.
Веднага след брачните церемонии и краткия прием,
младоженците отпътуват с българския кораб „Фердинанд” за Бургас. След няколко
дни стигат до морския град и оттам с влак се отправят за София. Тържественият
кортеж се отправя към катедралния храм „Св. Ал. Невски”, като преминава под
празнично украсена арка, издигната специално на Лъвов мост. Там с традиционния
хляб и сол кметът на столицата Владимир Вазов посреща младоженците.
Видинският митрополит Неофит посреща цар Борис III и Йоанна
Българска пред църквата, повтаря бракосъчетанието по православен обред, дава
благословия и отслужва тържествен молебен в претъпкания храм. Топовни гърмежи
известяват, че бракът между Борис III и царица Йоанна Българска се е състоял.