Показват се публикациите с етикет На тази дата. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет На тази дата. Показване на всички публикации

неделя, 3 март 2024 г.

На тази дата: 3 март 1918 г. Съветска Русия капитулира пред България и съюзниците ѝ в ПСВ с подписването на Брест-Литовския мирен договор.

Брест-Литовският мирен договор от 3 март 1918 г. между Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя) от една страна, и Русия, от друга страна, слага край на руското участие в Първата световна война. Претърпяла поражение, скоро след Октомврийската революция Русия е принудена да сключи мир с цената на значителни териториални, демографски и стопански загуби. Благодарение на това развитие Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя.


На 7 март 1918 г. се подписва и едностранен договор с Румъния, която излиза от войната, връщайки отнети територии на България през Междусъюзническата война. Северна Добруджа остава кондоминиум на Централните сили, които на 25 септември 1918 г. предават почти цяла Северна Добруджа на България.

⚠️ Блогът разчита на аудиторията си. Не получава финансиране и не публикува реклама! Може да подкрепите блога с дарение⏬ 
PayPal:
Revolut: revolut.me/danibg1912

вторник, 14 ноември 2023 г.

Около тази дата, (13-15 ноември) през 1940 г. руският външен министър Молотов посещава Германия

Около тази дата, (13-15 ноември) през 1940 г. руският външен министър Молотов посещава Германия и отбелязва, че двете страни имат пълно съгласие по всички важни въпроси. В същото време Втората световна война е в разгара си вече от 14 месеца. 


⚠️ Блогът разчита на аудиторията си. Не получава финансиране и не публикува реклама! 
 Може да подкрепите блога с дарение

петък, 10 ноември 2023 г.

10 ноември!

Преди 34 години, на тази дата, беше свалена главата на комунистическия режим, Тодор Живков, но и до днес България не може да се отърве от комунистическата номенклатура, която се е внедрила във всички нива на нашия обществен живот и пречи за нормалното европейско развитие на страната ни.


⚠️ Блогът разчита на аудиторията си. Не получава финансиране и не публикува реклама! 
 Може да подкрепите блога с дарение

неделя, 22 октомври 2023 г.

На тази дата е роден руският писател и нобелов лауреат Иван Бунин, който отдавна е подозирал как ще изглежда днес родината му.

"С ужас си мисля, кого ще родят тези пияни, кървави селяни, които завзеха властта в Русия, и какво ще се случи с моята страна след две-три поколения. Какво обаче има да се мисли?! Всичко е повече или по-малко ясно."


🔵 Блогът разчита на аудиторията си. Не получава финансиране и не публикува реклама! 
 Може да подкрепите блога с дарение

петък, 22 септември 2023 г.

Честит Ден на независимостта на България!

На 22-и септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, българският княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Денят е обявен за официален празник с решение на Народното събрание едва през 1998 г.


🔵 Блогът разчита на аудиторията си. Не получава финансиране и не публикува реклама! 
 Може да подкрепите блога с дарение

неделя, 17 септември 2023 г.

⚠️Напомняне! На 17 септември 1939 година СССР обединява силите си с Германия и напада Полша.

Това е договорено с допълнителен протокол към пакта Рибентроп-Молотов между Германия и Съветския съюз. На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със съвместна декларация, подписана от Рибентроп, Сталин и Молотов. Териториалното разделяне на Полша между СССР и Германия завършва на 28 септември 1939 г. с подписването на Договор за дружба и граници между СССР и Германия.


🔵 Блогът разчита на аудиторията си. Не получава финансиране и не публикува реклама! 
 Може да подкрепите блога с дарение

събота, 9 септември 2023 г.

❌ 79 години от преврата на 9 септември 1944г.

Според историци жертвите, убити тогава са между 20 хил. и 40 хил. души. Народният съд осъжда общо 2730 души, сред които министри, журналисти, банкери, депутати, свещеници, учители, кметове и земевладелци. Властта се взима от правителство на Отечествения фронт (ОФ), начело с Кимон Георгиев, в което влизат БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. 
Превратът на 9 септември слага началото на 45-годишен период на тоталитарно управление на България.


🔵Блогът разчита на аудиторията си. Не получава финансиране и не публикува реклама! 
 Може да подкрепите блога с дарение

неделя, 16 април 2023 г.

На тази дата: 16 април 1925 г. българските комунисти подпомагани от Русия, извършват атентат в църквата „Света Неделя“. Убити са 213 българи!

На 16 април 1925 г. по време на церемонията по погребението на ген. Константин Георгиев български комунисти взривяват купола на църквата „Света Неделя“ в София.


Смелостта и готовността за действията на атентаторите идва от връзката им с Коминтерна, който вече разполага с властта в Русия. 

Историята за  най-големият атентат в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит. 

Погребението на депутата е определено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя”, където се очакват да дойдат хора от най-висшата класа – множество офицери, войници, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III.

Замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. 

Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а защото той е клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. Ето как си го спомня Александър Цанков:

“И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска дреха, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.”

Същият на 16 април 1925 година около 15ч. и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя:

“Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.”


В показанията си клисарят Петър казва, че първият оглед на църквата "Св. Неделя" е извършена от Иван. (Клисарят не знае имената на своите вдъхновители, освен под псевдоним. От досегашните разследвания, обаче, има основание да се заключи, че Иван е Иван Минков, главният организатор и изпълнител на атентата) (При по-нататъшното разследване става ясно, че това предположение е грешно и зад името Иван стои Петър Абаджиев). Тоя оглед е извършен между 10-15 януари т.г. вечерта. Клисарят Петър, като стар комунист, после дружбаш, се познавал отдавна с Димитър х. Димитров(Митрето), член от терористическата група на Никола Желязков и Яко Доросиев. Митрето запознал клисаря с Иван Минков само под името Иван, в началото на м. февруари т.г. При първия оглед на църквата Иван казал на клисаря:

- Аз съм член от централния комитет на тайната нелегална комунистическа организация. Ние разполагаме с много пари и взривни материали, които получаваме от Русия. Ние имаме в София много взривни материали и за да не бъдат разкрити от властта намерихме за най-добре да ги скрием в църквата горе на тавана, дето никой няма да се съмнява. Избрахме тебе, като верен другар, да ги укриеш и помогнеш за великото дело на революцията. За тая услуга ще те възнаградим много щедро.

Иван дал на клисаря 1000 лева и си отишъл.

Жертвите са много, трагедията е огромна, а хаос цари навсякъде. По случайност всички членове на правителството се отървават с не толкова тежки наранявания. А главната “мишена” Цар Борис III изобщо не присъства на опелото за Константин Георгиев, тъй като е на друго погребение на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Макар министрите и царят да се спасяват, общият брой на загиналите е огромен и ужасяващ – 213 души, а сред тях са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани и 3-ма депутати. Сред загиналите са бойци, които са се сражавали геройски за своята родина. Стефан Нерезов например е офицерът, водил Първа българска армия край Дойран. Други видни личности, загубили живота си в православния храм, са генерал-лейтенант Калин Найденов (военен министър по времето на ПСВ), генерал Александър Давидков, генерал-майор Иван Попов, майор Никола Рачев.

Част от осъдените на път към екзекуцията им.

Делото за атентата започва на 1 и завършва на 11 май. Съучастниците на Петър Задгорски правят опит да го убият, но той успява да избяга и се предава в полицията, където признава всичко. Така ръководителите на военното крило на БКП са намерени, но един от тях е убит, а другият се самоубива. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27-и май.

🔵 Блогът разчита на аудиторията си. Не получава финансиране и не публикува реклама! 
 Може да подкрепите блога с дарение

сряда, 23 февруари 2022 г.

На тази дата: 23 февруари 1905 г. създават първия „Ротари” клуб

 

Пол Харис създател на Ротари клуб.
1905 г. в Чикаго адвокатът Пол Харис и трима други бизнесмени създават първия „Ротари” клуб. С днешна дата могъщата организация има претенцията да събира на едно място лидери, които доброволно отдават времето и уменията си, за да служат на своите общности и света.

Във вечерта на 23 февруари 1905 г. никой от участниците в първата ротари сбирка не е толкова смел в мечтите си. Пресилена е дори думата „сбирка” за неформалната среща на четирима приятели в офиса на един от тях. Домакин е минният инженер Густавус Лоер. Карето се събира по идея на адвоката Пол Пърси Харис. Останалите участници в срещата са търговецът на въглища Силвестър Шийл и Хирам Шори - предприемач от шивашкия бизнес. Идеята е сбирките им да стават всяка седмица, а членовете да се редуват като домакини. Мотор на движението е Пол Харис.

В началото на 90-те години на 19 в. Харис завършва право, но вместо да се озове в адвокатска кантора, той тръгва на пътешествия. През следващите пет „скитнически” години подхваща какво ли не - репортер в „Сан Франциско Кроникъл”, актьор, играч на борсата, каубой, берач на грозде, пътуващ търговец на мрамор и гранит, нощна смяна в хотел. През 1896 г. Пол Харис вече е в Чикаго и подхваща адвокатска практика. Чувства се самотен, защото няма познати извън работата си. Един ден негов клиент го кани на вечеря. След хапването двамата тръгват на разходка и домакинът запознава Пол с всички търговци в квартала. В този момент на Харис му хрумва идеята за създаване на общност от бизнесмени, основана на приятелството и помощта. Години по-късно клубовете са факт.

През 1910 г. Ротари свиква първия си конгрес в Чикаго и шестнадесетте съществуващи тогава клуба се обединяват като Национална асоциация на Ротари клубовете. Първият клуб извън границите на САЩ е основан в Канада през 1911 г. С това Ротари става международен. По-късно същата година е създаден клуб и в Лондон. Веднъж преминало Атлантика, движението бързо се разраства, в резултат на което на конгреса в Минесота, през 1912 г. организацията вече се нарича Международна асоциация на клубовете Ротари и по-късно през 1922 г. името й е съкратено на Ротари интернешънъл.

Първият Ротари клуб в страна, в която не се говори английски, е сформиран през 1916 г. в Хавана, Куба. Ротари става наистина световна организация след 1920 г., когато движението достига до Южна и Централна Америка, Африка, Австралия и Азия.

Първата емблема на Ротари е обикновено колело на каруца в момент на движение като символ на „цивилизация и движение”. През 1923 г. колелото с 24 зъбци и шест спици се възприема за символ, като се добавя и ключ на оста, за да покаже, че колелото е работещо, а не в застой. На конгреса в Далас, Тексас, през 1929 г. е представено официалното описание на емблемата. Кралското синьо и златно са избрани за официални цветове на Ротари, а флагът на Ротари е бял с колелото, изобразено в средата.

вторник, 22 февруари 2022 г.

На тази дата: 22 февруари 1848 г. с антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция

 

1848 г. с антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция. В следствие избухва въстание, което продължава до 24 февруари. Това е началото на Френската буржоазно-демократическа революция.

Юлската монархия е свалена и е обявена Втора република. Създадено е временно правителство, което въвежда всеобщо избирателно право, свобода на словото и на печата.Френската революция от 1848 г. е част от революциите в Европа през пролетта на 1848 г., които засягат почти целия континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя.

Политическите промени във Франция в края на 40-те години на 19 в. са предшествани от криза, която първо засяга хранителните продукти и заплашва страната от глад. Реколтата от 1846 г. се оказва лоша, тъй като се наводнява долината на р.Лоара и се повишава рязко цената на житото, а в същото време се появява и болест по картофите.

Общата търговска, промишлена и финансова криза от 1847 г. извънредно влошават положението на народа. Фалират 4762 фирми, промишленото производство спада с 50%, а „парижката промишленост” е парализирана 70%. Особено са тежки последиците от кризата за работниците. Крайно недоволна е и дребната и средната буржоазия, дори някои едри промишленици и търговци. Всички те искат реформи и се обръщат към правителството и парламента с петиции.

Френското правителство купува храни от чужбина срещу злато, но покупателната способност на французите е слаба. Безработицата засяга цели отрасли - строителство, металургия, мини. Кулминацията на кризата е през 1847-1849 г., когато засяга банките.

Крал Луи-Филип се надява, че кризата ще премине бързо, тъй като за няколко месеца снабдяването с храни се нормализира, но не отчита, че натрупаното обществено недоволство е много силно. Опозицията издига искания за провеждането на избирателна и парламентарна реформа. Управляващата класа гледа с презрение на исканията.

За 22 февруари в 12-и район на Париж е насрочена демонстрация в защита свободата на събранията, правителството я забранява. Въпреки това сутринта работници, студенти и занаятчии независимо от проливния дъжд излизат на демонстрация. Кралят изпраща срещу тях войска. Стават сблъсквания. Демонстрантите започват да се въоръжават и да строят барикади. Националната гвардия съчувства на народа и не оказала подкрепа на правителството.

На следващата вечер близо до сградата на Министерството на външните работи войската открива огън по невъоръжените демонстранти: 52 души са убити, мнозина са ранени. Крал Луи-Филип е принуден да приеме оставката на министър-председателя Гизо, но вълненията не спират.

През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1512 барикади и започва народно въстание, организирано от членове на тайните републикански дружества. В Париж са разпространени възвания, които призовавали народа да продължи борбата. Като овладяват двореца, въстаниците изгарят кралския трон и след това нахлуват в двореца, където заседавала Камарата на депутатите, с викове: „Долу регентството! Долу Камарата! Да живее републиката!”.

понеделник, 21 февруари 2022 г.

На тази дата: 21 февруари 1848 г. Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват „Комунистическия манифест”

 

1848 г. немските философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват „Комунистическия манифест”. Трудът им е считан за едно от най-значимите политически философски произведения. Текстът на манифеста нито веднъж не е претърпявал корекции.

В предговора към немското издание на Манифеста от 1883 г. Енгелс заявява, че произведението е дело основно на Маркс. В произведението Маркс изказва твърдения относно Втория Райх и възможността от евентуална война на народите. В своите тези немският философ доказва чрез неопровержими доводи, че пролетариатът в своята същност е по-скоро едно твърдение, отколкото исторически факт.

През 40-те години на 19 в. класовата борба между пролетариата и буржоазията излиза на първи план в най-развитите страни на Европа. От 1845 до 1848 г. Енгелс и Маркс живеят в Брюксел и прекарват по-голямата част от времето си в организиране на германските работници в града. Малко след пристигането си, те се свързват и се присъединяват към нелегалната немска комунистическа лига. Комунистическата лига е приемник на старата Лига на справедливостта, основана през 1837 г., но наскоро разпусната. Тя е международно общество на пролетарските революционери с клонове в различни европейски градове и има контакти с нелегалната конспиративна организация на Луи Огюст Бланки. Макар много от членовете да са имигранти, някои от новите сътрудници са белгийци.

Комунистическата лига възлага на Маркс и Енгелс да напишат брошура, която обяснява принципите на комунизма. Така се ражда Манифест на комунистическата партия. За първи път е публикуван на 21 февруари 1848 г. Той завършва с крилатата фраза: „Нека управляващите класи треперят пред комунистическата революция. Пролетариатът няма какво да загуби, освен своите вериги. Те ще спечелят света... пролетарии от всички страни, съединявайте се!”.

Самата програма съдържа 10 точки: Експроприация на землената собственост и използване на доходите от земята за покриване на държавните разходи; Висок прогресивен данък; Отмяна на правото на наследяване; Конфискация на имуществото на всички емигранти и метежници; Централизация на кредитирането в ръцете на държавата посредством национална банка с държавен капитал и с изключителен монопол; Централизация на всички транспортни средства в ръцете на държавата; Увеличаване на броя на държавните фабрики, оръдия на производство, разчистване и подобрения на земята по общ план; Еднакви задължения на труда за всички, учреждаване на промишлени армии, особено за земеделие; Съединяване на земеделието с промишлеността, съдействие за постепенното отстраняване на различията между градовете и селата; Обществено и безплатно възпитание за всички деца. Премахване на труда във фабриките на децата в съвременната му форма.

След смъртта на Маркс, Енгелс отдава голяма част от времето си, за да довърши редакцията на Маркс на „Капиталът”.

неделя, 20 февруари 2022 г.

На тази дата: 20 февруари 1901 г. Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква


1901 г. руският писател Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква. Наказанието го застига заради романа му „Възкресение”. Религиозно-социалните му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария.

По онова време писателят е на 73 години. Душата му търси покой, но не го намира в православието и Толстой търси други пътища. Не крие, че не се уповава на църковната институция, а единствената му опора са вярата и съзнанието му за съществуване на разумен, но непознаваем Бог, който е вложил в човешките сърца божествени качества - милосърдие, жертвоготовност, доброта. А Църквата е разгневена, защото Лев Николаевич дръзва да покаже лицемерието на псевдохристиянството и бруталното насилие на държавата - неща, които е „здравословно” да бъдат премълчавани.

Днес възгледите на Толстой са наречени от изследователите „толстоизъм”, а последователите му - толстоисти. Заради тези възгледи обаче вече 113 години Църквата не отменя отлъчването на писателя.

Любопитен факт е, че в дневницит на Толстой е документирано желанието му да създаде нова религия. На преклонна възраст пък писателят създава секта и пише „Евангелие от Толстой”, в което главен обект на нападките му е Православната църква.

Романът му „Възкресение” е издаден през 1899 г. Хонорарът от романа Толстой дарява за спасяването на духоборите, които са преследвана религиозна секта в Русия. Възгледите на сектата са близки до толстоизма.

Романът отразява религиозния светоглед на Толстой, проектиран върху обществения живот в Русия в края на 19 в. Главният герой княз Нехлюдов претърпява нравствен катарзис, който настъпва при обзелото го чувство за вина при срещата му с Маслова - подсъдима проститутка, която като девойка е била съблазнена от княза и изоставена. Личната вина на Нехлюдов го принуждава да осъзнае не само своя безнравствен живот, но и изкуствения лицемерен и паразитен живот на богатите, били те държавни служители или частни търговци. Нехлюдов достига до Бога, разбиран като нравствен закон, заложен в човека. Изпълнението на този закон е смисълът на живота.

Но този смисъл те противопоставя на реалния свят, в който няма място за нравствени хора. В реалния свят господстват лицемерната псевдохристиянска вяра и бруталното насилие на държавата,на които слугуват всички хора от страх да не изгубят живота си.

Любопитен факт е, че на 82 години напуска имението си поради несъгласие с жена си, която не приема завещанието на Толстой относно правата над литературните и религиозните му съчинения, които се предоставят безвъзмездно на всекиго, който желае да ги издава, т.е. на цялото човечество. Умира в къщата на началника на малката жп гара Астапово на 20 ноември 1910 г.

събота, 19 февруари 2022 г.

На тази дата: 19 февруари. Отбелязваме 149 години от обесването на Васил Левски

 Памет за Апостола. Отбелязваме 149 години от обесването на Васил Левски. Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостола на свободата, е един от най-великите българи. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Създадената от Левски Вътрешна революционна организация е основата, на която стъпват организаторите на Априлското въстание.

Това въстание и последвалата Руско-Турска война, довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта. На 27 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче, край Ловеч. Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19. Разминаването в датите се дължи на техническа грешка, която продължава да се разпространява, тъй като тя не е коригирана в учебниците по история. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. Всяка година, на тази дата България скърби за Апостола на Свободата и отдава почит пред делото му. 

петък, 18 февруари 2022 г.

На тази дата: 18 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен в покрайнините на София

 1873 г. Васил Левски е обесен в покрайнините на София. Днес тази годишнина официално се чества на 19 февруари.


Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, революционер, идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Други негови прозвища са „Дяконът” и „Джингиби” (Неуловимият).

Турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди фаталната случка в Къкринското ханче, затова свидетелстват много негови съратници, както и самият Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията около обира на Орханийската хазна.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и знае къде може да бъде открит.

На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според различни проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.

В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, които потвърждават неговата роля в нея.

Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи.

Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това - на 21 януари 1873 г. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.

На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София (днес това е в центъра на града). На мястото, където било издигнато бесилото на Васил Левски, е издигнат паметник.

четвъртък, 17 февруари 2022 г.

На тази дата: 17 февруари 1909 г. Умира славният индиански вожд Джеронимо

 

1909 г. умира прославеният вожд на индианското племе чирикауа Джеронимо. „Прозяващият се” е един от най-известните индиански вождове. Като военен предводител на апачите чирикауа, Джеронимо се бори за запазване на техните земи в продължение на 25 години. 79-годишният вожд си отива от пневмония, след като три дни преди това вечерта пада от коня си и лежи на земята до сутринта.

Политиката на всички американски правителства по отношение на индианците е строго последователна: изтикване от техните обширни територии и въдворяване в резервати, а непокорните да бъдат избивани. Още през 1872 г. първите чирикауа са настанени в резерват в Югоизточна Аризона. Само четири групи от тях остават свободни, обитавайки Южна Аризона и Ню Мексико, но постепенно и те са унищожени.

През 1876 г. американското правителство се опитва да премести чирикауа в резервата Сан Карлос при останалите апачи. При това преселване Джеронимо успява да избяга с още 700 души, които не желаят да се откажат от свободата си.

През 1877 г. американците при провеждането на преговори пленяват Джеронимо, държат го два месеца в окови, но след това го освобождават. През май 1883 г. генерал Крук с 327 души предприема най-смелата във военната история на САЩ кампания против апачите в Сиера Мадре.

През 1884 г. Джеронимо се настанява в местността „Търки крик” в резервата „Белите планини”, където чирикауа и белопланинските апачи се опитват да се научат на земеделие. Между тях обаче има стари вражди и след една година Джеронимо със 145 души избягва от резервата. Това са неговите последни 15 свободни месеца.

След продължителните битки накрая неговата група остава с едва 16 воини, 12 жени и шест деца. Против тях са изпратени 5000 войници от армията на САЩ и 3000 от мексиканската армия. Според изказване на губернатора на мексиканския щат Сонора, само за пет месеца през 1886 г. групата на Джеронимо успяла да унищожи 500-600 мексиканци.

На 4 септември 1886 г. Джеронимо се предава в Каньона на скелетите, като се надява, че ще бъде събран с останалата част от племето си. В отмъщение обаче за неговата съпротива групата му е обявена за военнопленници за почти 30 години, като са държани затворени във Флорида и Алабама, след това във форт Сил в Оклахома.

От 1200 души чирикауа, настанени в резервати, остават 265. През 1905 г. Джеронимо моли американския президент Теодор Рузвелт да го върне обратно при племето му в Аризона, но получава отказ.

Едва през 1913 г. чирикауа са отведени на определено за тях място в резервата на апачите мескалеро в южно Ню Мексико. Двадесет и трима от останалите живи се смесват с мескалеро, а другите остават около форт Сил. В тези две места днес живеят техните потомци.

Съществува легенда, според която Джеронимо се скрива в пещера, преследван от американските войници. Чакали го отвън, но той и така и не излязъл. По-късно войниците чули, че той е някъде наоколо. Все още не е открит вторият изход на пещерата. Затова тя се казва „Пещерата на Джеронимо”.

сряда, 16 февруари 2022 г.

На тази дата: 16 февруари 1836 г. се узаконява първата българска фабрика

 

1836 г. султан Махмуд II подписва ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен - на Добри Желязков.

Добри Желязков Фетисов - Фабрикаджията бил сливенски абаджия, известен с това, че постоянно се опитвал да оптимизира процеса на производство на аба. След края на Руско-турската война през 1830 г., заедно с хиляди други българи, страхувайки се от репресии, напуснал родния си град и емигрирал в Русия. В Севастопол се захванал с търговия и скоро успял да натрупа прилично състояние.

През 1833 г. се преселил със семейството си в Екатеринослав, където имало голяма текстилна фабрика. За кратко време Желязков успял да изучи целия процес на производство, а чрез подкупи - да се сдобие с точни образци на доста от машините. През следващата 1834 г. се върнал в Сливен и в къщата на жена си в Мангърската махала открил собствена работилница, в която внедрил голяма част от наученото в Русия. Благодарение на познанията му и механизирането на по-голямата част от процеса работата му потръгнала, но това предизвикало недоволството на част от старите абаджии, които се оплакали от него.

Вестта, че един неправоверен поданик започнал да тъче сукно като европейското скоро стигнала до султан Махмуд II, който цял живот се борил за „низам-и джедид” („нов ред”) и в това видял още една възможност за обновление на империята. Добри Желязков бил поканен да представи продукцията си в двореца и на 16 февруари 1836 г. султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика.

Султанът отпуснал 2 млн. гроша, а Желязков участвал с познания, опит, труд и 80 000 гроша. От Русия били внесени една част от необходимите машини, а други били изработени на място по образците, които Желязков вече притежавал. Фабриката заработила още същата година, а на следващата султанът отпуснал още 56 000 гроша за модернизиране на производството.

Във фабриката са се произвеждали аби, шаяци и сукна. В началото са работили 80 души от България и Моравия. По-късно текстилецът е построил още две фабрики в родния си град. През 1853 г., предвид задаващата се Кримска война, Високата порта решила, че е нецелесъобразно неправоверен да ръководи фабриката, която основно снабдявала войската със сукно и, вземайки под внимание клеветите от местни турци и български чорбаджии, изгонила Добри Желязков. Фабрикаджията така и не успял да се съвземе от нанесения му удар и умрял в нищета през 1865 г. в Сливен.

вторник, 15 февруари 2022 г.

На тази дата: 15 февруари 1914 г. император Николай II издава указ за борба с алкохолизма

 

1914 г. император Николай II, последният император на Русия, издава указ за борба с алкохолизма.
Николай II се качва на престола през 1894 г. след смъртта на баща си. Възцаряването му събужда известни надежди в обществото за либерализация. Тези надежди скоро биват попарени от самия монарх, който в началото на 1895 г. заявява открито пред представители на земствата и дворянството, че ще брани принципите на самодържавието и ще продължи водената от баща му Александър III консервативна политика.
Император Николай II е принуден да се отрече от трона по време на Февруарската революция през 1917 г. Царят и семейството му са поставени под домашен арест в двореца „Царско село” край Санкт Петербург. Няколко месеца по-късно са преместени в Тоболск, Урал, а през април 1918 г. - в Екатеринбург, Урал. Цялото семейство заедно с личния им лекар и трима прислужници са застреляни през юни 1918 г. Екзекуцията се извършва без съдебен процес.
Решението на Николай II практически е първата кампания срещу алкохолизма в Русия. В последствие са организирани подобни кампании и през 1958, 1972 и 1985 г., но… нито една практически не е успяла да намали употребата на алкохол сред населението. Включително и през 2010 г. руският премиер Владимир Путин одобри концепция за контрол върху алкохолната продукция, която предвижда употребата на спиртни напитки в страната да намалее двойно до 2020 г., а нелегалният пазар на алкохол да изчезне изобщо.
Любопитен факт е, че концепцията на правителството предвижда да се намали броят на бирените и винените фестивали и конкурси в Русия, да се ограничи и рекламата на спиртни напитки, а скритата им реклама в крайна сметка да се забрани. Затова пък властите ще рекламират по-активно здравословния начин на живот, ще създават центрове за борба с алкохолизма.
По официални данни в Русия днес има 2,7 милиона болни от алкохолизъм, а според експертни оценки - те са поне 5 милиона. Средният жител на страната изпива за година 12,5 л водка, 80 л бира, 9 л вино и почти литър коняк, показват анализи на официалните продажби. Най-много водка се пие в Москва и Чукотка (над 20 л годишно), а в Петербург и Челябинска област е установен руски рекорд по изпита бира - над 120 л за година. Най-много алкохолици има в Магаданска област, където са се пропили близо 6 на сто от населението.

понеделник, 14 февруари 2022 г.

На тази дата 14 февруари: Празнуваме Свети Трифон Зарезан, честван като Ден на лозаря и празникът на Свети Валентин.

 На 14 февруари е празникът по стар стил на Свети Трифон Зарезан, честван като Ден на лозаря, и празникът на Свети Валентин. 

Денят на лозаря - Трифон Зарезан, е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон. Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на Свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари. 
 
В празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: "Колкото капки, толкоз коли грозде". Кулминацията на празника е избирането на "цар на лозята" - обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото "царуване" да се роди обилен плод. 


Празникът на влюбените - Свети Валентин 
 
Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин. Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран. 

 

неделя, 13 февруари 2022 г.

На тази дата: 13 февруари 1974 г. Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз

 

1974 г. Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература, е изгонен от Съветския съюз.

На 10 ноември 1961 г. Солженицин чрез Раиса Орлова, жена на негов колега от „шарашка”-та (бел.ред. жаргонно название в СССР на секретните научноизследователски институти, подчинени на НКВД, в които работят лишени от свобода инженери и учени) Лев Копелев, предава ръкописа на „Един ден на Иван Денисович” на Анна Берзер, редактор на отдел „Проза” в списание „Новый мир”.

На 8 декември Берзер показва творбата на редактора на изданието Твардовский. На 9 декември Копелев изпраща на Солженицин телеграма: „Александър Трифонович е възхитен”. На 11 декември Твардовский телеграфира на Солженицин и го моли да пристигне в Москва. Още на следващия ден се провежда първата среща на автора с редакцията на „Новый мир”.

Твардовский добре разбира, че „Иван Денисович” няма да мине през цензурата, но в навечерието на XXII конгрес на КПСС, на който Хрушчов се готови да прокара решението за изваждане на Сталин от Мавзолея, той преценява, че момента е настъпил. На 15 септември Лебедев съобщава на Твардовский, че Хрушчов е прочел повестта, одобрил я и е наредил да бъдат предоставени в ЦК 23 екземпляра от ръкописа за всички членове на ръководството.

На 18 ноември излиза броят на „Новый мир” с повестта и започва разпространението му в страната. Тиражът е 96 900 бройки, но по нареждане на Хрушчов е увеличен с още 25 000. След няколко дни повестта е преиздадена в „Роман-газета” (700 000 бройки), както и в отделна книга.

Солженицин изведнъж става знаменитост, но след свалянето на Хрушчов задухват други ветрове. На 5 февруари 1966 г. партийният бос на Узбекистан Шараф Рашидов внася в политбюро записка, в която специално споменава Солженицин, наричайки го „клеветник” и „враг на нашата забележителна действителност”. На 10 ноември 1966 г. се провежда заседание на политбюро по идеологическите въпроси. На Солженицин ясно е показано, че може да се впише в системата, ако забрави за „темата за репресиите” и започне да пише за живота на село или за нещо друго.

В СССР кампанията срещу Солженицин придобива безпрецедентен характер. От времето на Троцки пропагандната машина не се е борила с такъв размах срещу един човек. Във вестниците всеки ден излизат писма от „съветски писатели” и „обикновени труженици” с призиви: „Аз не съм чел тази книга, но съм дълбоко възмутен от нея!”.

На 12 февруари 1974 г. Солженицин е арестуван, а на следващия ден лишен от гражданство и изхвърлен „извън границите на СССР”. Любопитен факт е, че в цялата история на Съветския съюз това наказание е прилагано само два пъти - за Троцки и за Солженицин. Скоро след изгонването на писателя всички издания на „Един ден на Иван Денисович” са иззети от библиотеките. Със специална заповед всички произведения на Александър Солженицин са забранени официално, а ограничението е отменено на 31 декември 1988 г.

След август 1991 г. Солженицин бе един от малкото политически емигранти, които се завърнаха в родината си. Надеждата му да се превърне в национален пророк подобно на Лев Толстой не се сбъдва. На руснаците, затънали в текущи проблеми, не им е до глобалните въпроси на битието. Обществото не е склонно да приема когото и да е било като неоспорим авторитет.

събота, 12 февруари 2022 г.

На тази дата: 12 февруари 1924 г. открита е гробницата на Тутанкамон

 

1924 г. е открита гробницата на Тутанкамон. Небхеперура Тутанкамон, наречен при раждането си Тутанкатон, е египетски фараон от 18-тата фараонска династия. Любопитен факт е, че младият фараон става най-известният владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление.

Всъщност гробницата е открита на 4 ноември 1922 г., но до скритите вътре  съкровища, откривателите достигат година по-късно.

Лорд Джордж Хърбърт Карнарвън е английски благородник. През 1900 г. претърпява пътен инцидент - колата му се преобръща, той получава мозъчно сътресение, а като резултат от лечението и настъпилите усложнения - и астма. По съвет на лекарите той започва да води по-спокоен живот, и се премества да живее в Египет. Скоро след пристигането си там, Лорд Карнарвън е запленен от историческото наследство на страната и от величието на разкритите тогава паметници. С течение на времето Карнарвън разбира, че познанията му като любител-археолог са недостатъчни за провеждане на систематични разкопки, и се обръща за помощ и съвет към директора на Египетския музей - Масперо.

Масперо го свързва с Теодор Дейвис - откривателят на мумията на Ехнатон и човекът занимаващ се дотогава с проучването на царските гробници. Дейвис притежавал и правата за разкопки в Долината на царете, и през 1914 г. продава концесията на Лорд Карнарвън, смятайки, че всичко в долината е изследвано, и считайки, че по-нататъчни разкопки са само и единствено загуба на време и пари.

А лорд Карнарвън се сдобива с концесията главно заради настояването от страна на Хауърд Картър - учен археолог, считащ, че Долината на царете крие още загадки и съкровища.

Разкопките започват през 1917 г. с отстраняването на големи количества пръст и отломки, като още в първите месеци археолозите откриват остатъци от неизвестни стени на метър от гробницата на Рамзес VI. По-късно се оказало, че това били бараките, в които са живели строителите на гробниците в района. Картър решил да не бута стените.

С течение на годините работа не било открито нищо, търпението на Карнарвън се изчерпвало, а в разчистеният периметър нямало и следа от гробница. На Картър бил даден срок от още един сезон, преди да спре финансирането на проучванията.
Отчаян и намиращ се в безизходица, Картър решил да бутне стените на постройките и да отстрани натрупаните отпадъци. Това станало през ноември 1922 г. На 4 ноември работниците спрели да работят и останали на място. В една от ямите, където били премахнати скалните отломки, се показало грижливо издялано стъпало.

Работата не спира и скоро работниците достигат врата. Картър пробива малка дупка и вижда коридор, пълен със скални отломки. След откритието той пише телеграма на лорд Карнарвън и го чака търпеливо три седмици, докато пристигне от Англия.

След пристигането на Карнарвън първата врата била разбита, а коридорът с отломките - разчистен. В първата гробна стая намерили безброй предмети - статуи, фигури на странни животни, както златни и позлатени предмети от бита. Те били първите от близо 3000 години, които виждали тези съкровища.

На десетина метра от първата врата археолозите се натъкнали на втора, с печат на Тутанкамон. Тя водела до помещение, в което имало подреден цял „музей” - вази, ракли, златни жезли, столове, каляски, златен трон, както и три големи украсени с глави на животни легла. Сред откритите предмети били и две статуи в човешки ръст, изработени от черно дърво, със златни сандали, позлатени дрехи, и с жезъл в ръка, като около челата на фигурите се виела змия, която била царски символ. В краката им се търкалял изсъхнал букет от полски цветя.

Там била намерена и трета врата, която Картър и Карнарвън не отворили. Заели се със съхраняването и описването на предметите от другите две помещения, като получили разрешение от правителството да използват за склад гробницата на Сет II, където складирали и консервирали всички открити предмети. С това се занимавали до 1923 г., когато дошло време да се отвори и третата врата.

Зад нея се намирало помещение с площ от 26 кв.м. В него се намирал позлатен саркофаг, а в него имало други три позлатени и заключени саркофага. Четвъртият бил от жълт кварцит. Последният ковчег бил от масивно злато, а върху него бил изобразен ликът на владетеля. Когато капакът бил повдигнат, се показала уникалната и безценна погребална маска на Тутанкамон, както и непокътнатата мумия на владетеля. До нея са открити още предмети - диадеми, кинжали, амулети, нараменници, пръстени и възглавница. Те били пренесени в музея, а мумията на фараона - изследвана и върната в саркофага.

Любопитен факт е, че поради неправилно съхраняване след откриването на мумията на Тутанкамон, тя се е разделила на 13 части, а като цяло методите на Картър - които били „грижовни” за времето си, днес се определят като „варварски”, което всъщност е нанесло непоправими щети по намерените предмети и мумията.

Днес в Музея в Кайро са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Като най-ценен артефакт се пази позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.