Ангела Меркел не ставаше за нищо. Тя хал хабер си нямаше от
политика. Наред с това не
Жестоката критика към Меркел, която днес е известна като
"желязната лейди" идва не от друг, а от нейния благодетел Хелмут Кол.
В края на седмицата на германския книжен пазар излиза
“Заветът – тайните протоколи на Кол”. Журналистът Хериберт Шван в съавторство с
Тилман Йенс предлага едно прелюбопитно четиво, което в никакъв случай няма да
се хареса на Хелмут Кол.
Шван е водил над 600 часа разговори с ексканцлера през
периода 12 март 2001 г. - 27 октомври 2002 г., които е записвал на диктофон.
Той е бил помолен от Кол да участва в написването на биографичната му книга. Тя
излиза от печат, но впоследствие двамата се скарват. Защо, историята мълчи.
Сега Шван публикува скандални излияния на Кол, които е
премълчал в биографичната книга. Сп. “Шпигел” публикува в аванс акценти от
“Заветът – тайните протоколи на Кол”.
За германската общественост не е тайна защо ексканцлерът
разчиства сметки с Ангела Меркел. Нейният пръв наставник в политиката е Лотар
де Мезиер, първият и последен демократично избран премиер на ГДР. Той управлява
в Източен Берлин от 12 април до 2 октомври 1990 г., на идния ден Германия е
обединена. Същата година Кол печели общите избори и трябва да състави кабинет.
Той иска от Де Мезиер да му предложи за министър политически неопетнена млада
жена от ГДР, която да е член на Християндемократическия съюз. За Де Мезиер това е Меркел,
заместник-правителствен говорител при неговото управление.
Така тя става първо министър на семейството и младежта (1991
– 1994 г.), впоследствие на околната среда (1994 – 1998 г.).
Кол губи изборите през 1998 г., идната година на бял свят
излизат и черните каси за финансиране на неговия ХДС. Меркел вече е генералан
секретар. На 22 декември 1999 г. “Франкфуртер алгемайне цайтунг” публикува
нейна остра статия. “Партията ни трябва да се научи да проходи и в бъдеще да
приеме борбата с политическия си противник (социалдемократите – бел. ред.) и
без нейния стар биткаджия, както сам често и с удоволствие се нарича Хелмут
Кол.”
След публикацията конгрес отне на Кол титлата почетен председател
на неговия ХДС. Това той никога няма да прости на Меркел и ненавистта му към
нея е обяснима.
Какво още казва Кол за бъдещата канцлерка?
“В моите очи тя е една жена, която изтеглих в рибарската си
мрежа от морето на безименни млади политици и тя за благодарност се отвърна от
мен в мрачните часове на аферата с партийните дарения. Можеш само да се
прекръстиш. Права беше майка ми – първо захапват ръката, която те благославя”,
откровеничи Кол.
Как обаче оценява ролята на Михаил Горбачов за рухването на
комунизма и обединението на Германия?
За Кол отиването на ГДР в небитието е станало заради
слабостта на Москва. И далеч не заради появилото се ново гражданско общество в
ГДР.
“Съвършено погрешно е да се смята, че Светият дух се е
появил над площадите в Лайпциг и е променил света,” изрича Хелмут Кол пред
микрофона на журналиста Шван.
“Горбачов се беше вторачил в литературата и беше длъжен да
прозре, че е стигнал до задника на Пророка (разбрал е, че системата е рухнала –
б. р.) и вече не е в състояние да удържи режима. За него беше ясно, че ако иска
да запази комунизма, непременно трябва да го реформира. Така се зароди идеята
за перестройка”, разсъждава Кол.
Публично той винаги е отдавал значимото на Горбачов за
обединението на Германия, което е неоспорим факт. В разговора си с Шван обаче
Кол стига доста далеч спрямо Горби, когото иначе нарича свой приятел: “От
Горбачов ще остане това, че зачеркна комунизма, донякъде против собствената си
воля, но де факто го направи. Без насилие. Без кръвопролитие. Не се сещам за
повече от това, което действително ще остане след него. Може и да си на мнение,
че съсипването на една цяла империя изобщо не е лоша жизнена равносметка, не и
в очите на един християндемократ, който винаги се е борил срещу комунизма.
Истината обаче е, че Горбачов се провали.”