неделя, 2 ноември 2014 г.

Репортаж от една от най-щастливите страни

В Бутан щастието на нацията е по-важно от брутния национален продукт

Бутан е единствената страна в света, където националното богатство се измерва както по количеството на брутния национален продукт в икономиката, така и по брутното национално  „щастие” в духовната сфера на човека. При бутанците се говори, че едва когато и богатият човек от долината  разбере, че не е толкова важно колко имаш в ръцете, а колко имаш в сърцето – тогава и по света няма да настъпват кризи и братоубийства, най-после и той, клетият, ще заживее като разумно същество.
Когато през 1999 г. кралят отменя възбраната  върху телевизионни предавания и Интернет той прочита пред събралото се множество около двореца му една от най-тъжните си речи: „Днес, ние с вас правим една критична стъпка към опознаването на света около нас – казва той. – Всички знаем риска, който поемаме. Модернизацията може да направи живота ни по-лек, но прекомерната употреба на новите неща, които ще нахлуят отвън, може да завърши лошо...” По-късно британските журналисти, които обезателно се пъхат навсякъде дори и без да знаят за какво става дума, си позволиха да кажат неща с лека насмешка към него. Но Кралят не се поколеба още ваднаж да защити убеждението си, че за неговия народ националното щастие е по-важно от брутния национален продукт.
Миналата година, при поредното официално международно анкетно изследване в Бутан 97% от населението се самоопредели като „Щастливи” и „Много щастливи” хора.  Бутанците са по-щастливи в живота си от японци и американци. Отгоре на това през 2007 година Бутан бе на второ място в света по нарастваща икономика – 22.4 %, все пак успех, независимо от малката величина на  конкретните  цифри.

..............................

Да, в Бутан няма криза. Но не заради това на там се отправиха преди месец  неколцина жители
на Аризона, сред които и кореспондентката на в. „България Сега” от Зимните олимпийски игри във Ванкувър Искра Велинова – Балчева. Знаете нейната история – тя е олимпийска и световна медалистка при академичното гребане, живее и работи в Скотсдейл, има свой масажен и рехабилитационен център в известния „Тенис, скоуш, фитнес  и плувен клуб Ла Камариля”. Още и Галина Михалева – моден дизайнер от Скотсдейл, Антоанета Балабанова – фотограф от Финикс и Красимира Петкова от Бостън. 
- Носиш ли ни малко щастие от Хималаите? – питам Искра Велинова  веднага след завръщането й от екзотичното пътешествие.
- Не, щастието не се изнася от Бху-Тхан – казва Искра, но и по телефона личи, че си е взела малко - поне за себе си, от „Високата земя” както се превеждат тези две думички.
После разбирам, че  на езика дзонг-кха бутанците наричат страната си още и „Друк Юл” – Страната на гърмящия дракон! Този симпатичен дракон  може да се види с цялата си красота на всяко късче от националното им знаме! Велик дракон! Бутан още се нарича и „Южната страна на лековитите билки”, което ни подсказва, че  при тях все още няма здравна реформа, здравна каса и здравно застраховане - три от най-жестоките змии, които изпохапват с отровното си жило  щастието на хората и в България и в САЩ.
Питам я защо не емигрира в Щастливата страна? А тя се смее, търси причината в Джонатан, който сега завършвал  хай-скул, във ветеранските регати, където не може така изведнъж един световен шампион да си напусне лодката, но накрая си признава, че толкова  вече се сраснала с таксите, с банките, с глобите, с американския стил на работа до дупка, че не може да преживее повече от месец без всичко това внимание към нея.

Мистерията около необикновеното пътешествие постепенно се разплита.  Пътуването е организирано от съпруга на една нейна клиентка, чиято родна страна е именно Бутан. Маршрути, визи за 12 човека, 4 от тях българи, хотели, катерения по  ледниците, които почват от под самия трон на Бога, планински водачи и атракции - всичко организира въпросният Phurba. От Искра и от другите – само  по някакви си 1800 в презрени зелени банкноти. Не е ли прекрасно?
Полет Лос Анджелис – Хонконг - Банкок. От Банкок за Тхим-пху, столицата на Бутан, летят две бройки аероплани. Пистата е тясна, къса и една. Носът на самолета почти се забива в отсрещните скали, които съвсем наблизо прерастват в Хималайски върхове.
- Хората са гостоприемни и приятелски настроени – казва Искра. – Говорят се няколко езика, но всички знаят и английски, който е вторият официален език.  Имат малко нгултрум, както тук се именуват доларите и левовете, но са им достатъчни за всичко. „Международната валута” за тях са индийските рупии. Храната им се състои предимно от червен ориз, жито, картофи, пилешко месо, но и много свинско. Правят се пелмени с месо, чудесни супи. Имат идеален мед, имат си и собствено производство на уиски и вино. Изсушеното месо от як е деликатес. Много зеленчуци и подправки. Всичко е приготвено вкусно и майсторски. Само трябва да се внимава с най-лютивите чушки, които може да се родят в природата. Тук са. Всичко е здравословно, всичко е „органик”!  Мъжете се обличат в дълги роби с колан, жените в дълги рокли с изключителни цветове. Има много коприна – тъче се на домашни и фабрични станове.  Архитектурата прави впечатление с красотата на линиите и цветовете. Има много старинни крепости и манастири, в които се учат децата. Национални спортове са стрелбата с лък и дартс - хвърляне на стрелички. Европейският футбол и борбата се ползуват с голямо уважение. Но има още и тенис на маса, баскетбол и таекуондо. С нас пътуваше и един американец, който носеше със себе си много съоръжения – щеше да  учи местните хора на голф!
Питам Искра как се придвижват хората сред тези планински каскади.
- Имат достатъчно пътища, но те са тесни и понякога две малки коли, особено при среща с някой миниатюрен вен,  се разминават по тях с доста маневри. До 3000 метра височина добрата стара една- единствена конска сила върши много добра работа.  По нагоре човек трябва да вземе як – много надеждно и сериозно превозно средство. Но хората сами ходят много и с видимо положителна нагласа. Толкова е красиво всичко, сред което се движиш, че те мами все напред и напред! Като магия е. Не можах да се находя. Пак ще отида.

Имат ли все пак хората болници, сходни с нашите понятия...
- Да и те са миниатюрни, чисти, сигурни. Лекува се както с прочутите стари  тибетски медицински практики, така и с традиционната западна медицина. При лекарствените средства преобладават билките. Накупихме си книги по билкарство. Бяхме в един музей на хималайските билки, който ако го имаше по нашите места мнозина хора биха били по-здрави и щастливи. Иглотерапията е повсеместно  лечение.
Беше ни много интересно да видим и как се прави хартия по „домашен начин”.  Хилядолетия я правят така по тези места. Разбира се, че има вестници, вече и списание, телевизионен канал, тук-там и Интернет.
Хората сами се подстригват. Момичета и жени ходят в еднотипни бритончета,  изглеждат  доста свежо, малките деца са много добре възпитани, разумни и не плачат. Основните развлечения са религиозните и светски празници, на които се танцува много.
Ето как е възприела Страната на гърмящия дракон и една друга наша сънародничка – модната дизайнерка от Скотсдейл Галина Михалева, която в цивилизована Аризона има свой моден салон и глези понякога аризонци с модни ревюта.
- Трудно е да се разказва за Бутан, необходимо е да се усети...  за мен това пътуване беше най-невероятното,  духовно обогатяващо, и най-важното – променящо начина ми на мислене в много отношения.

Началото не можех да се освободя от поведението си на визуален консуматор и непрекъснато
се питах:  какво прави Бутан толкова желано място, толкова мистериозно преживяване? Освен невероятната осанка на Хималаите  и семплата архитектура.... Визуално няма кой знае какво да се види, ако това е повода за пътуването. Во в Бутан не се ходи просто така, там се ходи с определена цел. Преди да тръгна аз получих пожелание от приятел – „да събера ведро, пълно с тишина и капчици, просветление! Просветлението е причината, поради която се ходи в Бутан.
НЕ СЕ ПОЛУЧАВА ТО ТАКА ЛЕСНО! Но усещайки положителната енергия, която е в изобилие там,  идваща от отношението на хората – техният семпъл начин на живот, отношението им към природата, отношението им към всички живи същества, отношението им към будистката философия, започваш да усещаш и малко от това загадъчно просветление...
Всичко там е толкова просто, и в същото време толкова велико! Наблюдавайки дори малките деца,  облечени в техните традиционни костюми,  /”gho” -  за момче,  “kira” - за момиче/ играещи на воля по полянките, ме караше да си мисля, че наистина щастието витае във въздуха. Бутан не е богата страна, но четвъртият крал Jigme Singue Wangckuck представи уникалната философия на управление, която е заинтересована от друг вид богатство - gross nashional happiness! Няма друго място на света подобно на Бутан. Препоръчвам го на всеки. С нетърпение очаквам следващото   посещение!
... Кралство Бутан.  Крал Джигме Хесар Намгиал Вангчук. Независимост от 1907 година. Площ  -  47 000 кв. км. По-малко от половин България. 670 000 души население. 75% будисти, 25% индуисти. На север вечен сняг,  ледници и връх Кула Камгри 7554 метра.  В центъра и на юг планински райони на височина 1500 - 2500 метра. Лято – температура 17-18 градуса по Целзий, през зимата – до минус 15. Препитание – земеделие, скотовъдство, туризъм. На 3100 метра височина се намира старата столица  Пунакха  с един от най-старите манастири в Хималаите – Пунакха Дзонг.  Сред най загадъчните и красиви манастири  в Хималаите е и Тактсанг – „Тигрово гнездо”, построен на скална ниша над долината Паро...

Климент ВЕЛИЧКОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар