Украинският блогър Карпенко показа Цветан от Варна, който след злоупотреба с алкохол е подписал договор да воюва за Путин, а сега е в украински плен.
Карпенко се свързва по видеочат с майката на Цветан.
Една варненска трагедия: От Канада до украинския плен за 3 милиона рубли (30 000 евро)
Историята на Цветан от Варна е класически пример за това как личната криза, съчетана с алкохолна зависимост и руска пропаганда, може да отведе един човек от подредения живот в Канада до окопите на Украйна като руски наемник.
Пътят към дъното
След години на гурбет във Великобритания и Канада, Цветан се завръща в България след тежък развод. У дома във Варна той попада в капана на алкохолизма, консумирайки до литър и половина ракия на ден. В това състояние, подхранван от англоезични и български канали с руска пропаганда, той решава, че „спасението“ е в Русия. През септември 2025 г. заминава при роднини в Новосибирск, където бързо пропилява спестяванията си от 6000 евро и отново се връща към чашката.
Илюзията за „работата в тила“
Цветан се поддава на агресивните реклами за набиране на доброволци. Куратор от руската армия го уверява, че като чужденец ще работи в тила — като готвач или шофьор — срещу огромната сума от 3 милиона рубли (около 30 000 евро) при подписване на договора. Реалността обаче се оказва брутална. Вместо черпак, на 14 януари 2026 г. той получава автомат и само 11 дни обучение, след което е хвърлен в щурмова рота.
Пленът като единствен изход
Първата му бойна мисия се оказва последна. Заедно с наемник от Нигерия, Цветан е пратен на смъртоносен 7-километров поход под обстрела на украински дронове. Докато вижда как неговите спътници умират в полето, той успява да достигне до окоп, където вместо „свои“, го чакат войници от ВСУ. Цветан се предава без съпротива, а българският паспорт в джоба му изненадва украинските бойци.
Разговорът с майката: Прошка или присъда?
В интервю с украинския журналист Дмитро Карпенко, варненецът успява да говори с майка си чрез видеовръзка. Павлина Михова, чието семейство е добре реализирано (дъщеря архитект и успешен бизнес в туризма), е категорична: синът ѝ е направил фатална грешка. Тя открито заявява, че предпочита той да бъде осъден в Украйна, отколкото да бъде върнат в Русия при размяна, където отново би бил пратен на сигурна смърт.
Цветан е изправен пред тежка дилема. Като наемник в Украйна го грозят до 12 години затвор. Ако бъде разменен за украински военнопленници и пратен в Руската федерация, той вероятно отново ще бъде върнат на фронта.
Когато Цветан споделя раздвоението си – дали да иска обмен в Русия, или да се надява на връщане в България – майка му е непоколебима: връщане в Русия не е вариант. Тя отхвърля всякакви внушения, че го е подкрепила в това решение, и ясно заявява, че всеки трябва да поеме отговорност за изборите си.
„Направих огромна грешка, не трябваше да напускам България“, признава наемникът, молейки за прошка. Отговорът на майка му е болезнено откровен – макар да го обича като негов родител, въпросът с прошката остава отворен и сложен.
Собствената му майка признава, че затворът в Украйна изглежда като по-безопасната съдба за сина ѝ, отколкото „свободата“ в руската армия.
Журналистът Карпенко завършва случая с благодарност към българите, които подкрепят Украйна, изразявайки надежда, че Цветан ще бъде последният български гражданин, подведен от руската машина за месо.
Подкрепи блога с дарение!