сряда, 24 декември 2014 г.

Как през 1978г. ген. Чочоолу напада "Столипиново" с два батальона танкове

През 1978 г. колони с танкове и бронетранспортьори навлизат в "Столипиново". Макар в онези години никога да не е излизала официална информация, слухът за случая светкавично обикаля България. Затова историческият погром над ромската общност в прословутия пловдивски квартал се носи от уста на уста по времето на социализма.

В основата на инцидента стои неразкрито тежко престъпление, извършено от роми. През лятото млада семейна двойка се разхожда в квартал "Изгрев" в Пловдив. Внезапно е нападната от тълпа цигани, които искали да ги ограбят Младият мъж обаче не се сдържал и им оказал съпротива. За отмъщение разярените роми заклали и двамата на място.

На всичкото отгоре момичето било бременно. Въпреки че веднага започва разследване по случая, милицията така и не залавя убийците.

Оказало се обаче, че загиналият младеж не е случаен. Той бил племенник не на кого да е, а на известния генерал Стою Неделчев, по прякор Чочоолу. По времето на соца генералът е жива легенда и бил известен с това, че не си поплюва. Арестуван преди 9 септември за кражба на добитък, в затвора Чочоолу "попаднал на хора" и се запалил по комунистическите идеи. Затова след като го освободили, веднага заминал за СССР. През войната оттам го изпратили с парашут да извършва диверсионна дейност и да организира съпротивата у нас. Самият той оглавил един от партизанските отряди - "Христо Ботев", а по-късно става командир на партизанска бригада "Георги Димитров" и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона.

Независимо, че бил един от най-издирваните хора в царството и имал две издадени смъртни присъди по Закона за защита на държавата, властите така и не успели да го заловят.
Заради способността му да се измъква под носа на жандармерията получил прозвището "Пантерата". 

В онези години големите му заслуги към комунистическата власт и връзките със Съветския съюз го превърнали в недосегаем. Едва ли не можел да прави каквото си поиска и никой, дори по върховете в Политбюро не смеел да му се противопостави. Даже единствено на него по изключение му издали специално разрешение да козирува с лявата ръка, тъй като движел трудно дясната вследствие на нараняване от годините на войната. 

По времето, когато става инцидентът в "Столипиново", ген. Неделчев командвал армейските части в тогавашния Старозагорски окръг. Веднага след като научил, че убийците на племенника му не са разкрити, Чочоолу заминал за Карлово. Там влязъл в поделението на танковата бригада и незабавно вдигнал под тревога два танкови батальона.

Накрая, без да се съобразява, с когото и да било, лично повел колоната танкове към Пловдив.
Хората му обграждат квартал „Столипино“, който се населява от 50 хиляди цигани.

Събарят една къща, а генералът довежда до знанието на обитателите на квартала, че ако до сутринта не му предадат убийците, ще започнат да събарят и другите.
Понеже се стъмва, той издава заповед никой да не се показва навън преди да се разсъмне, защото ще стрелят на месо. Идват тежко въоръжени милиционери и започват да претърсват домовете. Група мъже на млада  и средна възраст, въоръжени с брадви и ножове, оказват съпротива, но направо са пометени от милиционерите, които прибягват и до брутални действия.

Всеки, у когото е намерен нож, брадва или нещо друго, което може да се използва като оръжие, е арестуван и затворен в мазетата на пловдивската община. Там попадат и жени, които отправят клетви към блюстителите на реда и военните.

При акцията са открити крадени вещи, пари, за които тези, у които са намерени, не могат да дадат обяснение за техния произход.

„Столипино“ изтръпва в панически страх. След няколко дни някой „пропява“ на милицията кои са убийците и те са заловени. Ген. Чочоолу иска да му ги предадат и лично да ги разстреля, но милицията успява да ги опази и ги предава на прокуратурата. Оказва се, че това са 9 мъже на възраст от 23 до 36 г. Съдът осъжда 4 от тях на смърт, а останалите получават от 17 до 25 г. лишаване от свобода.

Случилото се така наплашва обитателите на „Столипино“, че до 1992 г. никой от тях не си позволява да извърши дори най-дребното престъпление. За самоволно проведената от Чочоолу акция му е наредено да излезе в неплатен отпуск, а на следващата година (1979 г.) генералът е отстранен от всички длъжности.