Тайните жестове на масонството!

Портрет на кралицата на Англия Мария Анриета

със свалена корона, символизираща резигнацията от власт,

рози и красив жест на дясната ръка, който е нещо

средно между “среден пръст”

 и “средни пръсти”, художник Антони ван Дайк, XVII в.

Книгата „Рокфелер център” в Ню Йорк и тайните жестове на масонството" възражда спомена за старите традиции на Свободното масонство, единствени запазени следи от които са многобройните произведения на приложното изкуство от епохите на Ренесанса и Барока. Стъпвайки на тях, тя изследва идейния замисъл на създадения в духа на новите традиции на Свободното масонство – датиращи от 1717 г. – „Рокфелер център“ в Ню Йорк, който е една от основните архитектурни, художествени и идеологически забележителности в САЩ.

Предлагаме ви откъс, посветен на връзката между масоните и американските президенти и фамилията Рокфелер.

Разпознавателните атрибути и жестове на масонството

Така стигаме до въпроса за същинския произход на идеите, вдъхновили

създаването на “Рокфелер център” в Ню Йорк. Те явно произлизат от кръговете на Свободното масонство в САЩ. За целта първо ще изясним външния начин, по който в миналото се демонстрира членството в дадено масонско общество. Той се отличава с употребата на определени опознавателни атрибути и жестове, които не обясняват, но визуализират това чрез средствата на изобразителното изкуство, а през последния век и на фотографията.

Съществуват многобройни произведения на изкуството, на които последователите на масонството демонстрират принадлежността си към него чрез използването на различни символични атрибути и телесни жестове. От първите най-често срещани са пергелът и книгата, които са специфични също за иконографията на Бог Отец. Поради това, че тя е с по-древен произход от този на Свободното масонство, означава, че в художествено отношение то се явява неин наследник и продължител. Използването на характерните за тази иконография атрибути и жестове показва, че всеки член на ордена съзнателно се идентифицира с образа на Бог! В някои от случаите, когато става въпрос за кралска особа, се използват и допълнителни атрибути като например жезълът и земният глобус. Много често срещан атрибут също са масонските ръкавици.

Сред най-разпространените масонски опознавателни жестове е този с повече или по-малко деликатното показване на среден пръст или на двата събрани средни пръста на едната ръка. Той, също както атрибутите, е заимстван от иконографията на Бог Отец. Втори такъв опознавателен жест е посочването с един или повече пръсти неопределено в посока настрани. Той също има “божествен” произход и се използва в релефа над входа на Центъра. Трети и четвърти характерни жестове са скриването на едната или двете ръце и извиването на главата настрани. Чрез тях всеки масон се идентифицира със своя най-висш субект на обожание – този на Бог Отец!

Използваните от тях атрибути и жестовете няма да бъдат обяснени, а само посочени, тъй като смисълът им изисква написването на отделна книга. За краткост ще наречем въпросните разпознавателни жестове “среден пръст”, “средни пръсти”, “извърната глава”, “посочване настрани” и “скрита ръка”. Извръщането на главата в профил или полупрофил, което води до избягването на погледа на зрителя, също е заимствано от иконографията на Бог Отец. Когато обаче погледът среща този на зрителя, създава впечатление на сериозност, дълбочина, загадъчност, безпристрастност и недоизказаност. Под всеки един от портретите има кратък коментар, независимо че с изразителността си те говорят сами за себе си.

Официален портрет на Джордж Вашингтон

 в ритуално масонско облекло, 

орнаментирано

със символите пергел и Всевиждащо Око на Озирис, XVIII в.

Хиляди са портретите от този тип, с които са пълни световните художествени галерии и частни колекции. Освен всичко друго, те показват размерите на съпричастността и отдадеността на стария западноевропейски елит към кръговете на Свободното масонство. С все по-голямото отпадане на заплахата от Римокатолическата църква в края на Ренесанса техният брой нараства. Интересен е и фактът, че типичните масонски жестове се срещат и на много портрети на жени. Вероятно не всички от тях са били наясно с тайните на братството – както със сигурност и не всички от мъжете, – тъй като в далечното минало жени в него не са били допускани. Но така или иначе, както се вижда от следващите примери, поне външно за тях е било важно използването на масонските атрибути и жестикулации. Възможно е това да е било модно. Когато на тях фигурират цветя (особено рози), воали или твърде отворени деколтета, това означава индентификация с особено важната за масонството и свързана с действието на Светия Дух богиня Венера. (Розата е също цвете на Изис.) Кралиците често се изобразяват с друг характерен за масонството жест, а именно свалянето на короната, което означава символичен отказ или резигнация от власт.

Връзката на президентската институция на САЩ със Свободното масонство

Редица президенти на САЩ са членове на ордена на Свободните масони в една или друга негова разновидност. Най-известният от тях е Джордж Вашингтон, който като основател на президентската институция на САЩ на практика слива в едно държавната и масонската власт. Това е първото в историята официализиране на масонството, което води до симбиозата на иначе антагонистичните екзотерически (светски) и езотерически принципи, с всички произтичащи от това последствия.

На много портрети Джордж Вашингтон демонстрира своето членство и ранга си в масонството. Той винаги прави това съвсем открито и съзнателно, използвайки ритуално масонско облекло или характерната жестикулация и атрибути за идентификация. След неговата смърт това се прави и от почти всички следващи президенти на САЩ.

Портретна снимка на Джон Рокфелер-баща

с жестове “среден пръст”, “скрита ръка” и

 “извърната глава”.

Връзката на Джон Рокфелер баща и син с масонството

До ден днешен достоверни сведения за членство на Джон Рокфелер баща и син в структурите на Свободното масонство не са открити. За тяхна чест обаче никой от двамата не е скрил принадлежността си към тях, а напротив, и двамата я оповестяват по гореописания, традиционно приет от него начин. За това говорят редица техни портрети и фотографии, на които позират, демонстрирайки някои от типичните жестове на масонството. Те се откриват например на официалния портрет на Джон Рокфелер-баща, където той седи на стол, загърнат в дълъг шлифер.

Главата му е извита настрани, а дясната ръка е скрита под ръкава на шлифера. Тези два жеста могат да се считат за масонските “извърната глава” и “скрита ръка”, но могат да бъдат взети и за “случайни”. Същите се откриват и на портретната фотография.

Той не може да бъде случаен. Другата ръка е прибрана в джоба.

Джон Рокфелер-син също използва масонската жестикулация, за да демонстрира своята връзка с масонството. На една от добре известните му портретни фотографии.

Благодарение на това напред изпъкват лицето, ръцете и ризата, върху които пада светлината. Този ефект е съзнателно търсен. На очи се набива погледът, който по странен начин се рее неопределено в далечината, имитирайки този на Бог Отец. Позата като цяло е напрегната поради това, че е преднамерена и неестествена. Вторият детайл, който се набива на очи поради осветеността си, са ръцете. Пръстите им са преплетени по такъв начин, че напред изпъкват двата пръста на лявата ръка и особено средният, който изглежда неестествено дълъг. Жестът изглежда като масонския “среден пръст”, но може да бъде взет и за “случаен”.

Джон Рокфелер-син позира със странно извърната настрани глава и поглед зареян неопределено в далечината. Лявата му ръка е свита в юмрук и по странен начин поставена или скрита зад гърба, с което по всяка вероятност е означен жестът “скрита ръка”!

Мнозина други членове на творческия екип на Джон Рокфелер-син, създал “Рокфелер център” в Ню Йорк, също не са безучастни към кръговете на Свободното масонство.

Например споменатият вече автор на статуята на Прометей, скулпторът Пол Меншип. На своя портрет той демонстрира това с два масонски жеста и атрибута книга. Той я посочва с характерен жест и извърната глава, с което имитира или се идентифицира с образа на Бог.

Още по-откровен в това отношение е авторът на релефа на Бог Отец над входа на GE Building Лий Лори на своя портрет, нарисуван от художника Хърбърт Холт. На него той недвусмислено демонстрира масонските жестове “средни пръсти” и “скрита ръка”. Погледът му е много убедителен като внушение и говори сам по себе си. Накрая ще бъде споменат и главният архитект на “Рокфелер център” Реймонд Хууд, който е архитектът на масонския храм в Скрантън, Пенсилвания. Това надали щеше да бъде възможно, ако самият не беше масон.

Портретна снимка на Джон Рокфелер-син

Масонството и Федералният резерв

Периодът 1929–1939 година, през който е построен “Рокфелер център” в Ню Йорк, се отличава с особената активност на част от Свободното масонство на САЩ. Той започва със срива на Нюйоркската борса през 1929 година, причините за който и до ден днешен не са напълно изяснени. Това обаче предпоставя строежа на “Рокфелер център”, което личи от бронзовата паметна плоча, с която е обявен за паметник на културата от национално значение на САЩ. Тя набляга на факта, че построяването му “осигурява хиляди работни места в строителния бранш по време на Депресията”. Връзката между едното и другото личи и от факта, че пикът на кризата през 1933 година съвпада с годината на откриването на GE Building, а нейният край през 1939 година с края на строежа на целия Център.

През двадесетте години на същия век Федералният резерв на САЩ, в който участие вземат банкови институции на семейство Рокфелер, създава дизайна на настоящите банкноти на американския долар. През 1929 година на лицевата страна на банкнотата от 1 долар се появява ликът на Джордж Вашингтон, а през 1935 г. на опаката масонските символи пирамида с око и орел с шестограм. През 1957 година на всички доларови банкноти се изписва мотото “In God We Trust”, което означава: “Разчитаме на Бог!”.

Изборът на лика на Джордж Вашингтон върху на пръв поглед маловажната банкнота от 1 (ONE) долар не е случаен, а закономерен. Той е съобразен, от една страна, с ролята му на Отец на нацията, а от друга – с двуякото значение на думата “ONE”, която, от една страна, означава цифрата 1, а, от друга, визира 1-ви член от Светата Троица – този на Бог Отец. Аналогията между двамата е съзнателно търсена, което се потвърждава от мотото “In God We Trust”, където името Бог е директно споменато.

Комбинирането на образа на Джордж Вашингтон от едната страна на банкнотата от 1 долар с масонската символика от другата страна представлява официално документално свидетелство за срастването на светската или правителствената власт с тази на основната масонска фракция в САЩ, свързана с Федералния резерв. Това явно е така, при положение че последният е отговорен за издаването на въпросната серия банкноти, която е в оборот и днес. В този смисъл банкнотата от един долар представлява официален документ, легитимиращ властта на масонската фракция, свързана с Федералния резерв и президентската институция на САЩ. Това се разбира от малцина, макар мнозина всекидневно да я държат в ръка!