Докладът на т.нар Комисия за източването на Корпоративна
търговска банка вече е факт - в късни доби снощи той беше публикуван на
закътано място на сайта на Народното събрание.
Ако очаквате сензации, ще бъдете разочаровани. Ако очаквате
имената на вложители с преференциални лихви и списък на тези, които са
направели цесии, също ще останете разочаровани. Няма да ги откриете. Няма да
видите нито веднъж и името на депутата от ДПС Делян Пеевски, когото самият
Цветан Василев определи като свой бивш съдружник.
151-страничният доклад е публикуван на сайта на парламента,
като документът е сканиран от хартиен носител в .pdf формат, който сериозно
затруднява работата с него. Вместо да бъде разпространен в електронен формат,
който да позволява работата с него. Заедно с него са публикувани и
236-страничен списък с кредитните досиета на свързани с банката фирми, както и
151 страници с различни доклади на надзорните институции, които те са
предоставили на председателстваната от депутатката Десислава Атанасова (ГЕРБ)
временна комисия. (трите документа може да откриете най-отдолу).
Да, потвърдено е, че КТБ е действала като
"пирамида" - нещо, което отдавна е известно на обществото. Била е
"лична касичка" на председателя на надзорния си съвет и основен
собственик Цветан Василев. Раздавала е щедро кредити на свързани фирми без
обезпечения. И всичко това - пред очите на държавните структури, които е
трябвало да отговарят за национална и финансова сигурност - БНБ и ДАНС.
Какво може да се види от доклада, с което до сега публиката
не е запознавана покрай потока от информация, който се лееше през последната
година, а и преди това?
Новото е, че за първи път пред обществото ДАНС огласява
сигнали до службите и проверки, свързани с ексбанкера Цветан Василев. През
годините не са били малко, по някои от тях е събирана с години информация, но
нито една от тях не е довела до започване на някакво съдебно производство срещу
Василев или други свързани с него фирми. Случайност? Дали?
Ето и за какво става въпрос
През 2005 г. се установяват пет случая на съмнителни
операции, три от които са насочени към Национална служба "Полиция", а
два - към ГДБОП. По-значими случаи, свързани с КТБ, са по приватизацията на
значимо предприятие от ВПК, както и от сферата на енергетиката. Уведомена е
ГДБОП. Събирана е значителна информация за Софийската градска прокуратура,
както и по прокурорска проверка на ВПК. Това е до 2009 г., а през 2009 г. е
събирана допълнителна информация във връзка с имущество, придобито от престъпна
дейност.
През 2006 г. информацията за съмнителни операции е насочвана
към ГДБОП за Цветан Василев. По този случай е получен отказ от Софийска градска
прокуратура за образуване на досъдебно производство.
През 2007 г. два случая са насочени към ГДБОП. Единият касае
съмнителни операции с участие на дружество в сферата на строителството и
търговията с недвижими имоти, което се свързва с Цветан Василев. След това две
години е събирана допълнителна
информация и е предоставена на ГДБОП.
Другият случай касае отнемането на лиценза на българска
банка и действия от КТБ за придобиването ѝ. Информацията е предоставена на
ГДБОП с копие до Върховна касационна прокуратура.
През 2008 г. дирекцията е насочила информация по случай,
свързан с насочване на крупна сума, свързано с последващо теглене в брой. Тук
връзката с Цветан Василен е косвена. Има събиране на допълнителна информация и
през 2009/2010 г. е образувано досъдебно производство.
През 2013 г. дирекцията е насочила два случая към ГДБОП -
през януари и май. Единият касае търговия с акции на КТБ. Цялата получавана
информация относно сделки с ценни книжа през КТБ като инвестиционен посредник
съдържа единствено данни за сделки над определено количество за даден период,
без видимо съмнение. Поради това не се констатират причини и съмнения, свързани
с КТБ и Цветан Василев след множеството сделки с акции. Голяма част от тези
сделки касаят нормалната дейност на дружества с ясна репутация.
Другата информация, насочена към ГДБОП, касае съмнителни
сделки с акции на дружества относно търговия с петролни продукти.
През 2010 г. в дирекцията са постъпили две запитвания от
Национална служба "Полиция" и Софийска градска прокуратура, отнасящи
се до Цветан Василев.
През 2013 г. отново по искане на Софийска градска
прокуратура е събирана и предоставяна информация на дирекция "Финансово
разузнаване" по линия на международния обмен. Това е финансова информация,
събирана от 10 държави от аналогични звена.
Какво става след затварянето на банката през юни 2014
г.?
Съмнителни операции, насочени към източване на банката от
Цветан Василев, са докладвани в дирекцията след поставяне на банката под
специалния надзор на БНБ. Получената информация приоритетно е насочвана към
прокуратурата. Дирекцията е изготвила 17 справки в периода юни-декември 2014 г.
по постъпили уведомления от финансовия сектор. С оглед на получените
уведомления са извършвани допълнителни проверки, обхващащи 377 физически и
юридически лица.
Информацията е насочвана към прокуратурата. На база на
анализите на свързаността са изготвени запитвания до чужди финансови служби,
обхващащи 25 държави. След месец юни 2014 г. са получени 7 запитвания от чужди
финансови служби за Цветан Василев и свързани с него дружества. Информацията
касае 37 дружества, имащи връзка с Цветан Василев..
След юни 2014 г. дирекцията е събира допълнителна информация
във връзка с Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, от която
са получени 3 писма.
Финансите на КТБ - накратко
В общи линии докладът обобщава порочната практика за
отпускане на кредити на свързани лица без опезпечение и обслужване на Цветан
Василев. Ето някои извадки от него.
За кредитите:
Най-голямата група е от 82 кредитополучатели и се състои от
такива, които в преобладаващата си част (67 случая) нямат собствена оперативна
дейност или тя е силно ограничена, а приходите им се генерират изцяло или
преобладаващо от трети лица. Общата експозиция на всички дружества от групата е
3434 млн. лв., или 64% от кредитния портфейл.
Това са дружества и холдингови компании, чиято основна
дейност е предимно инвестиционна, в много случаи без собствен персонал и друга
оперативна дейност. Много от тях са новосъздадени (т.е. създадени в рамките на
до 12 месеца преди отпускането на първия кредит) или такива с цел придобиване
на дялове и акции в други дружества. В повечето от кредитните досиета на
кредитополучателите от тази група не са намерени подробни бизнес планове или
друга информация, която да подкрепя икономическата целесъобразност за отпускане
на кредитите, очакваните парични потоци на кредитополучателите и източниците за
погасяване на съответните кредити. За голяма част от кредитните досиета не са
налични документи, удостоверяващи дали кредитът е използван съгласно целта,
описана в договора за кредит. Обезпечения по тези кредити са залози на
материални активи, бъдещи вземания с постъпления по банкови сметки на
кредитополучателя в банката, акции на придобитите предприятия или търговски
предприятия. Преобладаващата част от тези обезпечения се оказват с пропуски при
тяхното учредяване или несъществуващи, което ги прави нереализируеми.
Към 30.09.2014 г. в резултат на анализа на
кредитополучателите в тази категория коефициентът на покритие на дълга с
валидни обезпечения, като се вземе предвид възстановимата им стойност, е едва
около 2%.
Вижте доклада за КТБ ТУК