В търсене на останките на Лиза Джерардини, считана за модел
на Джокондата на Леонардо, италиански изследователи откриха само бедрена кост,
която би могла да принадлежи на знатната дама. Разкопките се провеждат в
подземията на древен женски манастир във Флоренция, пише „Паризиен“.
„Това е голямо разочарование”, призна Джорджо Групиони,
професор по антропология в Университета в Болоня, по време на пресконференция
на 23 септември във Флоренция.
„Да намерим черепа и да възстановим лицето й, бе надежда,
която ние хранехме отдавна, но какво да се прави…”, добави той.
Тъй като самоличността на модела не е доказана със
сигурност, затова идеята на учените била да се опитат да възстановим лицето на
Лиза Джерардини и да го сравнят с известния портрет, нарисуван през 16 век от
Леонардо да Винчи.
Родена през 1479 година, Лиза Джерардини е била съпруга на
флорентинския търговец на коприна Франческо дел Джокондо, който поръчал този портрет
на съпругата си през 1503 г. След като овдовяла, съпругата му се оттеглила в
женския манастир „Света Урсула”, където дъщерите й били монахини. Там по всяка
вероятност е била погребана и Лиза след смъртта й през 1542 г.
Опразнен от Наполеон през 1808 г. и за известно време
превърнат в тютюнева манифактура, бившият манастир днес е голяма изоставена
сграда в центъра на Флоренция. Започнатите през 2011 г. разкопки в бившата
църква приключиха с откриването на останките на около дузина покойници, обяснява
Джорджо Групиони.
„Първите осем гроба разкриха добре запазени скелети и ни
дадоха големи надежди, скоро попарени от въглеводороден анализ, който показа,
че костите са принадлежали на покойници, живели около 150 години по-рано от
очакваното.
Другите останки са на четири лица, от които обаче са
останали само фрагменти от кости. Те бяха в общ гроб и анализът разкри, че на
трите от тях останките са още по-стари и само онези на едното лице са от
периода, в който е живяла Лиза Джерардини.”
ДНК-анализът е невъзможен
Архивите на манастира показват, че подземието с гробниците е
използвано в периода между 1521 и 1545 г. Преди това богатите благодетелки,
завършили дните си редом с близък свой роднина в манастира, са били полагани в
гробището при монахините. След преместването на олтара на църквата е станало
невъзможно използването на подземната гробница.
„А в промеждутъка няма данни за никакво друго светско
погребение в малката църква, дори и това на Лиза Джерардини през 1542 г. не е
ясно отбелязано“, обяснява Силвано Винсент, координатор на проучванията.
През 2010 г. екипът на г-н Винсент се прочу с
идентифицирането на останките на Караваджо. Историкът обаче си навлече
критиките на мнозина експерти с твърдението си през 2011 г., че освен Лиза Джерардини,
и един от чираците и вероятно любовник на Да Винчи – Салай, е послужил за модел
на известния портрет.
Може ли да приеме, че бедрената кост, намерена в манастира,
принадлежи на Лиза Джерардини?
„Твърде е възможно останките да са нейните, предвид
съвпадението на редица елементи”, счита Винсент.
ДНК-изследвания биха могли да разсеят и последните съмнения,
но семейната гробница, където почиват близките на Мона Лиза, даде ново
разочарование за изследователите – редовно наводнявано и подложено на влага, то
бе превърнало в прах скелетите на съпруга и синовете на знатната дама.
„Намерихме само няколко зъба на възрастни лица, а при
днешното ниво на техниката се оказа, че е невъзможно от тях да се извлече ДНК“,
обясни професор Групиони.