Джулиан Асанж е журналист и интернет-активист, основател на
Wikileaks.
Джулиан Асанж изпраща на „Гардиън“, „Шпигел“ и „Ню Йорк
Таймс“ около 100 000 документа с класифицирана информация за войната в
Афганистан от 2001 г. Част от документите разкриват убийството на цивилни от
американската армия. След публикуването на тези документи избухва международен
скандал. В отговор Асанж казва, че на негово разположение са още около 15
хиляди документа с класифицирана информация на Пентагона.
През декември 2010 Асанж, тогава в Британия, научава, че
Швеция е поискала екстрадирането му.
На 19 юни 2012 той поисква политическо убежище от
правителството на Еквадор и се установява в посолството на тази страна в
Лондон. На 16 август 2012, външният министър на Еквадор обяви, че еквадорското
правителство дава на Асанж дипломатическо убежище поради загриженост, че Асанж
може да бъде екстрадиран в САЩ. Британското външно министерство, заяви, че е
„разочаровано“ и че няма да позволи Асанж да напусне страната. Еквадосркият
президент Рафаел Кореа обяви, че Асанж може да остане в еквадорското посолство
„неограничено дълго време“.
Намерихме и кой държи рекорда за престой в чуждо посолство:
Унгарският кардинал Йожеф Миндсент цели 15 години!
През октомври 2010 г. на страниците на Уикиликс излизат и
компромитиращи армията на САЩ документи за приключилата през август 2010 г.
война в Ирак (2003).
Рекордът по престой в чуждо посолство държи унгарският
кардинал Йожеф Миндсенти. Цели 15 години, между 1956 г. и 1971 г., той живее в
посолството на САЩ в Будапеща.
Това изгнание в легация обаче е било като курорт за
унгарския герой, тъй като в живота му изобилстват престоите по арести и
затвори. Още през февруари 1919 г. заради критики към правителството на Михай
Карои той е арестуван. Остава в затвора и след като властта взема Бела Кун и
превръща Унгария в Унгарска съветска република.
През март 1944 г. папа Пий ХII го назначава за епископ на
Веспрем и Миндсенти заедно с другите унгарски епископи протестират срещу
затварянето на евреите в гета и депортирането им в лагерите на смъртта.
Повторно е пратен в затвора до април 1945 г., когато го освобождава съветската
армия. Но започват нови гонения, тъй като Миндсенти не симпатизира на
комунизма.
На 15 септември 1945 г. папата го прави архиепископ на
Естергом, тоест глава на унгарската църква. С този акт Миндсенти става първият
авторитет след краля. И тъй като Унгария все още е монархия, макар и с вакантен
трон,
по конституция Миндсенти
е законен регент.
След като Унгария става република на 1 февруари 1946 г.,
печатът го напада като враг на прогреса и се организират демонстрации против
него. Арестуван е и жестоко изтезаван. На 8 февруари 1949 г. е съден публично
от народен съд за подривна дейност, шпионаж и валутни нарушения и е осъден на
доживотен затвор.
На 30 октомври 1956 г. Миндсенти е освободен от унгарските
въстаници и на следващия ден влиза триумфално начело на процесия в Будапеща.
След потушаването на въстанието Миндсенти се скрива в американското посолство.
По нареждане на президента Дуайт Айзенхауер му е дадено убежище за цели 15 г.
През това време около легацията постоянно дежурят с работещи двигатели 3-4 коли
на тайните служби, да не би Миндсенти да напусне сградата. Единственото
издействано право на кардинала е 4 пъти годишно да го посещава майка му, която
доживява почти 100 г.
"В онези години легацията бе много малка - разказва
Хорейдж Торберт, който е работил като шеф на американската мисия в Будапеща. -
Винаги имаше три коли на съседните улици, пълни с мутри, които дебнеха да не би
епископът да избяга. А последното нещо, което Миндсенти искаше, бе да напусне
посолството. Като единствен оцелял член на регентския съвет той се изживяваше
като законен наследник и символ на страната, затова смяташе, че мястото му е в
нея.”
Други американски дипломати от онези години споделят, че
денонощна охрана на Миндсенти бил американски офицер срещу надница от 50 долара,
тъй като той можело да бъде отвлечен от сградата
Накрая Миндсенти приема предложението на папата да замине.
На 23 октомври 1971 г. напуска Будапеща с колата на нунция и от Виена отлита за
Рим.
Казват, че духът на кардинала витаел в кабинета на посланика
още дълго и навсякъде в сградата миришело на чесън.
Миндсенти умира на 6 май 1975 г. В завещанието си сочи, че
тленните му останки може да бъдат пренесени в Естергом, когато “звездата на
московския атеизъм падне от небето на Мария и на св. Стефан”. Това става на 4
май 1991 г.
На второ място по дълъг престой в чуждо посолство с 5
години, 3 месеца и 3 дни е перуанският политик Виктор Раул Айя де ла Торе.
Трети с 5 г. убежище са бегълците от “Сибирската седморка”.
Това са 7 петдесятни християни от две семейства, на които е отказано да
емигрират от СССР. През 1979 г. те се измъкват от агентите на КГБ и се скриват
в мазето на посолство на САЩ в Москва. Американците отказват да ги изведат
нелегално и през януари 1982 г. руските бегълци обявяват гладна стачка. Тогава
дипломатическият канал се задейства и през 1983 г. им е разрешено да напуснат
СССР първо за Израел, а оттам за САЩ.