Днес малко в повече ми дойде политическият пиар. То не бяха
заплахи към младия успял мъж Пеевски, то не бяха „писма с куршуми“ към Бойко.
Чудеса!
Чудеса!
Репортерки с патос цитират думите на Бойко от днес: „Един
премиер не може да си позволи да каже, че го е страх..." Тук ме обзема чувство
на патриотизъм.
И продължава безстрашния премиер: "Поемам си кръста,
когато спирам поръчки за милиарди. Не ми е за първи, няма да ми е за последен
път..."
Оставяйки на страна въпроса дали някой, който иска да убива
премиера би му писал писма с намерението си, си спомних едно стихотворение за
Тодор Живков, което с пълна сила е приложимо и за бате Бойко:
За Живков(Бойко) ще бродят легенди дори след стотици лета...
Той беше човек от народа, с голяма кристална душа...
В една безпристрастна история Живков ще бъде звезда,
защото за свойта България кат Ботев до край изгоря