Но ето че
сега градът влезе в емисиите, и то не с обичайната новина за битово
престъпление, не с цените на зелената салата (макар да наближаваше Великден),
нито дори с гордостта на местна баба, че е отгледала рекордно голяма краставица
(напролет, през есента новината обиковено е за тиква), а с изчезването на млада
жена, при това, хм, проститутка.
Темата беше
повече от болезнена, защото в Ямболска област се провеждаше прочутият Пилотен
европейски проект за осигуряване на временна алтернативна заетост на студентки задочно обучение в райони с висока
безработица (ППОВАЗСЗОРВБ) под патронажа на Съвета на дамските кооперации
(СДК). Проектът беше на прицел както от консервативните, така и от либералните
кръгове, и първият свързан с него инцидент се посрещна с интерес и оживление,
дори с възбуда.
Не стига че
за първи път от години се случваше нещо, но то беше и откровено пикантно. От
късните вечерни новини насам, всеки имаше мнение – за инцидента, за причините
за него, за самия пилотен проект, а и за социалната политика изобщо.
На сградата на читалището беше издигнат надпис “КУРВИТЕ ВЪН
ОТ Е.!!!”, а пред училището група зрелостници, начело с учителя по математика
Агопян, издигаха картонен плакат с надпис “ДА НА СВОБОДНАТА ИЗЯВА”, каквото и
да значеше това.
Неизмазаната бетонна стена на църквата осъмна с лозунга “Православноста не
тарпи анархия”. Правописът издаваше симпатиите на автора към православноста,
тъй като единственият анархист в града беше пословично грамотен.
Всеобщата суматоха остави почти незабелязано друго
необичайно събитие. Предната вечер към 22 ч в града влязоха двама непознати с
нов, дълъг, черен автомобил. Шофираше стегнат мъж с евтино кожено яке, а на
задната седалка спеше висок светъл тип, увит с нещо дълго и черно. Слязоха пред
хотел “Орудица”, огледаха стаите и след петминутна безпомощна пантомима наеха
една двойна, “реновирана”, с балкон.
Евлоги не знаеше дали някой друг е забелязал пристигането на
странната двойка и се чудеше какво ли търсят в градчето. Стаите в “Орудица”
бяха пословично мръсни и неподдържани, по по-претенциозен критерий –
практически неизползваеми. Никой не би отседнал там без основателна причина.
Точно такива неизяснени въпроси го изнервяха, още от малък. И му пречеха да се
радва на хладното време…
Замислен за съвпадението на необичайни случки в толкова
скучен и предвидим град, той прекоси реката по каменния мост и сви вляво покрай
полусрутената сграда на полицейското управление. Погледна през рамо и злорадо
се усмихна на обърканата и малко подута от продължително пиянство физиономия на
полицейския началник, втрещена между двете телевизионни камери. Капитан Киро
Крумов рядко ставаше преди два следобед и никога не пропускаше да си почине от
трудното събуждане в кръчмата, където обикновено прекарваше и остатъка от
работния си ден. Злата му участ беше да разбере последен от целия град за
изчезналото момиче.