понеделник, 5 март 2018 г.

Из романа "1 APRIL 2034" на Радан Кънев


Но ето че сега градът влезе в емисиите, и то не с обичайната новина за битово престъпление, не с цените на зелената салата (макар да наближаваше Великден), нито дори с гордостта на местна баба, че е отгледала рекордно голяма краставица (напролет, през есента новината обиковено е за тиква), а с изчезването на млада жена, при това, хм, проститутка.

Темата беше повече от болезнена, защото в Ямболска област се провеждаше прочутият Пилотен европейски проект за осигуряване на временна алтернативна заетост на  студентки задочно обучение в райони с висока безработица (ППОВАЗСЗОРВБ) под патронажа на Съвета на дамските кооперации (СДК). Проектът беше на прицел както от консервативните, така и от либералните кръгове, и първият свързан с него инцидент се посрещна с интерес и оживление, дори с възбуда.

Не стига че за първи път от години се случваше нещо, но то беше и откровено пикантно. От късните вечерни новини насам, всеки имаше мнение – за инцидента, за причините за него, за самия пилотен проект, а и за социалната политика изобщо.
На сградата на читалището беше издигнат надпис “КУРВИТЕ ВЪН ОТ Е.!!!”, а пред училището група зрелостници, начело с учителя по математика Агопян, издигаха картонен плакат с надпис “ДА НА СВОБОДНАТА ИЗЯВА”, каквото и да значеше това.

Неизмазаната бетонна стена на  църквата осъмна с лозунга “Православноста не тарпи анархия”. Правописът издаваше симпатиите на автора към православноста, тъй като единственият анархист в града беше пословично грамотен.

Всеобщата суматоха остави почти незабелязано друго необичайно събитие. Предната вечер към 22 ч в града влязоха двама непознати с нов, дълъг, черен автомобил. Шофираше стегнат мъж с евтино кожено яке, а на задната седалка спеше висок светъл тип, увит с нещо дълго и черно. Слязоха пред хотел “Орудица”, огледаха стаите и след петминутна безпомощна пантомима наеха една двойна, “реновирана”, с балкон.

Евлоги не знаеше дали някой друг е забелязал пристигането на странната двойка и се чудеше какво ли търсят в градчето. Стаите в “Орудица” бяха пословично мръсни и неподдържани, по по-претенциозен критерий – практически неизползваеми. Никой не би отседнал там без основателна причина. Точно такива неизяснени въпроси го изнервяха, още от малък. И му пречеха да се радва на хладното време…

Замислен за съвпадението на необичайни случки в толкова скучен и предвидим град, той прекоси реката по каменния мост и сви вляво покрай полусрутената сграда на полицейското управление. Погледна през рамо и злорадо се усмихна на обърканата и малко подута от продължително пиянство физиономия на полицейския началник, втрещена между двете телевизионни камери. Капитан Киро Крумов рядко ставаше преди два следобед и никога не пропускаше да си почине от трудното събуждане в кръчмата, където обикновено прекарваше и остатъка от работния си ден. Злата му участ беше да разбере последен от целия град за изчезналото момиче.



Няма коментари:

Публикуване на коментар