На пръв поглед, всеки получи своето. ЕС - продължаване на
мигрантската сделка (практически отдавна ясно); Ердоган - свободата да прави
каквото си иска в Турция и Сирия;
Европейските национални правителства -
спокойствие, че Турция е все така безкрайно далеч от членство в Съюза; Борисов
- телевизионна слава и добри отношения с “Тайпи” (които са явно Много важни).
Губи този, който не е на трапезата.
В случая Гърция (стратегически), Кипър (по-непосредствено) и
кюрдите в Сирия (съвсем актуално) имат своите основания да се притесняват от
"Мюнхенския" тон на Юнкер.
Остава отворен въпросът дали тази инициатива няма трайно да
охлади отношенията между София и Атина. Дано не стане така, защото - по много
причини - в обозримо бъдеще са далеч по-важни от тези с Анкара.
Дали Борисов е прав, че страните "отново са на масата
на преговорите", ще се види. Не изглежда баш така. Но пък всички ние
научихме за Доналд, "Тайпи" и дузпите...
Коментарът е от Фейсбук профила на Радан Кънев.