четвъртък, 28 юни 2018 г.

България ще представи утре кандидатурата си за чакалнята на еврозоната


Премиерът Бойко Борисов ще представи утре пред европейските лидери кандидатурата на България за чакалнята на еврозоната (Механизма на обменните курсове, ЕRM II). Това обяви Борисов на срещата на върха в Брюксел днес.

"Утре съм поканен на среща на лидерите на Еврогрупата, където ще представя нашите писма и съответно кандидатурата ни за чакалнята на еврозоната", заяви премиерът пред журналисти. "Ще ги запозная с направеното досега, защото всичките пет критерии ги изпълняваме."
Става дума за писмо на финансовия министър Владислав Горанов и управителя на БНБ Димитър Радев.

Владислав Горанов е поканен на 14 юли на среща на финансовите министри на Еврогрупата, добави Борисов.

Борисов изтъкна, че България е изпълнила и петте критерия за чакалнята на еврозоната - т. нар. критерии за конвергенция. Те  гарантират, че дадена държава е готова да приеме еврото и че присъединяването ѝ към еврозоната няма да застраши самата държава или еврозоната като цяло.

Важно условие за въвеждането на еврото е страната да е престояла минимум 2 години в тази "чакалня" и да е издържала безпроблемно това изпитание. Но последните държави от Прибалтика, които се присъединиха, престояха много повече. Еврозоната обединява към момента 19 държави.

"Ние не сме сме виновни, че относно доходите първо бяха ликвидирани толкова производства в България - само четири реактора на (АЕЦ - б.р.) "Козлодуй" бяха затворени", изтъкна премиерът причините за икономическите трудности. "Не сме виновни, че излизайки от социалистическия лагер, милиони отидоха в демократични страни. Не сме виновни, че в момента специалисти биват примамвани в западните държави с по-големи заплати."

И подчерта, че с повече финансиране в образованието и програмата за дигиталния пазар това трябва да се промени.

Критериите - и къде сме ние

Критериите за членство са записани в Договора от Маастрихт през 1992 г. Основните са четири: ценова стабилност, стабилни и устойчиви публични финанси, стабилност на валутните курсове и дългосрочни лихвени проценти.

Ценовата стабилност означава, че инфлацията не може да надвишава с повече от 1.5% тази на 3-те държави членки с най-добри показатели. Стабилните публични финанси означават, че държавният дефицит не може да е по-висок от 3% от БВП, а държавният дълг - повече от 60%.

Стабилността на валутните курсове се тества с престоя в ЕRM II, като националната валута не трябва да има отклонения, по-големи от плюс/минус 15% и тук монетарната политика, която дадена национална банка ще води, е от голямо значение.

Дългосрочният лихвен процент не трябва да бъде по-висок от 2% над размера в 3-е държави членки с най-добри показатели.

Инфлацията в България е около 2.2%. Държавният дълг е 25.4% от БВП и нарежда България на трето място в ЕС. Дългосрочните лихвени проценти са 1.7% при таван 2% над този в еврозоната, който е 1.1%.