четвъртък, 31 декември 2020 г.

ЧНГ! Здраве и щастие през 2021 година на всички оцелели през тази година!

 




Само важните неща!

 


На тази дата: 31 декември народите празнуват новата година!


Празненства във Вавилон
Всички култури, използващи годишен календар, празнуват в някаква форма Нова година. Посрещането й датира отпреди 4000 години, когато на първия ден от новата година ("Акиту") са се организирали празненства в древен Вавилон.



За римляните новата година е започвала от 1 април - денят в който встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. На 1 април започва да се празнува "лъжливата" нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.

Пир в Рим
В Египет през 4241 г. пр. н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който
годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през месеца на разливането на Нил - Юли. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. н. е.

През 2700 г. пр. н. е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани "Празник на пролетта", траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния.
Според древния японски календар, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара. Следващата 2015 г. ще бъде Годината на Дървената Овца (Коза).

Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март.

Виетнамската Нова година, наричана "празник Тет", се празнува според лунния календар.

Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година ще бъде по-щастлива от старата:

Руснаците, за да приветстват Новата година, след дванадесетия удар отварят вратата на дома си. По време на бившия Съветски съюз е прието да се разменят подаръци, най-често шоколадови бонбони.

Италианците носят червено бельо, а на трапезата слагат свински бут и леща, като признак на късмет и богатство през Новата година.

Англичаните по традиция не посрещат Новата година с шумни празненства, нито пък е прието да се канят гости.

Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.

Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часът удари 12.

Словаците на трапезата непременно трябва да имат шаран.

Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън с мед.

Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца.

Холандците поднасят на трапезата топли понички със стафиди.

Японците посрещат Новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода и след края на обичайните 108 камбанни удара всеки бърза да се изкачи на високо, за да приветства слънцето.

Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.

Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство.

Китайците слагат на новогодишната трапеза нарциси.

Вицове - само сока, декември 2020 г.

Всичко ( - ) става ( + ) като му удариш Чертата....

 

***

 

Толкова пари имам, че мога да не работя до края на годината.

 

***

 

В Индия, още като се родиш, веднага ти намират жена... А не като тука, по цял ден "zdr... ko pr"...

 

***

 

Да бъдеш стар и мъдър! Първо трябва да си млад и глупав.


***


- Какво е това, голямо колкото къща, вдига зверски шум, харчи 20 литра бензин на час и реже ябълки на три парчета?

- Съветска машина за рязане на ябълки на четири парчета. 

сряда, 30 декември 2020 г.

Този е толкова безстрашен, а от една ваксина се страхува!

На тази дата: 30 декември 1967 г. в България е въведена петдневна работна седмица

 1967 г. в България е въведена петдневна работна седмица. С развитието на индустриалното производство през 19 век заетоста на работната сила от традиционните десетина часа за селскостопанските и занаятчийски работници нараства до 12-18 часа на ден и то при тежки жизнени условия. Това предизвиква появата на обществени идеи и социални движения за урегулиране положението на населението полагащо наемен труд.


В Европа на 20 януари 1934 г. Адолф Хитлер като държавен закон установява с трудовото законодателство 40-часова петдневна работна седмица при нормиран трудов ден и платен годишен отпуск от 12 до 21 дни за работниците. След това във Франция на 7 юни 1936 г. също е установена петдневна работна седмица от правителството на Леон Блум.

В България на 30 декември 1967 г. е издаден Указ на Президиума на Народното събрание за постепенно въвеждане на петдневна работна седмица, с което ръководената от Тодор Живков държава започва въвеждането на петдневната работна седмица.

С Постановление на Министерския съвет и Централният съвет на Българските професионални съюзи от 13 март 1973 г. „за въвеждане на намалено работно време и петдневна работна седмица през шестата петилетка (1971-1975)”, процесът приключва и в 1974 г. е факт за всички работещи в цялата страна.

Вицове - само сока, декември 2020 г.

Дядо Коледа седна да чете писмата на децата от България. Чете, чете... И започна да нарежда в чувала учебници по български език.

 

***

 

Индианец и жена започнат ли да се гримират, голям лов ще падне...

 

***

 

Днешните обяви за работа звучат така:

- "Търсим девствена/ник с минимум 2 години опит в секса!"

 

***

 

Събота,ранна утрин, мъж тръгва на лов...

Жена му:

- Какво ще отстрелвате?

- Рогати....

- Ейййй, ще се изпотрепете бе...

 

***

 

Момичета, избирайте си непохватни мъже. Те ще ви купуват все нови неща...

Сръчните... те ще ви поправят старите.

вторник, 29 декември 2020 г.

"Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!"

Побъркаха го тоя народ. Тъкмо се научиха, че "ВирОс" се пише с "У" и сега трябва да се учат да пишат "Кренвирши"

Фотофакт: За "топлата вода" във Варна няма свободни куверти...

Варна 29.12.2020 "топлата вода" 

На тази дата: 29 декември 1890 г. САЩ извършва масово избиване на индианци от племето Дакота


Войници на САЩ по време на избиването на индианците
1890 г. армията на САЩ извършва масово избиване на индианци от племето Дакота в резервата „Пайн Ридж”. Битката се състои при ручея Уундид-Ний.


На 15 декември по заповед на генерал Майлс е направен опит за арестуването на Седящия бик в неговия лагер заедно със сина му и шест други индианци. При акцията обаче вождът е убит. Останалата част от племето му продължава пътя си към Бад Лендс. На 29 декември се състояла битка близо до Уундид-Ний между кавалерийски полк и оцелелите мъже на Голямата стъпка. 30 бели са убити, а от индианците падат 200, сред които имало много жени и деца.

Повече от 3000 индианци се преселват близо до Уайт Клей Крийк, където на следващия ден се разразява нова битка. Резултатът е разпръсване на индианците и тежки загуби от тяхна страна. На 14 януари 1891 г. са проведени два съвета с участието на генерал Майлс и индианските предводители. Осъзнавайки безизходността на своята ситуация, индианците са принудени да отстъпят. Войната приключва на 21 януари и по-голямата част от племената са върнати в резервата.

Вицове - само сока, декември 2020 г.

- По какво се различава Дядо Мраз от Дядо Коледа?

- Дядо Мраз е винаги подпийнал малко.

 

***

 

- Тате, какво е това виагра?

- Това е куршум за стар пистолет, синко...

 

***

 

Американците не разбират, че МОТИКА, ТАЛПА и ГИПС са фази на пиене...!

 

***

 

2030 година. НАСА открива първия ресторант на Луната. Посетител пише в книгата за гости:

- "Храната е добра, обслужването също, но липсва атмосфера..."

 

***


- Какви са страничните ефекти на ваксината?

- Леки...

понеделник, 28 декември 2020 г.

Този как лъже...

На тази мозъкът й е останал в ембрионно развитие! За повече конспирации попитайте в най-близкото такси

На тази дата: 28 декември 1941 г. Таня Савичева започва своя дневник на смъртта


1941 г. Таня Савичева започва своя дневник на смъртта. По време на блокадата на Ленинград от Вермахта ученичката започва да води дневник в бележник, останал от нейната безследно изчезнала сестра Нина. В този дневник има само 9 листа като на 6 от тях са датите на смъртта на нейните близки роднини.

Днес този дневник е изложен в Историческия музей на Ленинград, а негово копие е изложено в параклиса на Пискарьовското мемориално гробище в Санкт Петербург.

Таня е родена на 23 януари 1930 г. като най-малкото дете в семейството на хлебар и шивачка. Нейният баща умира, когато тя е едва на шест години, оставяйки майка й Мария с пет деца: три момичета - Евгения, Нина и Таня, и две момчета - Михаил и Леонид.

Семейството планира да прекара лятото на 1941 г. в провинцията, но германската интервенция в Съветския съюз на 22 юни разрушава плановете. Всички с изключение на Михаил, който вече е напуснал града, решават да останат в Ленинград. Всеки от тях работи в подкрепа на армията - майката Мария шие униформи, Леонид работи като плановик в Адмиралтейството, Евгения е в завод за боеприпаси, Нина строи укрепления около града, а двамата й чичовци, чичо Вася и чичо Льоша, служат в противосамолетната отбрана. Таня, която по това време е на 11 години, копае окопи.

Един ден Нина отива да работа и никога не се връща. Тя е изпратена на Ладожкото езеро и след това спешно евакуирана, но семейството не знае за това, защото комуникациите са изключително затруднени. Затова считат Нина за починала. След няколко дни, в памет на Нина, майката Мария Игнатиевна дава на Таня малък бележник, който е принадлежал на сестра й и това по-късно става дневникът на Таня.

Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 г. на страниците тя разказва как всеки ден Женя става сутрин и върви 7 км пеша до завода за боеприпаси, където работи в продължение на две смени всеки ден. След работа дарява кръв. Тя умира в завода от изтощение. След нея умира баба Евдокия Григориевна. После е брат й Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама.

През август 1942 г. тя е едно от първите 125 деца, които са евакуирани от Ленинград и отведени първо в село Шатки в Нижегородска област, а след това в село Красний бор. Децата са физически изтощени, но само пет от тях са инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза се оказва Таня Савичева. Държат я изолирана от другите деца и тя има контакт само с медицинската сестра. Всички оцеляват, с изключение на Таня.
Бележникът

•             28 декември 1941 година. Женя умря в 12 часа сутринта.
•             Баба умря на 25 януари 1942 година, в 3 часа през деня.
•             Льока умря 17 март в 5 часа сутринта.
•             Чичо Вася умря на 13 април в 2 часа.
•             Чичо Льоша - 10 май в 4 часа през деня.
•             Мама — 15 май в 7.30 сутринта.
•             Савичеви умряха.
•             Умряха всички.

На 31 май 1981 г. на Шатковското гробище е издигнат паметник - мраморен надгробен камък и бронзов барелеф на Таня. В нейна памет на нейно име е кръстен астероидът Таня 2127.

Вицове - само сока, декември 2020 г.

- Ако ти се скъсат горните три копчета на блузата - на гадже е! Ако ти се скъсат долните три - на диета е!

 

***

 

Здравият сън не само удължава живота, но и съкращава работният ден....

 

***

 

Поканиха ме на сватба и на поканата пише "подарък в плик". Мисля да им напиша стихотворение.

 

***

 

- Кой камък е пазител на Вашата зодия?

- Който докопам.

 

***

 

Никога вече Гинко Билоба! Взех малко и като нахлуха едни спомени...

неделя, 27 декември 2020 г.

Попа за всеки случай...

 


На тази дата: 27 декември 1872 г. заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски

 1872 г. турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски.


На 26 декември вечерта Васил Левски пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков и Христо Цонев-Латинеца. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир, извършен на 22 септември с.г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села.

Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч. Целта му е да прибере и запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния.

От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев-Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.

На 27 декември 1872 г. сутринта Левски е заловен в Къкринското ханче, заедно с двамата си придружители. Първоначално е отведен в Търново, а след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен край София.

След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 в. пожар унищожава порутената постройка и остават само основите й.

На 5 юни 1924 г. в Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим.

Вицове - само сока, декември 2020 г.

Ваксина „Леки“ – Ке умрем за нея!

 

***

 

- Имате ли хоби?

- Да, жени и пиене.

- Но това са пороци, не хоби!

- Добре, тичане. - И къде тичате?

- Където има жени и пиене...

 

***

 

Идеалният мъж винаги е женен за друга жена.

 

***

 

- Каква е разликата между хардуера и софтуера?

- Хардуера с времето става по-малък, по-бърз и по-евтин, а софтуера по-голям, по-бавен и по-скъп.

 

***

 

Блондинка родила близнаци, и се чудила от кои е второто дете...

събота, 26 декември 2020 г.

Добре де, защо не сложат ваксините в торбичка и да ги закачат на перваза за по-сигурно?

Имало е да става...

На тази дата: 26 декември 1972 г. Писателят Георги Марков е осъден задочно за шпионаж


На 26 декември 1972 г. Софийският градски съд произнася задочна присъда срещу писателя Георги Марков. Той е осъден за шпионаж , и трябва да изтърпи 6 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Задочната присъда е изцяло скалъпена и наложена под диктата на Държавна сигурност и БКП.

До съдебното решение се стига, след като през 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена заради наложена цензура. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.

Установява се в Лондон, започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

През 1972 г. Марков е изключен от СБП и осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.

В отговор на задочната присъда Марков започва да пише и публикува своите „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г. когато авторът е вече мъртъв, убит от агенти на тайните служби.

Вицове - само сока, декември 2020 г.

Чувстваше се прецакан като габровец, ударил джакпота с троен фиш.

 

***

 

Обидно е да научиш, че тя се среща с теб, защото те обича, а не защото си красив и богат.

 

***

 

9 от всеки 10 мъже лъжат, десетият също ама ти харесва и се правиш на луда!

 

***

 

Според експерти думата "психиатър" е малко плашеща, затова обмислят тя да бъде заменена с израза "мениджър връзки с действителността".

 

***

 

Ако петела беше главния, къщата нямаше да се казва кокошарник!!!

петък, 25 декември 2020 г.

Би Ти Ви тематични, както винаги

Фотофакт: Спасихме Коледата на българите от Великобритания:)

 


Исторически снимки: Празнични трапези

Бойко Борисов на масата на събиране в Правец с близки на Тодор Живков. Между Живков и Борисов е кметът на Правец, срещу него е домакинът, Христо Христов – Референта, бивш шеф на ловна резиденция "Кормисош". От другата страна на Живков (виждат се на долната снимка), са Златев-баща и Златев-син.



На тази дата: 25 декември - Честито Рождество Христово!

 

На 25 декември празнуваме Коледа! Рождество Христово, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят.

Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят.

Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима 
източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. В България е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл.Хр.

Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV в. в календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение.

Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината.

През 20 в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Вицове - само сока, декември 2020 г.

Който не е играл като малък хоро с бабите, той не знае как е бил разпнат Исус.

 

***

 

Ако една жена може да ви каже на колко години е, бъдете внимателни с нея. Щом може това, представете си на какво още е способна!

 

***

 

Прекадила съм къщата, вместо с тамян, с канабис... По-весели празници не сме имали!

 

***

 

На щанда за месо:

– Извинете, имате ли мозък?

– Не.

 

***

 

Най-готини сте кат' си сложите филтъра за заличаване на бръчки и той ви "изглади" и устните.

четвъртък, 24 декември 2020 г.

И Оскар за наглост отива при....Гелето Джамбазки!

Само в последните си изцепки хвърля бомби и пиратки по главите на хората. Беше хванат пиян да шофира. 

Царе на рекламата: Нашествието на инфлуенсърите! Гошо от "Почивка' с много нови... артикули и нови думи.

Ако накой иска "Ф(л)анелка със(с) Къс ръкаФ(в) той е човекът.

На тази дата: 24 декември 1865 г. ветерани създават Ку Клукс Клан

1865 г. ветерани от Армията на Конфедерацията от Гражданската война в САЩ създават организация Ку Клукс Клан. Те се събират в град Пюласки, щата Тенеси, и решават да създадат тайна организация, като нейна цел е да възстанови бялото превъзходство след гражданската война.


Основатели на организацията са съдия Томас Джоунс с още шест свои съратници. Чрез преследване на политическите кандидати от Севера, политическите „предатели” и освободените роби, Ку Клукс Клан се противопоставя на Възстановяването в Юга.

Един от първите лидери на ККК е Натан Бедфорд Форест, който е бивш генерал от армиите на Юга, той сформира организация „за защита на белите жени”, но през 1869 г. поради несъгласие с все по-свирепите й акции нарежда да се разпусне.

През 1867 г. в Нешвил делегати от щатите на бившата Конфедерация оформят структурата на Невидимата империя на Юга. Тя е оглавявана от Великия маг. На него са подчинени т.нар. дракони, титани и циклопи. Ку-Клукс-клан носели бели мантии, покриващи телата им изцяло. На главите сио носели най-типичният и отличителен атрибут, сс които е запомнена организацията, а именно маските или островърхите бели качулки, под които се криели.

Нарастващият брой на убийствата довежда до реакция на Южняшкия елит, който смята жестокостите за основна причина на продължаващата окупация от страна на федералните войски. Ку-клукс-клан запада в периода 1868-1870 г., и е забранена от президента Юлисис Грант през 1871 г.

През 1915 г. в Атланта се сформира втора организация със същото име от Уилям Симънс. Тя съществува най-вече като „братство за правене на пари” и се стреми да запази „ценностите” на миналото, като се бори срещу нарастващия брой католици, евреи, чернокожи и азиатци, както и на останалите имигранти в САЩ.

Най-голямо развитие организацията има при лидера Хирам Уесли Еванс (1922-1939), той привлича много държавни служители от щатите Тексас, Оклахома, Индиана, Орегон и Мейн. Членската маса под неговото ръководство достига 4 млн. души (1925).

Вицове - само сока, декември 2020 г.

- Миличка, когато не си в настроение да ти говоря ли или да си мълча?

- Да! - отвърна тя.

- А сега де?

 

***

 

Махам се от фейса! Тук все някой вика "Наздраве!" И не мога да изтрезнея!

 

***

 

Качих и аз 2-3 кг преди Коледа... Да не се мъча в последният момент.

 

***

 

Митът, че жените се интересуват само от парите, са измислили мъжете, които нямат пари...

 

***

 

Надписът:"Паркинг за хомос*ксуалисти" е значително по-ефективен от

"Паркирането забранено!"

сряда, 23 декември 2020 г.

Ще ги чипираме със серум на истината. Накрая ще си признаят, че са българи.

Мярката 60/40 работи. 60 за Боко, 40 за Шиши!

Не била Мата Хари, най ми била Пунта Мара

 


На тази дата: 23 декември 1888 г. Ван Гог отрязва част от ухото си


1888 г. Винсънт Ван Гог отрязва част от ухото си. Това се случва след яростно нощно спречкване с Пол Гоген.

Още през февруари 1888 г. неразбраният от критиката и непризнатият от клиентите холандски художник Ван Гог напуска Париж и се насочва към Прованс. Влияние му оказва и Гоген, който мечтае на глас за преместване в т.нар. „рай на Тихия океан” и философства за лечебната сила на слънцето.

Заминавайки на юг, междинната цел на ван Гог е старият римски град Арл, който обаче не го посреща с жегата на юга, а със сняг и студ. Противно на първоначалното му намерение да пътува до Марсилия, през пролетта на 1888 г. той се подготвя за по-дълъг престой в Арл. Със затоплянето расте ентусиазмът му от светлината на юга и той се впуска с безпримерен хъс в работата.Това е най-плодотворният му период, в който рисува най-известните си картини.

Пътувания в околностите на Арл спомагат за осъществяване на близък контакт с някои от жителите на градчето, които с удоволствие му стават модели. Така възникват майсторските му творби „Зуавът”, „Арлезианката: Мадам Жино” и „Пощальонът Рулен”. През август рисува серията слънчогледи. На преден план отново излиза мечтата му да основе със своите приятели-колеги от Париж една колония на художниците - „Ателие на Юга”. Откликът сред приятелите му в Париж обаче е слаб и това го хвърля в депресия. Единствен Гоген, който отново е без средства в Понт-Авен, се съгласява след доста мотаене и то ако някой му поеме пътните разноски.

Скоро след пристигането на Гоген обаче се оказва, че противоположните им виждания както по въпросите на изкуството, така и разбиранията за междуличностните отношения, са несъвместими. Двата месеца, които прекарват заедно, са изпълнени с разгорещени дискусии, спорове и горчилка.

Разривът настъпва на 23 декември, когато след яростен нощен спор Гоген излиза от къщата със заплахата да напусне следващия ден Арл. Ван Гог го проследява. Ван Гог се прибира и в пристъп на автоагресия отрязва най-долната част на дясното си ухо и го дава на проститутката Рашел - проститутка, при която той ходи редовно в местния бордей. Тя ссе обажда в полицуята, която го намира в леглото кървящ и в безсъзнание от кръвозагубата.

Настаняват художника в местната болница. Брат му Теодорус, уведомен за случилото се от Гоген преди отпътуването му от Арл, пристига веднага. Лекуващият лекар обяснява, че освен нараняванията, ван Гог получава и многобройни пристъпи с неизяснен произход, но че състоянието му се подобрява.

Той е лекуван няколкократно до окончателното си отпътуване от Арл и състоянието му видимо се подобрява. Поводът да напусне Арл е петиция от местни граждани до кмета на града, в която се настоява той да бъде интерниран заради случилото се през декември, както и за „потайното” му държание в болницата. Макар че приятелите му са на негова страна, той напуска дълбоко унизен и по препоръка на лекаря си се установява в наблизо намиращия се приют за душевно болни Сен-пол-дьо-Музол в Сен-Реми-дьо-Прованс.

Ван Гог си устройва в една от стаите ателие и рисува градината във вътрешния двор на клиниката през прозореца. Тези му занимания видимо подобряват състоянието му. В началото с придружител на ван Гог е разрешено да напуска клиниката, за да рисува красивия пейзаж в околностите. През това време създава картини с поля в наситени жълти цветове, маслинени дървета, ириси и кипариси. Прекъсван единствено от слаби пристъпи и частична загуба на паметта, той работи неуморно при почти пълна липса на контакти с хора извън клиниката.

При фаза на тежко психично разстройство, той се нагълтва с разредител и с бои от тубите. Този припадък с ужасни халюцинации и последвалата тежка депресия правят за следващите шест седмици всякаква работа извън клиниката немислима. След като симптомите затихват, ван Гог се страхува от самотата при работа на открито и повече не напуска района на клиниката.

Приятели препоръчват на ван Гог лекаря и ценител на изкуството д-р Пол Гаше в Овер-сюр-Оаз, в близост до Париж. Лекарят е съгласен да се грижи за ван Гог и през май 1890 г. той пътува за Овер-сюр-Оаз. Веднага след пристигането си ван Гог се залавя за работа с неподозирана интензивност и за три месеца рисува повече от 80 картини. Пристъпите му изчезват и д-р Гаше е убеден, че ще го излекува напълно.

Вечерта на 27 юли той се прибира и хазяите му забелязват, че очевидно страда от силни болки. Те викат д-р Гаше и още един лекар, които скоро установяват, че в гърдите на ван Гог е заседнал куршум, който е невъзможно да отстранят. В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира с думите „Иска ми се да мога да умра така”.

Вицове - само сока, декември 2020 г.

Математици откриха ново уравнение:

НЕ + 100€ = ДА

 

***

 

Жените ги привлича неизвестността. Например, ако на нея и е неизвестно, че си тъпанар, то имаш голям шанс!

 

***

 

Жена, ей тука в тоя буркан ще пускам по 5 лв, всеки път, когато правим с*кс. Накрая на годината ще ти купя подарък със събраните пари. От теб зависи лак за нокти ли искаш, или нов автомобил?

 

***

 

Пожелавам на всички да печелят толкова пари, колкото съседите си мислят, че печелите!

 

***

 

Разнообразието ме влудява. Еднообразието ме побърква. Само при безобразието всичко си ми е наред...

вторник, 22 декември 2020 г.

Добре де, нали Борисов я знае коя е тази "прекрасна госпожа" от Радев изпратена. Защо не каже на прокуратурата?

Миене на ръце? С добри хигиенни навици!

На тази дата: 22 декември 1849 г. в последния момент е отменена екзекуцията на руския писател Фьодор Достоевски

 

1849 г. в последния момент е отменена екзекуцията на руския писател Фьодор Достоевски. До този момент той е прекарал осем месеца като следствен в Петропавловската крепост по обвинение за действия срещу държавата.

Екзекуцията е насрочена за 22 декември на Семьоновския площад. Според резолюция на император Николай I той е осъден като „държавен престъпник”. В последния момент обаче екзекуцията е заменена с -годишна каторга и заточение в Сибир, лишаване от всякакви права и разжалване в най-нисък военен чин ¬ редник.

Самият Достоевски пише в писмо до брат си: „Там ни прочетоха смъртна присъда на всички, дадоха ни кръста да го целунем, прекършиха шпагите над главите ни и ни докараха с предсмъртната бяла риза. После изправиха трима до стълба за изпълнение на присъдата. Бях шести поред, извикаха ни по трима, следователно трябваше да съм във втората тройка и ми оставаше да живея не повече от минута... Накрая барабаните удариха отбой, върнаха обратно вързаните за стълбовете и ни прочетоха, че Негово Императорско Величество ни дарява живота. После се прочетоха истинските присъди”.

През 1854 г. Достоевски вече е свободен и пратен да служи като редник в Седми сибирски батальон. Три години по-късно получава право да публикува отново. Чак през 1875 г. от него е снет и полицейският надзор.

Вицове - само сока, декември 2020 г.

Сложете ваксината в дюнерите и половин България ще бъде ваксинирана до петък вечерта!


***


- Бабо, защо са ти толкова големи гърдите?
- Защото по Бай-Тошово време бозата беше 6 стотинки, бабиното!


***


Коледа е, когато германците идват в циганската махала при тъстовете и тъщите...

 

***

 

- Мога едновременно да мисля за десет неща!

- Ако си пил ракия?

- Тогава мисля само за девет.

- Защо така?

- Ракията е изпита! Какво да мисля за нея?

 

***

 

Жена към мъжът си:

- Скучно живеем с теб, не ходим никъде, не се веселим...

Мъжът:

- Добре, утре като ходя да хвърлям боклука, ще те взема с мен!


понеделник, 21 декември 2020 г.

Царе на рекламата: "Топ селяния"

Певачка яде пиле от капака на Мерцедес, чете жълтите клюки на Венета...Можеше и още пари да изкара ако беше позиционирала на заден фон катастрофа между куриери на „Speedy“ и „Foodpanda“. Ей това е инфлуенсър 1 снимка 5 хонорара.

 



Тези, дето реват срещу ваксините навремето да не ги е питал някой дали искат или не искат да ги ваксинират?

На тази дата: 21 декември 1971 г. самолет на БГА „Балкан” катастрофира - загиват 32 души, сред които и Паша Христова


1971 г. самолет на БГА „Балкан” Ил-18 катастрофира при излитането на летище София. Загиват 32 души, сред които е и естрадната певица Паша Христова.

Самолетът трябва да излети за Алжир в 23.30 ч. Машината току-що е минала през основен ремонт. Естрадните звезди, сред които и Мария Нейкова и Борис Годжунов, заминават с оркестър „София” за дните на българската култура в Алжир. Компания им правят народната певица Янка Рупкина и танцьори от състава за народна музика към столичното читалище „Аура”.

Половин час преди полунощ Ил-18 със 73 пътници на борда се отправя към изходния старт. След като набира скорост, машината се отлепя на 7-8 м от земята и в следващите неколкостотин метра продължава да лети така неестествено. Крилата на няколко пъти се накланят, носът се вдига рязко нагоре, самолетът се накланя силно наляво и се забива в тревната площ край полосата.

Двигателите избухват в пламъци. Тялото на самолета се пречупва на две - задната част остава на място, а предната с крилата продължава напред. Междувременно единият двигател изскача на пистата. Предната част на самолета се влачи още около 300-400 м.

Минути след катастрофата пистата е осеяна с човешки тела. Половината от пътниците загиват, а останалите са тежко ранени. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета - Борис Годжунов е със счупени крайници, а Янка Рупкина получава с леки изгаряния. Сред оцелелите са командирът и механикът на резервния екипаж, който трябва да върне самолета.

Оцелелите се възстановят в продължение на месеци и години, някои не могат да се преборят с психологическата си травма.

Официалната версия за тежката катастрофа е „случайна техническа грешка при свързването на елероните”. Проведеното разследване след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. По този начин пилотът не е имал никакъв шанс да овладее неуправляемия Ил-18.

Заключителната експертиза е категорична, че случилото се е плод на нещастно стечение на обстоятелствата. Въпреки че според част от разследващите причините за инцидента, тази техническа грешка е, меко казано, „странна”.