Държавна
сигурност се борила и с Джеймс
Бонд!
идеологическата диверсия се е опитало да
контролира нелегалното разпространение на западни видеофилми в Народна
република България, това разкрива Х. Христов в архивите.
Филми като поредицата за британския агент Джеймс Бонд,
уестърна „Джанго” (1966) с Франко Неро, „Шалоко” (1968) с Шoн Кoнъpи и Бpиджид
Бapдo, „Супермен” (1978) със звезди като
Марлон Брандо, Джийн Хекман и Кристофър Рийв и дори „Кръстникът” (1972),
носител на три награди „Оскар”, са заклеймени от идеологическото управление на
ДС като „идейно-естетически неиздържани” и с принизени художествено-технически
качества.
Във времето, когато по кината в страната и по Българската
телевизия се излъчват предимно съветски филми проникването на западни ленти на
видеокасети е определено като безконтролно организиране на обществен и частен
бизнес, който „представлява търговия с изкуството, с идеологията и възпитанието
на посетителите (на места с видеопрожекции, б.а.)”.
В тази
връзка през март 1982 г. Шесто управление на ДС изготвя специална строго
секретна информация относно: Прожекции на идейно-естетически неиздържани
видеофилми и програми. Тя е подписана от началника на управлението ген. Петър
Стоянов, известен още като бивш партизанин от отряда „Чавдар” и по думите на
служители на ДС ограничен човек, който често злоупотребява с алкохола, но
назначен на поста поради близостта си с Тодор Живков.
В строго
секретният документ се излагат подробни данни за разпространението на западни
филми на видеокасети в страната. Такива филми по това време са излъчвани и в
най-големите хотели в столицата, сред които „Витоша”, „Балкан”, „София” и
други.
Описани са
и конкретни случаи и начините на прожектиране на видеофилми от САЩ, Англия,
Франция и Япония. Освен в столицата явлението е валидно и за Варна, Пловдив,
Бургас, Плевен, Враца, Стара Загора, Кърджали, Хасково, Силистра и курорта
Боровец. Шесто управление посочва, че чрез излъчваните уестърни, криминални и
други кинопродукции се рекламира западния начин на живот и морал.
Изложени са
и отделни примери на разпространение на „частният видеобизнес” в градове като
Ловеч, Преслав и др.
Идеологическото
управление на Държавна сигурност изразява притеснение и от проявите на младежи
след гледането на подобни западни видеофилми. Те се изразявали в „извършване на
нелоялни и антиобществени прояви като демонстративно палене на банкноти и
чупене на чаши” и др. Шесто управление предлага да бъде информиран ЦК на БКП и
да бъде изготвена нормативна база, чрез която да се регулира „цялата обществена
и частна дейност в сферата на видеокасетъчното кино”.
Поне за
последното информацията на Шесто изиграва роля, тъй като видно от приложен
ръкописен текст към документа няколко месеца по-късно, през юли 1982 г.,
Комисията за наука, образование и подготовка на кадри при Министерския съвет
взима решение за регламентиране правата и създаване на организация за
производство, внос, презаписи и разпространение на видеофилми и видеопрограми. Строго
секретната информация от 1982 г. е изпратена на тогавашните зам.-министри на
вътрешните работи генералите Григор Шопов и Стоян Савов, на съветския съветник
Галустов и на Второ главно управление на ДС.