Разкрития!

Мултигруп, правителството на БСП или вечният въпрос кой предложи Пеевски!

Спомените на Тошо Тошев по разказ на Димитър Иванов бивш шеф на VІ отделение на VІ отдел на ДС и бивш вицепрезидент на Мултигруп.

„Всичко започна в една неделна майска утрин на 1994 г. Живеех в бившата резиденция в

Бистрица – дъщеря ми учеше в Лондон, а жена ми с двете по-малки момчета бях изпратил в Солун. В България ВИС и СИК набираха скорост, имаше престрелки и убити, но ние още не бяхме под угроза. Илия Павлов, Валентин Моллов, Венци Йосифов, Емил Кюлев, Добри Гущеров бяха като бизнес-богове, но вече всички чувстваха нужда от ново управление на държавата. Беровият кабинет нямаше какво да им даде повече, пък и не ставаше за по-мащабни проекти, които се задаваха – петрол, газ, въглища, електричество, карбамид… Политическата класа, доколкото я имаше, сама нямаше да се оправи.

… Та преглеждайки вестниците в тази майска утрин, прочетох, че Гиньо Ганев е провел конгрес на Отечествения съюз и е прокарал решение да се регистрира нова политическа партия – Съюз на отечеството. Това ми даде ключа към формулата, която трябва да се използва – „БСП +“, като „+“ трябваше да станат няколко центристки партии и граждански сдружения.

Разговарях с Илия Павлов, който също живееше в резиденцията в Бистрица, и след като получих съгласието му, развих идеята си поотделно пред Андрей Луканов и Любен Гоцев. Не си спомням сега дали лично говорих и с Александър Лилов, или помолих друг да говори с него. Тези тримата бяха авторитети не само за мен, но и за партията и разговорите с тях имаха за цел да разбера дали все още ме възприемаха като принадлежащ към БСП.“

Истината е, че само преди 3–4 години тези същите хора бяха изгонили Димитър Иванов от МВР, където той е шеф на Шести отдел в прословутото Шесто управление. Разбира се, те бяха заставени да разпуснат цялата служба, защото просто времената са бяха сменили…

„Получих подкрепата им и започнах разговори за създаването на Патриотичния съюз – с Гиньо Ганев, с Емилия Масларова от Демократичния съюз на жените, с Петко Симеонов, Светлана Шаренкова и Еленко Божков от Българска партия Либерали, с Йордан Величков, с Румен Попов и Минчо Минчев от Отечествената партия. Тогава регистрирах и Националния клуб „Стефан Стамболов“, който се включи в Патриотичния съюз от името на бизнеса.

Време беше да се срещна с Жан Виденов и с Николай Добрев.

С Кольо се знаехме бегло отпреди Десети, когато той ръководеше Коларовски район (Гарата, „Надежда“ – от Лъвов мост до Околовръстното – с една дума, промишления район на София). Тогава моят Шести отдел беше изловил с подкупи разни БКП и БЗНС районни ръководители в търговията и общественото хранене. До съд не се стигна, защото единият от тях се оказа брат на секретаря на БЗНС Петър Танчев. Само ги уволниха…

Първата ми среща с Виденов стана в дома на Любен Гоцев.“

Тази среща не е подготвяна предварително. Димитър Иванов и Гоцев се срещат сами, разговарят си няколко часа и чак тогава им хрумва, че ще бъде добре, ако повикат и Жан. Домакинът, независимо че вече е късно – жена му отдавна си е легнала и спи, звъни на Виденов вкъщи и настоятелно му казва да дойде.

„Неочаквано за мен, той наистина дойде след 20–30 минути. С такси. И започнахме разговора си отново – говорех главно аз, защото трябваше да изложа подробно идеята си за Патриотичния съюз. (Наименованието е на Петко Симеонов.) Наблегнах главно на възможността да се привлече едрият капитал в подкрепа на една следизборна коалиция с БСП.

Виденов слушаше мълчаливо и каза, че трябва да мисли…

Почерпихме се двамата с Гоцев, Жан не пие, а призори закарах лидера на БСП до тях. Тогава той живееше в работнически блок до Подуенската гара.“

След два-три дни идва и втората среща между Димитър Иванов и Жан Виденов. Явно, той вече е мислил, премислил и решил, защото на тази среща в офиса на вицепрезидента на Мултигруп се явява заедно с Николай Добрев. Вземат се и конкретни решения – за съвместната работа с Патриотичния съюз ще отговаря Добрев, а за отношенията и връзките с Мултигруп – лично Жан Виденов.

„Трябваше да го запозная с Илия Павлов.

Заведох го в Бистрица и срещата премина отлично. И двамата се бяха готвили предварително, отнасяха се с уважение един към друг и усетих, че се породи доверие между тях. Илия го информира за всички проекти в бизнес-структурите на Мултигруп и Жан пожела да започне да се запознава поотделно с нашите разработки.

Създадохме следния ред – срещахме се периодично в офиса ми по отделни теми – в зависимост от разработките, които идваха от нашите структури – за нефт, газ, ток, метали, банки, застраховане… Илия идваше на тези срещи с по една черна кожена чанта, пълна с бизнес-планове, кореспонденция, справочна литература и след като свършехме разговора, я даваше на Жан за „домашна работа“.

Илия беше много по-подготвен като мениджър и Жан със задоволство се ползваше от възможността да получава систематизирана информация и знания за бъдещото си премиерстване.

Тези взаимоотношения продължиха седем-осем месеца – до изборите през декември, и горе-долу приключиха след съставянето на правителството през януари.

Проблемът, който се появи след 25 януари, се наричаше Жан Василев Виденов, 35-годишният министър-председател на Република България. Изкачил поредното стъпало в личния си живот и кариера, той безотговорно го ритваше. Така бе постъпил с човека, който го извади от анонимност – първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив Пантелей Пачов, който го направи депутат във Великото народно събрание, така постъпи и с Александър Лилов, който му уреди избирането за председател на БСП, така постъпи и с Мултигруп и частния бизнес, които му помогнаха да дойде на власт. Така постъпи накрая и с партията и държавата, които остави в пълен батак.“

Разбира се, всичко това не става автоматично и изведнъж

Минават парламентарните избори. Пачов е разбит, ДПС си остава на мястото, а Жан?

Жан се нуждае от правителствена програма. И един ден се вдига и по познатия вече начин, на познатото място, се среща с вицепрезидента на Мултигруп.

– Димитър – казва му той. Без „господине“, „другарю“ и без звателно обръщение, – можеш ли да помогнеш при написването на правителствената програма? Като гледам структурата на Мултигруп и петгодишните бизнес-планове на 13-те холдинга, ами това е много близо до мащаба на държавата… Пък и кадрите ви са били министри, зам.-министри, генерални директори… Знаят как се правят програми.

Димитър отново звъни във Вашингтон, където е Илия Павлов, за да пита, оттам, естествено, идва съгласието и работата започва.

Мултигруп пише правителствената програма за управление на БСП.

– Задължихме шефовете и на 13-те холдинга да пишат. И шефовете на банката, застрахователното дружество и фондовата борса – разказва ми осем години по-късно Димитър Иванов.

Пишат шефовете на Мултигруп, Димитър редактира и обобщава, а на първия пленум на Висшия партиен съвет Гиньо Ганев внася за обсъждане готова програма от името на Патриотичния съюз.

– Отговорът беше положителен за нас – благодариха ни официално.

„След няколко дни идва отново другарят Виденов и ми казва:

– Димитър, не можем да се разберем в Изпълнителното бюро за структурата и състава на правителството. Много кандидати за министри. Сърдят се, карат се, а аз не зная кой е прав.

Изникнал и още един въпрос – как да се отнасят към президента Желю Желев?

… Жан се колебаеше, а аз го посъветвах той пръв да подаде ръка за помирение.“

И докато двамата – Жан и Димитър Иванов, чертаят правителството, решават да пратят Светлана Шаренкова при президента. Всъщност, решава Димитър, той се познава добре с нея, знае и за близостта є с д-р Желев.

Речено-сторено. Светлана поема към мисията си, звънва на президента, той веднага я кани да се видят в резиденцията в Бояна и тя тръгва…

„Докато я чакахме, извадих от бюрото си кариран лист и започнах с химикалка да разчертавам два-три варианта на структура на Министерския съвет: с двама, с трима и с четирима вицепремиери, с министър на държавната администрация или с главен секретар, с мегаминистерство на науката, културата и образованието и т. н.

Дълго обяснявах на Виденов спецификата на МВР и на Министерството на отбраната, като настоявах да се спре на доказани специалисти, за да се ликвидират, докато са слаби, престъпните структури. Попълнихме квадратчетата с по две-три имена за всеки министерски пост…

Изведнъж Жан каза, че е решил – той ще е премиер! Възразих му, но това се оказа безсмислено…

Моят фаворит за министър на вътрешните работи бе генерал Сава Джендов, а неговият – Любомир Начев. Тук е моментът да отбележа, че нито Жан ми е предлагал, нито аз съм се натискал да се връщам в МВР. Предложих да се върне поне като главен секретар бившият зам.-министър и директор на милицията генерал Иван Димитров, но Жан искаше да остави Жоро Ламбов – въобще несъпоставими величини в професионално отношение.

Когато схемата беше готова Виденов, си я сложи в джоба. Помолих го да ми я върне, защото, ако добие гласност, можеше да ни злепостави. Тя си е само за мен, отвърна ми бъдещият премиер, но след това взел, че я размножил и я раздал на членовете на Изпълнителното бюро.

– Абе, вие от Мултигруп много министри искате да имате – казва ми ехидно след няколко дни Клара Маринова.

Жан проявяваше вероломство към политическите си партньори, така че мислех да стана и да си тръгна. Но Кольо, който пушеше мрачно, се намеси доста безцеремонно:

– Ти не можеш да не изпълняваш поетите ангажименти от името на партията – каза той на Жан. – Както към Патриотичния съюз, така и към бизнеса. Няма да караш Иванов да ти върши работата. Ще се срещнеш с хората и ще им обясниш какво и защо си решил.

– Моля те, Жан – казах миролюбиво аз, – покани в Министерския съвет Г-13 или част от тях, за да покажеш отговорност пред проблемите им.

– Не! – отсече Виденов. – Никого няма да поканя. Но заради теб съм готов да се срещна с Илия Павлов. Ти като специалист по тайните операции избери подходящо място, може и в някоя горичка край Бистрица.

Замълчах – ако кажех, каквото мисля, щеше да е обидно. А вече беше министър-председател.

Взехме си довиждане и си тръгнахме с Добрев. Този път не се криехме и по „Витошка“ бързо ме закара до офиса.

– Ела до Бистрица – предложих му по пътя аз, – да кажем на Илия за горичката.

– Да не съм перде като Жан – вика Кольо и псува. – По-добре и ти не му казвай, да не излагаме партията.

Само че аз нямаше как да не му кажа.

Илия знаеше за срещата и ме чакаше с нетърпение. Разказах му всичко, но като чу за горичката, той направо изумя:

– Аз да не съм партизанин, за да се срещам по горичките. И то с премиера!

След това мълча известно време и добави:

– Е, Митко, видя ли докъде ме докара с тази твоя партия?

След два месеца Жан се изцепи в парламента, че Мултигруп е съмнителна бизнес-структура, която е давала пари на д-р Желев за президентските избори…“