Скандален имейл разкрива задкулисието в БСП

Супер скандален имейл, който разкрива задкулисните отношения в БСП и нечувани факти за Сергей Станишев, съпругата му Моника и Георги Първанов е на път да разпали жестока война в управляващата партия. На електронното съобщение, което е изпратено от Светлана Шаренкова до Кирил Добрев в началото на април т.г. се е натъкнал Иво Инджев, който го публикува в блога си.

"За автентичността на мейла на Шаренкова гарантирам и ще смятам липсата на опити да бъде опроверган за поредното мълчаливо потвърждение на изнесени в ivo.bg факти (апропо,препоръчвам специално на официоза „Дума” да се възползва и да го публикува, защото читателите на русофилското издание имат право да знаят кой е истинският шеф на съветската пета колона и да не се кланят на фалшиви кумири)", категоричен е Инджев.

Ето и имейла, който Шаренкова е изпратила на Добрев. Публикуваме го без редакторска намеса.

De: Светлана Шаренкова <ssharenkova@abv.bg>

Objet: за живота, Кольо и еднолюбците

Date: 1 avril 2013 21:53:36 UTC+2

À: Кирил Добрев <dobrev_k@abv.bg>

"Моето мъжко момиче, никак не се шегува:

ако обича – обича, ако ревнува – ревнува.

Аз не умея да бъда толкова категоричен.

Моята строга присъда е моето мъжко момиче.

Това сякаш е писано за мен, Николай и за теб. Поне така го чувствам. А че съм мъжко момиче – знам първо от татко – така ме наричаше, а след това и Николай. Аз мога да ти се карам, да ти се сърдя, да не ти говоря, но те обичам и никога няма да те предам. Ти си част от живота ми и от мен самата, от семейството ми. Аз съм по близка с теб и Марианка отколсото с родната си сестра. 
И на много неща се уча от теб /от Георги например – нищо не съм научила/. Всичко това – Сергей и Моника едва ли биха разбрали /за съжаление и Георги едва ли може да разбере такива отношения, той е егоист, но с него проблема си е мой – имам непреодолим сантимент към него и като го видя всичко му прощавам, така беше и с Кольо /. С моника и Сергей С. – с тях мога само да се пазаря или търгувам, да се опитвам да правя политика, но те да си излея душата, те не могат да ме унизят, защото не ги уважавам и не са ценност за мен. 
От теб и от баща ти /колко пъти ме е разплаквал/, пък и от Георги, много повече ме боли или се чувствам унижена, защото сте ми много, много важни, държа на вас и ви ценя и обичам. Защо мислиш така ме разстрои Националния съвет миналата седмица – това, че никой не спомена името ти, мен лично ме обиди и унизи повече, отколкото ако Сергей беше казал, че си некадърник, не ставаш или нещо подобно.
 Кирил Добрев – синът на Николай Добрев – не може да бъде подминаван в БСП просто така, мълчаливо и нищо да не последва от това. Не може БСП – партията, за която той спаси и си даде живота, да се прави на разсеана. Кирчо, аз трябва да умра на 16 април т.г. – след половин месец, за да си отида на неговата възраст 51 година?! Ти представяш ли си какво означава това!!! 
Представяш колко несправедливо беше това, че ни остави сами на тази земя, че никога няма да ме/ни напсува, никога няма да ми/ни каже както ти днес ми каза в офиса: Е какво има пак, какво се е случило отново??? /уж дебелокож, сърдит и циничен, но винаги ме усещаше като с радар/ Представяш ли си колко още би могъл да бъде с нас, да ни раздава съвети и ритници, ако не го изяде отвътре болеста наречена политически канибализъм. 
Аз бях пред истеричен пристъп на Националния съвет и си прегръщах сълзите, като неуравновесена госпоица, затова защото името ти не беше казано – сякаш си прокажен, това беше безумно. Две трети от седящити там дължат кариерата си на Кольо.

А ти се сърдя, че ме въвлече в тази глупост още преди 4 години – няма да забравя пред 
Московското кметство изведнъж ми каза – искаш ли да те направя депутат – сега съм в силата си и ще направя каквото си искам. Киро няма да стане, – абе ти кажи „да“ и ще стане. Добре опитай – и ме пусна по допирателната да се разправям с Евгени Узунов. А ти не ми вдигаше телефона и ме заряза. Это това ме обиди и унизи. Можеше да кажеш – сгреших – не мога да го направя, а ти не намери смелост да ми го кажеш. Заложи на Стойнев /така ли се казваше хасковлията!?/
 Сега съвсем нямах никакво, ама никакво намерение отново да влизам в тази история – ти дойде и попита: мога ли да те предложа за гражд. квота – и дотук. Сергей бел казал, че не ставам за гр.квота, но Сергей говори това, което му изнася, той не е Христос или Буда – с него се спори и налага мнение позиция – нещо което нито видях нито се случи.

Мога да бъда всичко друго, но не и навлек – не съм Вако Калинов, не съм Стойнев, не съм Васил Норин, не съм. Заради Първанов /че го направих леце на българо-руските отношения и си съкратих няколко години от живота/, Станишев ме ме наказ – здраве да е – аз съм повече от убедена в правотата си за Русия. Подписалите писмата с/у Първанов са възнаградени Малинов, Минчо Минчев, Ваня Добрева…/а Малинов и Милен Чакъров го наричат шефе!!!!! – болест, глупост, кариеризъм и помиярщина/.

Със СС и Моника аз гороря като с равни, с Първанов говоря като с по-старши от мен и с уважение. С ЕУ говоря с подигравка.

Наколенки , с-ки и плонжове – не мога да правя – генетически съм обременена – човек без изправен гръбнак не го уважава никой – завещано ми е от Хайтов – „На една удивителна жена, която признавам, че много обичам! Заради силата на нейния характер и нейната, рядка днес, духовна и външна, крехка красота. 
Такива породи вече не се раждат!“ – това ми написа Николай Хайтов месец преди да си отиде от нас. А той беше чешит, с тежък характер и не си поплюваше. С мен трябва да говориш чесно и без задкулисни помисли, както аз няма да си позволя за замълча или да бъда личемерна.

Всечка щеше да приключи – с напън и скандали и да се оправи с твоята листа. Но това което ми дойде от Стефчо ме извади от разновесие – и съм безсилна да направя каквото и да е и много объркана".