при индиански условия.
състояние и няма достъп за автомобили на местата,
на които се извършва наблюдението. Казват, че нямат и дърва за огрев, ако се
наложи.
„По служебен път са ни раздали към униформата мушами, дълги
с качулка. Друго – ако всеки служител си осигури сам. Служебните са трагедия,
тече право в обувките, в чорапите и си мокър. На всеки наряд краката са мокри“,
разказва Димитър Атанасов – председател на Синдикално дружество ГПУ – Малко
Търново.
„С това вървене след смяна хората са изморени – падат,
стават. Ако ви покажа маршрута, по който се движим, е все едно бягане с
препятствия – паднали дървета, вечерта в тъмното да го минаваш, предполага се,
че ще се случат такива неща – я крак счупен, я ръка“, казва още Димитър
Атанасов.
„В годините назад пълно безхаберие е царяло. Инвестираше се
само в показни райони, като
Свиленград примерно. Там, когато беше за Шенген, се
инвестираха средства и там е добре е сега, системи изградени. А при нас е
изоставено, много зле.