Какво ни носи Договорът от Пекин за торентите?

Днес още от ранни зори във Фейсбук започнаха да ме достигат съобщения за това, че в лицето

на Договора от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения сме ратифицирали новата ACTA, която пък забранявала торентите за музика и филм.

Причината, оказа се по-късно, се съдържа в тази силно преувеличаваща, дори подвеждаща, статия на иначе уважавания от мен вестник 24 Часа.

За да пресека пътя на произтеклите от нея манипулации, ще опитам съвсем накратичко да обясня защо ефектът на споменатия международен договор за нас ще бъде силно ограничен или даже next to никакъв, като за целта ще си задавам въпроси, на които същевременно ще отговарям.

За какво става дума?

Договорът от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения е многостранен международен договор, който урежда някои имуществени и неимуществени права на изпълнители върху техните изпълнения в аудиовизуални произведения.

Според Световната организация за интелектуална собственост (СОИС)

договорът е първият по рода си, който по всеобхватен начин вмества аудиовизуалните изпълнители в международната рамка за авторското право и сродните му права.

Кой или какво е „изпълнител“?

Договорът от Пекин съдържа определение, според което изпълнители са

актьори, певци, музиканти, танцьори и други лица, които играят роли, пеят, представят, декламират, играят в, интерпретират или другояче изпълняват литературни или художествени творби или фолклорни творби

На този фон много сходна е дефиницията в чл. 74 от нашия Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), според която артист-изпълнител е

лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.

Българското законодателство нарежда артистите-изпълнители сред носителите на т. нар. сродни права.

Какво са „сродни“ права?

Това са правата, които съгласно чл. 72 от ЗАПСП имат

1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;

2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;

3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;

4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.

Какво са имуществени и неимуществени права?

Авторското право и сродните му права биват имуществени и неимуществени.

Най-общо казано, ако имуществените права на автора или носителя на сродни права уреждат икономическата експлоатация (възпроизвеждане, публично изпълнение или достъп чрез интернет) на произведението, съответно обекта на сродни права, то неимуществените гарантират на автора (правоносителя), че авторството му ще бъде указвано, или пък че произведението му няма да се изменя без неговото изрично разрешение.

Защитени ли са артистите-изпълнители според българското законодателство?

Да, чл. 75 от ЗАПСП урежда неимуществените им права, а чл. 76 – имуществените.

Какво тогава урежда Договорът от Пекин?

Това че законодателството на някои държави, в това число и България, предвижда закрила върху артистичните изпълнения, не означава, че същата е гарантирана навсякъде по света.

На практика Договорът от Пекин действа хармонизиращо и задължава държавите-членки на СОИС да предвидят такава закрила, доколкото тя още не присъства в тяхното законодателство.

Договорът от Пекин новата ACTA ли е?

Не, защото за разлика от т. нар. Търговско споразумение за борба с фалшифицирането не предвижда нови по вид и съдържание за българското законодателство разпоредби.

Забранява ли Договорът от Пекин торентите за филми или музика?

Не повече, отколкото сега действащото законодателство.

Към момента е спорно дали използването на торент сайтовете за достъп до филми и музика е нарушение на авторското право, наказуемо съгласно чл. 172а от Наказателния кодекс (НК), макар и някои автори като съдиите Петър Петров и Пламен Дацов да поддържат такова мнение в книгата си „Престъпления срещу интелектуалната собственост“.

На същото място споменатите автори, обаче, цитират стенограма от заседание на Народното събрание от 2006 г., според която законодателното намерение е да преследва и наказва само нарушители на авторски и сродни права, които действат в търговски мащаби и/или с търговска цел.

По тази логика потребителите на торент сайтове, които достъпват филми, музика и всякакво друго защитено съдържание само и единствено за свое собствено удоволствие, не би следвало да бъдат третирани като нарушители и споменатият Договор от Пекин не променя нищо в тази насока.

Емил Георгиев