работнички в Ню Йорк на 8 март 1857 г. По предложение на
Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените
социалистки в Копенхаген през 1910 г., било взето решение всяка година, в една
от първите недели на пролетта, да се празнува денят на работничките и на
международната им солидарност.
Целта била да се мобилизират широките женски трудови маси за
борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Това е
време, когато жените нямат избирателни права, работният им ден е 10-12 часа, а
заплащането им е по-малко от това на силния пол. За пръв път Международният ден
на жената се чества през 1911 г. в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през
1913 г. - във Франция и Русия. В България Осми март първоначално се отбелязва с
беседи в тесен кръг през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване.
Като общобългарски празник започва да се празнува след 9 септември 1944 г.
Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят
събрания, на които се отчита приносът на жените. След 1960 г. честването взема
широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти. За децата
този ден е празник на мама. Международният ден на жената има влияние върху
културата и социалния живот в много страни по света. След Втората световна
война в Западните страни празникът има променлива популярност през годините.
Най-силното му възраждане е през 60-те години като отглас на феминистките
движения за правата на жените.
Особено място му е отделено в Източния блок и Съветския
съюз, където 8 март е служил на целите на комунистическата пропаганда. След
падането на комунистическите режими празникът често се отрича, забравя се
политическия му смисъл и все по-често се празнува като или ден на майката, или
като повод мъжете да изразят симпатия, нежни чувства или любов към жените около
тях.
Установена е традиция на този ден да се подаряват цветя и
малки символични подаръци. 8-ми март намира място и в календара на ООН, като
основната цел е да се насочи общественото внимание към проблемите на жените по
света - насилие, неграмотност, безработица, неравнопоставеност, трафик на хора,
липса на граждански и политически права и т.н.