Гоним змии и гущери, хващаме за за зелено, хапваме риба за
здраве
Днес християните по цял свят посреща Благовещение, един от
най-светлите и тачени празници. Денят, в който Архангел Гавраил известява Дева
Мария, че ще зачене Син Божий, нашият Учители Спасител.
Памет за знамението са съхранили и нашите предци, превръщайки
го в част от народния календар. Празникът наричат
БЛАГОВЕЦ
или още Половин Великден.
В представите на българина с Благовец се свързва
настъпването на пролетта. Нейни вестители са лястовичките, които се връщат от
топлите страни и мечките, които се събуждат от зимен сън, къпят се в реката, а
водата след тях става лековита.
В този ден кукувичките, които са орисани да бъдат неми,
започват да кукат – добър знак за здраве и благополучие. Затова преди да чуят
гласа им, всички хапват по залък хляб и слагат дребна пара в джоба си, за да са
жизнерадостни и засмени. А момите обръщат няколко камъка и гадаят щастливи ли
ще са в брака.
Старо поверие разказва, че на Благовец от дупките си излизат
всички змии и гущери. В древните вярвания това са земни твари, в което
съжителстват добро и зло. Те са родов тотем, благодетели и пазители на
семейното огнище. Затова много често са изобразявани върху украшения и съдове
като апотропей срещу болести и зли демони. В същото време хората вярват, че
змията е хитро, коварно и дори смъртоносно животно, което често носи много беди
и смущава живота на хората.
С тези противоречиви мирогледни представи змията присъства и
в българската традиция. За едни тя е истински благодат. Вярва се, че първото
полязване на змия е лековито, че изваждат в този ден големи богатства от
земята. Главите им имат магическа сила, която врачки и баячки използват, за да
правят с тях магии за омайна любов и щастлив брак.
За други пък змиите и гущерите са жива напаст. Още от
сутринта обредно гонят злите гадинки от нивите и градините. Жените премитат
къщите и палят голям огън, който обикалят три пъти, а пепелта разпръскват в
двора и стопанските постройки, съскат с уста и удрят по метални предмети, за да
прогонят зловредните твари.
От огнището носят жар, с която ръсят в градините, като
наричат: ”Бъжте зъми и гущере, че въ огън гони”.
По стар обичай на Благовец се яде риба. Традиционно
стопанката приготвя
обредна храна ‘рибник’
шаран, пълнен с орехи, много лук и домати. Пекат сладък
кравай, с формата на змия, от който хапват малки и големи, за да се предпазят
от вредните животинки. Приготвят благовешки хляб ‘лечник’ - две кори тесто,
между които се слагат всякакви зеленчуци, с който символично посрещат пролетта.