Онези, които имат договор с държавата, нямат право да бъдат депутати,
а собствениците на
Освен това още в това далечно минало е имало мъртви души в
избирателните списъци.
В Указите от началото на 1900 г. пък изобщо не се споменават
жените – те не фигурират нито сред имащите право да гласуват, нито са лишени от
права. „Просто по силата на традицията жените не биват допускани да гласуват“,
обяснява историкът Светослав Живков.
След 1937-1938 г., когато вече имат право да гласуват, то
пак не важи за всички – до урните се допускат „само омъжените, разведените и
вдовиците. Неомъжените – не“, тъй като се смята, че те не са се доказали като
жени“, обяснява историкът.
Освен жените, за 20-ото Народно събрание не са могли да
гласуват и „осъдените, работещите в друга държава, задържаните, съдържателите
на блуднишки домове, просяците и циганите, които нямат местожителство”.
„Това е от 1901 г. Тезата е, че бедният човек лесно ще си
продаде гласа. Циганите пък участвали в хайки, биели избиратели и целта на тази
мярка била да се държат по-настрани”, обяснява Живков.
Не е можело да бъдат избирани за народни представители лица,
които имат договор с държавата, военните, духовниците, държавните чиновници и
кметовете. Още от тогава стои въпросът за конфликта на интереси и дали
бизнесменът депутат ще работи за себе си или за всички.
Българската избирателна система може да се похвали като една
от първите, въвела пропорционалното гласуване още през 1912 г.
Любопитно е още, че до 9 септември 1944 г. е било
задължително гласуването за мъжете.