Мъглиж става второ „Розово“

След като жителите на казанлъшкото село Розово изгониха настанените в селото им сирийски

бежанци и с поведението си отново разделиха общественото мнение на „за” и „против” чужденците, кметът на съседната на Казанлък община – Мъглиж, реши „овреме” да алармира за неочакваното настаняване на 11 бежанци в подопечното му селище. Господин Господинов бил против пришълците и твърди, че е подкрепян от цялото общинско ръководство, в лицето на зам.-кметовете д-р Душо Гавазов и Методи Марков, и секретаря на общината Анелия Василева.

На 25 април кметът на Мъглиж Господин Господинов научава случайно, че в града са пристигнали и вече са се настанили в една от къщите единайсет сирийски бежанци. Звъни веднага в полицията и пита вярно или е това, и възможно ли е, без той да знае, бежанци да се настаняват в града? Оттам му потвърждават, че придошлите сирийци дори вече имали договор за настаняване в една от къщите.

Още същият ден Господин Господинов се среща с тях – 11 човека - петима мъже, три жени и три деца на по 5, 3 и 1 годинка. Идват от приемния център в Харманли. На ръка носят документа от Агенция за бежанците към МС, който им дава статута на бежанци. Показват на кмета и договор със собственика на къщата в Мъглиж, както и адресна карта. Намеренията им са да останат за постоянно в градчето и да си потърсят работа. В декларациите си твърдят, че двама от тях са с висше образование, петима с основно и един само - неграмотен. Никой обаче не знае български. Ортодоксални мюсюлмани са, а една от жените е сунит.

Кметът на Мъглиж остава шокиран от високия за малко градче наем на къщата, която са наели

през агенция за недвижими имоти – 1000 лева на месец. Той в същия ден на пристигането на сирийците започва да се главоблъска легитимно ли е по този начин да му дойдат чужденците и да носят на ръка документа от МС. По същата схема - без знанието на кметовете, са се заселили и в скандалното казанлъшко село Розово, както и в Стара Загора, където броят на сирийците вече бил около 200 души. Първо се настанявали в наетите квартири и едва после се легитимирали в общината.

В Стара Загора е била използвана агенция за имоти, собственост на сириец, завършил медицина у нас. ”А общината е длъжна в 14-дневен срок да оформи документите на бежанците, за да им издаде ЕГН!”, пояснява кметът на Мъглиж Господин Господинов и се чуди какво да прави с 11-те сирийци, които местните още отсега не искат да приемат.

В общината живеят 12 800 души, а безработицата е огромна - 28,1 на сто. Етносът е пъстър – освен етнически българи, има роми, лингури, каракачани, гагаузи и турци. За едно работно място се състезават между 35 и 40 човека. Ако тръгнат на работа сирийците, кой ще плаща здравните им осигуровки?!, питат местните. Децата трябва да учат. Как, като не знаят български? Ще има ли в общините с настанени сирийски бежанци програми за обучение на деца и вързастни на български език?

Хората в Мъглиж се страхуват и от кражби. Набезите на циганите са им предостатъчни. Цял ромски квартал в Мъглиж, и то до самата магистрала, е пълен с незаконни бараки с потресна мръсотия около тях. Преди време самият кмет на Мъглиж бил нападнат във въпросния квартал. След като го набили, той им съборил 35 незаконни къщи. „Целият ромски квартал е за събаряне! И то напълно законно!..”, пояснява кметът, но се чуди как да го направи, при положение, че няма къде да отидат ромите, които ги обитават. Не стига че са без работа, ами и без покрив да останат?!..

Местните хора, които преди са отглеждали лозя, отдавна са се отказали. Пак заради ромите. От години ошушквали гроздето още на плод, та за вино не можело и дума да става.

Хората в Мъглиж се притесняват, че ако допуснат тия 11 сирийци, след време можело да станат и... 111. В градчето вече е плъзнал слухът, че е възможно да се настанят сирийски бежанци в сградите и обезлюдените няколкоетажни блокове над ж.п. линията в село Радунци, където е едва „мъждукащото” здравно заведение за белодробни болести. Там медицинският персонал не бил получавал с месеци заплати, самото здравно заведение било оставено на доизживяване.

Порутените и обезлюдени блокове в Радунци, където преди години са живеели семействата на здравните работници и персоналът на болницата можело да се харесат на бежанците? „Мъглиж е на път да стане второ „Розово!..”, признават си местните и искат да пресекат вълната от бежанци още сега.