На 13 юни 323 г. пр. Хр. във Вавилон умира един от
най-големите военачалници в световната история - Александър ІII Македонски, син на Филип II.
За около 10 години Александър успява да покори земите от
Балканите до Индия, да разруши Персийската империя, да сложи ръка на Египет и
Месопотамия и да положи началото на цял нов период в историята на Източното
Средиземноморие - елинизма.
Александър е роден през 356 г. Майка му - епирката
Олимпиада, твърди, че истинският му баща не е Филип, а Зевс, и така създава
божествен ореол около сина си.
Той наследява престола през 336 г. пр.Хр., когато Филип е
убит по време на женитбата на дъщеря му Клеопатра с епирски вожд. След като
бързо си гарантира контрола над Гърция, Александър поема към Персия. Начело на
40 000 войници през 334 г. той прекосява Хелеспонт (дн. Дарданели), разбива
персите при река Граник и установява контрол над гръцките градове в Мала Азия.
През 333 г. той отново побеждава персите при Иса, след което
поема към Египет. През 331 г. персийската империя е окончателно разгромена след
битката при Гавгамела и Александър поставя ръка върху Асирия и Месопотамия.
В следващите няколко години армиите на Александър
продължават похода в Бактрия, дн. Централна Азия, и достигат до Индия. Там
обаче войските му се разбунтуват и завоевателят е принуден да поеме обратно.
Малко след връщането си във Вавилон, който е обявил за столица на империята си,
Александър умира.
Причините за смъртта му остават неизвестни, а спекулациите
варират от малария и тиф до популярната по онова време отрова.