 |
Един от водачите на българската армия
през
Междусъюзническата война - ген. Васил Кутинчев,
портрет от май 1915 г.
|
На 16 юни 1913 г. започва Втората балканска война,
по-известна като Междусъюзническата
или като "престъпното безумие".
Тя се води между България, от една страна, и, от друга - бившите й вече
съюзници от Балканския съюз - Сърбия и Гърция, а по-късно и Румъния и
Османската империя.
Войната завършва със загуба за България, окачествена като
Първата национална катастрофа.
До сблъсъка се стига поради нерешените предварително спорове
между съюзниците за подялба на окупираните от тях в резултат на Балканската
война територии в Македония и Тракия и отказа на Сърбия и Гърция да предоставят
на България всички земи в двете области, населени предимно с етнически българи.
Великите сили пък допълнително разпалват конфликта, за да изпробват чрез него
потенциалната сила на своите съюзници в региона.
На 16 юни българските войски преминават демаркационната
линия в Македония и настъпват едновременно срещу сръбските и гръцките армии,
без да обявят война. Българското настъпление е спряно и се разразява двуседмична
кървава позиционна война.
Въпреки че воюва едновременно с два противника, българската
армия е на път да спечели войната, но в решителния момент България е атакувана
в гръб от Румъния и Турция. Изправен през заплахата дори София да бъде окупирана,
цар Фердинанд капитулира и в средата на юли иска примирие.
В резултат на конфликта България губи повечето придобивки от
Балканската война.