На 21 юни 1527 г. умира флорентинският мислител, музикант,
поет и драматург Николо
Той е сред първите, наложили обективното научно отношение
към политиката и правителството. Макиавели е роден във Флоренция през 1469 г.
като втори син на адвоката Бернардо Макиавели, член на видно, но обедняло
флорентинско семейство.
Николо е на служба на флорентинската република след
изгонването на Медичите през 1494 г., като пътува на дипломатически мисии в други
италиански градове, както и във Франция и Германия, от които събира материал за
някои от произведенията си и най-вече за политическия си трактат
"Принцът" (познат у нас и като "Владетелят"), в който
развива теорията на управлението на държавата и пледира за авторитаризъм.
Написан като опит за връщане в политиката като съветник на
Лоренцо Медичи, трактатът донякъде противоречи на по-ранните му творби. През
1500 г. Макиавели е изпратен във Франция, за да договори условията с крал Луи
XII за продължаване на войната с Пиза. Кралят присъства в "Принцът" с
пет фатални за управлението грешки.
Важна роля в книгата играят и папа Александър VI и синът му
Чезаре Борджия. Когато папа Юлий II връща на власт Медичите през 1512 г., името
на Макиавели присъства в списъка на 20 личности, участващи в конспирация срещу
тяхното управление. Той дори е арестуван и измъчван, но вината му не е
доказана.
Макиавели е освободен и пратен в изгнание през 1513 г. от
папа Лъв Х, самият той от фамилията на Медичите. В последните години от живота
си Макиавели се присъединява към хуманистичната академия около Бернардо Ручели
и се отдава на литературата.
Умира във Флоренция, но гробът му е неизвестен. В негова
чест в базиликата "Санта Кроче" е поставен празен саркофаг.