На 29 юни 1828 г. е роден българският войвода и национален
герой Желю Христов Чернев –
Живот и дейност
Според някои източници е роден в Ямбол, а три години
по-късно семейството се мести в с. Карапча (днешно Маломир).
Желю става хайдутин почти на 30-годишна възраст. През 1858
г. първоначално се включва в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото
залавяне преминава в четата на Панайот Хитов. В 1867 г. е помощник на войводата
Панайот Хитов, където знаменосец е Васил Левски. През 1868 г. подготвя чета, в
която се записва и Христо Ботев, но по разни причини четата се разпада и не
преминава Дунава.
По време на Априлското въстание Желю войвода е в Браила,
откъдето заминава за Сърбия. Там Панайот Хитов, като главен войвода на
българските чети, отново го определя за свой помощник-войвода. Упълномощен е да
набира доброволци в Сърбия, Румъния, Русия и България.
Желю войвода участва в три войни: Сръбско-турската война
(1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885).
На 20 август 1877 г. с разрешение на руското командване е
създадена доброволческата чета на дядо Желю, наброяваща около 300 души, която
действа в Еленския и Котленския балкан.
В края на 1877 г. четата се обединява с четата на Панайот
Хитов и наброява около 1000 души. През зимата на 1878 г. те участват в
прочистването на Източна Стара планина от башибозушки банди. Там ги заварва
вестта за сключването на Санстефанския мирен договор.
За участието си в Освободителната руско-турска и
Сръбско-българската война войводата е награден с кръст за храброст и сребърен
медал.
Желю войвода умира на 24 юни 1893 г. в с. Карапча (Маломир).
Необходимо е да се отбележи, че когато през 1858 г. Желю
Чернев започва хайдушката си дейност, в този край има вече и друг прочут
войвода със същото име Дядо Желю - това е 48-годишният Желез Добрев Железчев
(ок. 1810-21.IV.1878). Той също е хайдутувал в четата на Димитър Калъчлията, а
по-късно сам става войвода на чета. Подвизава се в Сливенския и Котленския
балкан. През 1863 г. се отказва от хайдутството. Сливенското село Желю войвода,
намиращо се на 15 км. северно от Ямбол, носи името точно на този хайдутин,
защото е негово родно място (тогава Черкешлии).
Памет
Знамето
В деня на създаване на четата за участие в Освободителната
война, тя получава своето трицветно знаме. За произхода на знамето липсват
преки данни.
Върху знамето е избродирана датата на нейното създаване -
„1877 ав. 20”. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на
Стилияна Параскевова и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три
хоризонтални ивици - бяла, зелена и червена - с тази особеност, че външната му
страна е изрязана зигзагообразно.
Изработването на знамето на дядо Желювата чета в същия ред
на цветовете показва, че този ред вече се е наложил в съзнанието на народа. В
средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на
който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели
конци текстът „За славянска Свобода”. Цялото знаме е шито на ръка.
Пръв честа да носи знамето има един от най-достойните в
четата - Гочо Тодинов от с. Карапелит (днешно Медникарово), Старозагорска
област.
Печатите на Желю войвода
Във фондовете на Ямболския исторически музей се съхранява
личният печат на Желю Чернев (дядо Желю войвода), както и печата на четата на
Панайот Хитов, в която той е подвойвода от 1867 г.
Първият печат с диаметър 47 мм. и с дръжка от дърво. Той е
от времето, когато Желю Чернев е подвойвода в четата на Панайот Хитов (1867
г.). Представлява кръгла медна пластина с надпис "НАРОДЕНЪ БЪЛГАРСКИ
ПЕЧАТЪ БАЛКАНСКИ "867". В средата на печата е изобразен лъв обърнат
надясно, който в едната си лапа държи кръст. Върху главата на лъва има корона с
кръст.
С втория печат са подпечатвани документи, свързани с живота
на войводата след Съединението. Той е бронзов и с кръгла по форма, с текст
"ВАЙВОДА ЖЕЛЮ ХРИСТОВЪ", вписан между два концентрични кръга. В
свободното вътрешно пространство на печата е изобразен лъв, изправен на задните
си крака, с вдигната опашка, обърнат наляво и стъпил върху повалено турско
знаме. Диаметър на печата е 23 мм; височина на. буквите 3 мм.