понеделник, 30 юни 2014 г.

На тази дата: 30 юни 1934г. Хитлер прави "Нощта на дългите ножове"

Разправата на  Адолф Хитлер  над щурмоваците, начело с Ернст Рьом, обвинени в нелоялност
и заподозрени  в опит за преврат, която е се състояла на 30 юни 1934 година,  е наречена ‘Нощта на дългите ножове’.

Щурмоваците изиграват водеща роля в падането на Ваймарската република.  Именно те се явяват основни сили на Бирения пуч през 1923 година.  В началото на 1933 година броят им нараства от 600,000 до 3 милиона души. Въоръжението им включва, освен пистолети,  и пушки и автомати.

Под тяхно влияние в НСДАП се изгражда ляво крило начело с Грегор Щрасер. Превратът се очертава като неизбежен: можело да бъде извършен както от щурмоваците, така и от членовете на райхсвера (армията). Немските офицери се боели от повторение на болшевишкия сценарий, по който старата армия е разпускана, а на нейно място се формирали "революционни" въоръжени отряди, за каквито претендирали и щурмоваците.

Хитлер се опитва да сплоти консервативните сили  и да сведе влиянието на щурмоваците до школи за военно-патриотично възпитание.

На 30 юни 1934 година   през нощта,  съпроводен от личната си охрана от СС, с подкрепата на бронирани машини от райхсвера, Хитлер отива в хотел в Бад Висзее, където нощува Рьом и лично го арестува. Охраняващите хотела щурмоваци се предават без съпротива. На място е застрелян Грегор Щрасер. По същото време, лидерите на щурмоваците са привикани в НСДАП в Мюнхен,  където били арестувани от силите на СС.  Хитлер обявява свалянето от поста на Рьом и заместването му с Виктор Лутце. Арести са проведени по същото време и в Берлин.

В реч пред Райхстага на 13 юли същата година,  Хитлер обявява следните данни: разстреляни 61 метежника, сред тях 19 водачи на щурмоваците, още 13 човека загиват при "съпротива при арест",  трима се самоубиват - общо 77 високопоставени нацисти.

В документите на Нюрнбергския трибунал през 1946 година  през 1946 година  е обявено, че в "Нощта на дългите ножове" са убити 1076 души, болшинството от които били членове на НСДАП.

Хитлер използва тези събития за разправа с някои политици от старата Ваймарска република, които отдавна правят изказвания против нацистите. Разстреляни са предшественика на Хитлер на поста райхканцлер - Курт Шлейхер и пълномощника на Бавария Густав фон Кар,  който  няма никакво отношение към СА. Със задна дата, тези убийства са легализирани от Райхстага със специален закон, казващ че действията на Хитлер и СС от 30 юни, 1 и 2 юли 1934 година, са извършени по „държавна необходимост“. В официалната версия, фюрера „защитава Райха“ от опасността за преврат, и действа като „върховен съдия“ на Германия.

Следствие на „Нощта на дългите ножове“ е рязкото увеличаване на политическата роля на СС, СА и Гестапо. Националистическата идея в партията започва да преобладава над социалистическата. Хитлер не позволява СА да бъде погребана, но видът ѝ е значително редуциран. Лидер става взелият активно участие в метежа - Виктор Лутце, като организацията работи предимно с младежи, спомагателна дейност (охрана на лагери и подобни) и продължава да съществува до края на Третия райх през 1945 година.