Днес отбелязваме българския празник Еньовден, който се счита
за тържество на лечебните билки.
Празникът се чества на 24 юни, когато православната църква
чества раждането на Св. Йоан Кръстител, и по тази причина обредите често се
преплитат.
В различните области на България празникът е познат под
различни имена - Иванден, Иван Бильобер, Яневден и пр.
Еньовден е близо до лятното слънцестоене, след което денят
започва да се скъсява. Вероятно по тази причина в народните вярвания празникът
се счита за далечен предшественик на зимата. Възрастните хора казват:
"Еньо си наметнал кожуха да въви за сняг". Смята се, че преди да
поеме към зимата, слънцето се окъпва във всички водоизточници и прави водата
лековита. Същото, според вярванията, се случва и с росата и по тази причина на
днешния ден билките са особено лековити.
Особено силно действие билките имат по изгрев слънце и
затова е най-добре да се берат тогава. От набраните треви жените свиват китки,
като наричат по една на всеки член от семейството. Те се запазват и се
използват за лечение, ако през годината някой в дома се разболее.