Летящите фенери, познати още като Конгминг фенери, са
традиционна част от някои
Произвеждат се от обработена оризова хартия върху бамбукова
рамка и съдържат малка свещ или восъчна плочка. Когато летящият фенер се
запали, пламъкът нагрява въздуха в хартиеното тяло и той се издига. Фенерът
остава във въздуха, само докато пламъкът гори, а след това пада на земята.
История
Смята се, че фенерите са първите балони с горещ въздух,
изобретени от военния стратег Джугъ Лян, наричан още Кумин. В края на трети век
се използват като сигнални балони по време на война. Практика за китайците е да
приписват велики открития на значителни исторически личности, а не на
действителните изобретатели. Според историка Джоузеф Нийдхам китайците
експериментират с малки балони с горещ въздух още през 3 век пр.н.е., което
предполага, че приписването на изобретението на Кунмин не е достоверно.
Фестивали
В Древен Китай тези фенери се използват за стратегически
военни цели. Въпреки това по-късно намират и невоенно приложение — стават
популярни сред децата по карнавалите. Впоследствие са включени в Китайския
есенен карнавал и в Карнавала на фенерите.
В Тайланд множество летящи фенери се пускат във въздуха по
време на фестивала "Yi Peng". Местните вярват, че това помага за
прогонване на злите духове. Използват ги също така за украсяване на къщи и
улици. Най-известни са фестивалите с летящи фенери в Северен Тайланд. Там
фенерите са познати като khom loi (летящ фенер) или khom fai (огнен фенер).
Тайландците ги използват целогодишно за празненства и други специални поводи.
По време на фестивала Loi Krathong влюбени двойки се събират на брега на река,
за да пуснат в нея цветя, летящи или водни фенери. Смята се, че това носи
късмет. Много тайландци вярват също, че фенерите са символ на техните проблеми
и излитането на фенера е всъщност „излитането“ на проблемите.