Има две възможности.
Най-сигурната е да цедирате (да
продадете) вземането си на кредитополучател, който е взел кредит от КТБ. Вярно
е, че ще загубите част от парите си, но ще получите нещо реално. Стига този, на
когото продавате, да е читава и работеща фирма с активи. След като
кредитополучателят купи вземането към банката, той извършва прихващане със
своите задължения. Поставянето на КТБ под специален надзор не препятства
възможността да бъде извършено прихващане от страна на трето лице, доколкото
специалният надзор забранява на банката да извършва законово определени
действия и сделки.
А прихващането е право, което се упражнява едностранно от
насрещната страна и принципно не изисква съгласие от банката. Нещо повече,
съгласно закона прихващането има обратно действие, тоест от деня, в който
прихващането е могло да бъде извършено. Тъй като все пак по въпроса кога да се
извърши прихващането има изразено мнение едва след прекратяването на специалния
надзор. Поради тази причина всеки може да се подсигури като направи две
изявления за прихващане – по време на надзора и след прекратяването на надзора.
Прехвърлянето на вземането следва да се направи преди
решението на Управителния съвет на БНБ за отнемане на лицензията. Решението на
Управителния съвет от своя страна ще даде право на БНБ да поиска от съда да
открие производство по несъстоятелност на банката. Това е свързано със
законовото изискване новият кредитор (купувачът на вашето вземане) да придобие
вземането, с което ще прихване, преди откриване на производство по
несъстоятелност и преди да е узнал, че такова искане е направено от БНБ.
Дали управляващите КТБ ще отразят прихващането или не – е
без значение – стига да се спази стриктно законът.
Дали синдиците ще оспорят
прихващането – това също е без значение, ако законът е
спазен – в този случай синдиците просто ще загубят делото.
Важно е вложителите да четат внимателно договорите, с които
продават вземанията си.
Вторият начин да не загубите пари е да встъпите в дълга на
някой от кредитополучателите на банката. Встъпването става с едностранно
изявление на вложителя. След като встъпите в съществуващ дълг, вие ставате
солидарен длъжник на банката. След като сте и длъжник, и кредитор на банката,
тогава няма проблем да извършите прихващане. С прихващането вие сте погасили
задълженията на кредитополучателя на банката и поради това встъпвате в правата
на банката по договора за кредит. И започвате да събирате парите си от длъжника
на банката. Стига, естествено, този длъжник да е читава фирма и да има активи,
от които да съберете парите си. При встъпването има една сериозна уловка.
Читавите длъжници купуват вземания към банката и правят прихващания. В случай
че длъжникът, в чийто дълг сте встъпили, едновременно с това е купил вземане,
то той може да извърши прихващане преди вашето. Тогава дългът изчезва, преди
вие да сте направили прихващане, и поради това то няма да има действие. Тогава
нищо не губите, но и нищо не печелите. Има и втора опасност – може да се
изправите срещу длъжници, срещу които в нашата държава просто няма да се
справите.
Интересен е въпросът със заместването в дълг. Този договор
следва да бъде сключен между вложител, кредитополучател и банката. Нещо, което
трудно ще стане по разбираеми причини.
При всяка една от двете операции – прехвърляне на вземане и
встъпване в дълг, следва да се съобрази и следната възможност, предвидена в закона:
прихващането да бъде обявено за недействително, ако този, който извърши
прихващането е придобил вземането или задължението си преди датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване
е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност.
При цесия прихващането ще се извърши от купувача на
вземането, а при встъпване в дълг – от този, на когото банката дължи пари –
например вложител. Коментарите по доклада на одиторите са противоречиви. Поради
това при евентуална несъстоятелност
няма да е лесно да се докаже,
че вложителят в банката е знаел, че банката е в
неплатежоспособност. Още повече че БНБ съвсем неотдавна е твърдяла, че КТБ е в
отлично състояние.
В доклада на одиторите за КТБ не е достатъчно изяснен
въпросът колко са били необслужваните кредити към деня на поставяне на банката
под особен надзор. Официалните данни са, че КТБ е имала към този момент ниско
равнище на лошите кредити. Не е изяснено и колко от кредитополучателите, които
нямат свой сериозен бизнес, са получили пряко или чрез подстави лица нови кредити,
за да могат да продължат да си изплащат кредита. Всъщност последното е доста
добър критерий дали има, или не пирамидална структура.
След като сагата с КТБ сериозно разклати икономиката на
държавата и доверието в институциите, възниква въпросът кой е виновен. Да
допуснем, че КТБ наистина е давала невярна информация на управление “Банков
надзор” и на одиторите. Но целта и на “Банков надзор”, и на одиторите не е само
счетоводно да обработват дадената им информация. Ако беше така, това щяха да
бъдат само две паралелни счетоводства на счетоводството на банката. Очевидно не
е това целта на закона.