Представители на партия "Атака" начело с лидера й
Волен Сидеров се срещнаха с
Народните представители са на официално посещение в
автономната република.
Лидерът на
"Атака" е изтъкнал пред официалните лица, че партията му е била
твърдо за България да признае референдума в Крим. Според него мнозинството в
страната не е против Русия. Сидеров е обсъждал темата и със създаването на
команден център на НАТО в България.
"Ние
сме против този център на алианса, внесохме и проекторешение в НС, но центъра
го подготвят. Това е неприемливо, ние категорично сме против. Сега правим
подписка против разполагането на натовски център и бази у нас, защото те искат
да разположат бойна техника у нас. Надяваме се около нас да се обединят
обществените и политическите организации, които са на нашата позиция",
каза Сидеров.
Според
лидера на националистическото движение санкциите срещу Русия, наложени от
Европейския съюз, няма да издържат дълго.
"Ние
имаме идеи за българско представителство и център тук, за икономическо и
културно сътрудничество. Искам тази визита да е стъпка за много други дела.
Благодаря ви за топлия прием. Тук видях сърдечност и приятелство, каквото може
само в родна земя да се види", допълни Сидеров.
Ето какво пишеше преди години Волен Сидеров:
ДА ОСВОБОДИМ АЛЬОША ОТ НАРЯД
“Съветската армия е страж на мира” - тази лъжа се насаждаше
в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни
се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена
армия”. Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала
мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е
правила. Гнусотата на голямата демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и
да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на
Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите
буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на
робството до разпадане на империята”.
За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време.
Както е радостно разтурването на Варшавския договор. Слава Богу, никой няма да
ме защитава от “враговете на социализма”.
Логично и закономерно беше това разтурване. Както е логично
и закономерно това, че нито един съветски войник не участва във войната срещу
Саддам. И как иначе – нали отсреща стрелят със съветски калашници. Не върви да
се биеш срещу една армия, която е твоя рожба. За залива не заминаха и български
кинтексаджиии, които години наред продаваха оръжие на иракския фюрер, след
което се връщаха и купуваха от българския Кореком “Лада” и кожено палто за
своята другарка.
Срам ме е, че нито един български войник не замина за
Кувейт. Срам ме е за тези, които нападнаха Желю Желев, когато стана дума за
българското военно присъствие в залива, пък макар и символично. Това са хората,
които издигат паметници на своите агресори. За тях Альоша винаги е бил страж на
собственото им дебелашко благополучие.
Войната в залива потвърди истината, че в края на двайсти век
велика сила не е тази държава, която има голяма армия, а тази, която има голяма
икономика и висока култура. За да гарантираш нечия свобода, собствената ти
държава трябва да се състои от свободни хора и да е що-годе цивилизована. Тези
две качества липсват в съветската империя. Нейната армия беше страж на мира
през четиридесет и пета година, когато трябваше да се изолира половин Европа от
цивилизацията. Тя беше страж на мира и през 56-а в Унгария, през 69-а в
Чехословакия, през 79-та-а в Афганистан, през 91–а в Литва… Не е ли време вече
да го освободим вече от този наряд този верен страж… Да изуе най-после
мужишките си ботуши и да си гледа работата.
Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава
бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как
става.